Решение № 15568 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2016 г.

ВАСVI отделение18.12.2017 г.докладчик Любомир Гайдов

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 383/19.06.2015 г. по адм. д. № 266/2015 г. по описа на Административен съд П. и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Р. П. от с. З., община С. срещу Заповед № П-354-А/02.02.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С.. ОСЪЖДА Н. Р. П. да заплати на Дирекция "Социално подпомагане" - С. сумата от 200 /двеста/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15568 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. С., срещу решение № 383/19.06.2015 г. по адм. д. № 266/2015 г. по описа на Административен съд П., с което е отменена заповед № П-354-А/02.02.2015 г. на директора на ДСП П., с която на основание чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/ е прекратена месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП на Н. Р. П. от с. З., община С.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението на Административен съд П. поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - Н. Р. П., редовно уведомена, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна, срещу решението на Административен съд П., което засяга интересите и правната му сфера по негативен начин. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Мотивите за издаване на процесната заповед № П-354-А/02.02.2015 г. на ДСП С. са, че при извършена проверка за установяване на действителната заетост на лицата по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП на 27.05.2014 г. от социални работници при ДСП, е установено, че ответницата по касация П. не е полагала обществено полезен труд на работното си място съгласно изготвен график за м. май 2014 г. от Кмета на с. З., община С.. Отпуснатата й месечна помощ по молба-декларация с вх. № П-354/20.01.2014 г. на основание чл. 9 от ППЗСП е била спряна за първи път със заповед № П-354/05.06.2014 г. за периода от 01.05.2014 г. до 30.06.2014 г. Заповедта е връчена на 30.06.2014 г. и същата не е обжалвана. При извършена проверка на 25.11.2014 г. от служители на ДСП, е установено, че П. не е полагала обществено полезен труд на определеното й работно място съгласно изготвения график за м. 11, 2014 г. Месечната помощ на П. се прекратява за втори път за периода от 01.11.2014 г. до 31.10.2016 г. със процесната заповед № П-354-А/02.02.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - С.. П. е оспорила заповедта пред Административен съд П. и по жалбата е образувано адм. д. № 266/2015 г. по описа на АС П.. Представила е две служебни бележки от кмета на с. З., че през м. 09, 2014 г. и м. 11, 2014 г. е работила. По делото пред адм. съд П. са изслушани като свидетели - служителите извършвали проверки и не намерили П. на работното й място според установения график. С решение № 383/19.06.2015 г. по адм. д. № 266/2015 г. по описа на АС П. е отхвърлена жалбата на П. срещу заповед № П-354-А/02.02.2015 г. на директора на ДСП С.. При касационно обжалване на това решение, с решение № 8469/07.07.2016 г. по касационно адм. д. № 9151/2015 г. по описа на ВАС, шесто отделение е отменено решението на № 383/19.06.2015 г. по адм. д. № 266/2015 г. по описа на АС П. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания да се изиска ново, четливо копие на служебните бележки от кмета на с. З. и да се изясни въпроса дали наистина кметът на с. З. с тази бележка удостоверява обстоятелството, че след 11.11.2014 г. П. е положила 14 дни обществено полезен труд. При новото разглеждане на делото е постановено решението, предмет на настоящата касационна проверка, с което е отменена заповедта, тъй като съдът е приел въз основа на бележките от кмета на с. З., че П. е положила 14 дни обществено полезен труд. Решението е неправилно. Представените ксерокопия на 2 служебни бележки издадени от кмета на с. З., са четливи, но не удостоверяват фактите, съгласно дадените от ВАС указания. Бележките нямат дата на издаване, нямат изходящ номер, макар да имат подпис и печат. В бележките не се посочва къде е полаган обществено полезен труд и дали е полаган съгласно установения график от кмета и на установеното място за П. Същите не опровергават констатациите от проверките извършени от служители на Д "СП" С.", че П. не е намерена на определеното й, съгласно одобрения график работно място. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. В чл. 12, ал. 1 от ППЗСП е предвидено задължение на безработните лица по чл. 9, а именно, че безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. В чл. 12, ал. 2 от ППЗСП е предвидено, че лицата по ал. 1 полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно. В разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ППЗСП, в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция,

6

е записано, че при повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ на лицата по ал. 1 се прекратява за срок две години. От представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че ответницата по касация П. е изпълнила задълженията си по чл. 12, ал. 1, 2 във връзка с ал. 6 от ППЗСП, поради което правилно е издадена заповедта за прекратяване на помощта й по чл. 9 от ППЗСП. Налице са били предпоставките по чл. 32, ал. 1 за издаване на заповед за прекратяване отпускането на помощта по чл. 28, ал. 1 от ППЗСП. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховен адмнистративен съд, шесто отделение намира, че следва да отмени като неправилно решението на Административен съд П. и вместо това да отхвърли оспорването срещу заповед № П-354-А/02.02.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С.. Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане, на Д "СП" С." следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 100 лв. за всяка инстанция, общо 200 лв.

Цитирани разпоредби

1