Решение № 4987 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9531/2016 г.

Решение № 4987 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9531/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. И. Д. от гр. Х. срещу решение № 3703 от 01 юни 2016 г., постановено по адм. дело № 9801/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 8000-0291/23 юни 2015 г. на началника на М. С., потвърдено с решение № Р-414/02 септември 2015 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, в писмена защита и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на Б. И. Д. срещу решение № 8000-0291/23 юни 2015 г. на началника на М. С., потвърдено с решение № Р-414/02 септември 2015 г. на директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 107ж, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на Б. Д. е определен дължим акциз за общо 2073 литра етилов алкохол в общ размер на 10192.36 лева. Съдът е приел, че решението на началника на М. С. е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването му, с оглед на което е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспореното решение на началника на М. С. на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и приетата съдебно-техническа експертиза. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът е приложил правилно материалния закон, като изводът му за липса на отменително основание по отношение на обжалваното решение е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Правилно съдът е приел, че нормата на чл. 107ж от ЗАДС е специална и регламентира облекчен ред за събиране на дължим акциз. Съгласно чл. 107ж, ал. 1 от ЗАДС в случаите, когато за стоките - предмет на нарушение по този закон, е заплатен частично или не е заплатен акциз, включително при присъждане на тяхната стойност, определена по пазарна цена, се дължи акциз на общо основание. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че размерът на акциза по ал. 1 се определя с решение на началника на компетентното митническо учреждение, на територията на което е установено нарушението. За да се определи задължение за акциз по този ред, е необходимо да се установи, че стоката е предмет на нарушение по ЗАДС, което е установено по реда на ЗАНН съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗАДС с влязло в сила наказателно постановление. След установяване на нарушението по посочения ред, митническият орган може да издаде акт на основание чл. 107ж от ЗАДС за събиране на дължимия акциз за стоките, предмет на нарушението. Следователно за приложението на разпоредбата на чл. 107ж, ал. 2 от ЗАДС, която е специална и обхваща изчерпателно изброени хипотези, следва да бъдат изпълнени условията, визирани в нормата, едно от които е да е установено по надлежния ред фактът на извършено административно нарушение, неговия автор и предмет. В настоящият случай от данните по делото безспорно е установено, че към момента на издаване на оспореното решение на началника на митница С. е бил издаден акт за установяване на административно нарушение за извършеното от Б. Д. нарушение по чл. 126 от ЗАДС. З. нарушението е издадено и наказателното постановление, което в хода на съдебното оспорване на митническия акт пред първата съдебна инстанция е изменено от Районен съд Х., в частта, с която за извършеното нарушение на Дамянов е наложено административно наказание "глоба" като размерът на глобата е намален. Решението на районния съд е обжалвано и е оставено в сила от Административен съд Х., поради което правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в настоящия случай, с влязъл в сила акт и по предвидения в ЗАДС ред, препращащ към ЗАНН, безспорно извършеното от Дамянов нарушение по чл. 126 от ЗАДС е било установено, което е основание за определяне на дължим акциз за стоките, предмет на нарушението и издаване на административен акт по чл. 107ж от ЗАДС със съдържание на обжалвания. По така изложените съображения, като е достигнал до извод за законосъобразност на процесното решение на началника на М. С., издадено на основание чл. 107ж, ал. 2 от ЗАДС, Административен съд София-град е постановил правилно решение. Наведеното в касационната жалба оплакване относно начина на вземане на пробите за лабораторен анализ, е било наведено и в жалбата пред първоинстанционния съд, като същото е обсъдено подробно от съда. Изводите му за липсата на допуснати нарушения при вземането на пробите се споделят от настоящата инстанция, като същите, видно от представените протоколи, са иззети от митническите органи съобразно реда и изискванията, визирани в Наредба № 3 от 08 април 2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки и Ръководството за вземане на проби за целите на митническия контрол. Ето защо, наведеното и в касационната жалба оплакване в обратна насока се явява неоснователно. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция, Б. И. Д. ще следва да бъде осъден да заплати в полза на Агенция "Митници" юрисконсултско възнаграждение в размер на 836 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,