Решение № 15054 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4109/2012 г.

Решение № 15054 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4109/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решението от 30.01.2012 г. по адм. дело № 8858/2011 г. на Административния съд - София град в частта за отмяната на решение № 504/21.09.2011 г., издадено по заместване от заместник председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта, в която е бил постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Хошнав Сюлейман Мохамед, гражданин на Сирия, и преписката е била върната на органа за ново произнасяне. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Ответникът Хошнав Сюлейман Мохамед е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Хошнав Сюлейман Мохамед, гражданин на Сирия, подал до председателя на Държавната агенция за бежанците молба № Ж-876/9.08.2010 г. за предоставяне на статут. Чужденецът, който пристигнал нелегално в Република България през август 2010 г., мотивирал молбата си за закрила с преследване и нарушаване на човешките му права поради етническата му принадлежност на кюрд. С решение № 504/21.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция по бежанците, подписано от заместник председателя на агенцията по заместване въз основа на заповед № 503/21.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, бил постановен отказ за предоставяне на статут на Хошнав Сюлейман Мохамед поради отсъствието на законовите предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В решението се посочвало, че бежанската история е недостоверна и не обосновава страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Отказът за предоставяне на хуманитарен статут бил мотивиран с липсата на твърдения на чужденеца, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства. Поради това, че твърденията му за заплахи и преследване се оценявали като недостоверни, нямало основание да се приеме, че официалните власти или групировки са извършили действия, които застрашават живота, здравето или личността му. Той напуснал страната легално, без да е имало обвинение срещу него или да е бил съден. Административният орган обсъдил и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на хуманитарен статут на бежанец при тежки и личи заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен конфликт. Направен бил извод, че антиправителствените протести в Сирия не представляват вътрешен въоръжен конфликт, а кюрдското население в страната почти остава встрани от тях. Съдът приел, че решението в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, не противоречи на закона, но е постановено въз основа на факти, които не характеризират обстановката в Сирия, такава, каквато е в момента. Според изложените мотиви, органът следвало да отчете настъпилите в хода на съдебното производство промени на обстановката в Сирия, като се събере актуална информация относно продължаващите антиправителствени протести. Информацията, съдържаща се в справките на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" не била актуална. Съдът приел за общоизвестни фактите за ескалация на напрежението в Сирия и за предприетите въоръжени действия от режима на президента Башар Асад за прекратяване на протестите, което налагало органът да прецени искането за закрила с оглед настъпилите нови обстоятелства, като обсъди възможността за прерастване на проявите на насилие във вътрешен въоръжен конфликт, който да обхване цялата територия на страната. Касационната инстанция намира, че решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Съдът е възприел фактическите и правни изводи на административния орган, но едновременно с това е съобразил, че обстановката в страната по произход на кандидата е променена в посока на увеличаване на рисковете за цивилните лица на нейна територия. Като е направил заключение, че има необходимост от актуализиране на сведенията за положението в Сирия, съдът е приложил точно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, според която реална опасност от тежки посегателства може да възникне и от събития, настъпили след като лицето е напуснало държавата. За да се извърши законосъобразна преценка за отсъствието на риск от тежки посегателства срещу чужденеца при връщането му в страната по произход следва да се обоснове убеждение, че на територията, на която е пребивавал, не действат рискови фактори, които застрашават живота и здравето му, както и че той може да се полза от ефективна закрила. При отсъствието на поддържаните от касационния жалбоподател нарушения на съдопроизводствените правила, на правилата на формалната логика и на материалния закон постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила в обжалваната му част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд