Решение № 8143 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15418/2018 г.

Решение № 8143 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15418/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Сортови Семена" АД, срещу решение № 378/25.10.2018 г. по адм. дело № 406/2018 г. по описа на Административен съд Враца, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 5602004683-1/23.04.2018 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от орган по приходите при Община Бяла Слатина, с който на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) и лихвите към тях за периода 2013-2017 г., в размер на 14453, 37 лв. Касаторът претендира неправилност на съдебния акт, като релевира доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел за доказано реалното изпълнение на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както по отношение на територията на община Бяла Слатина, така и в района на местонахождение на имота на дружеството. Счита, че по делото не е представено решение на Общинския съвет за възлагане на дейности по извършване на услугите по чл. 62, ал. 3 от ЗМДТ на ОП "Чистота и озеленяване"-гр. Бяла Слатина. Счита, че не е доказано, че Общината е създала необходимите предпоставки за престиране на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Претендира разноски по делото. Ответната страна – Директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Бяла Слатина, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС-Враца, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗ, с което са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) и лихвите към тях за периода 2013 г. -2017 г. за сумата от 14 453, 37 лв. за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, потвърден с Решение № 10 от 7.06.2018 г. на директора на Д "МДТ" при същата община. Първоинстанционният съд е приел за установено, че дружеството се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в община Бяла Слатина, ведно с построените в него сгради, подробно описани в представения НА. Не се спори, че дружеството е подало декларации по чл. 17 ЗМДТ, вх. № 0508000263 от 4.08.2011 г., и № 0508000264 от 5.11.2010 г., относно местонахождението на имота имота, отчетната му стойност и други обстоятелства имащи значение за определяне на размера на данъка. По делото не се спори относно декларираните от лицето данни по отношение на определяне ТБО. По делото са представени заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на Община Бяла Слатина, видно от които услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване са предоставени от общината за процесните периоди. В заповедите са определени и границите на районите, видът на предоставяните услуги и честотата на сметоизвозване. Представени са и утвърдени от директора на ОП "Чистота и озеленяване"-гр. Бяла Слатина графици за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2013-2017 г. и пътни листа. От графиците е видно, че по ул. "Васил Левски", където се намира административния адрес на "Сортови Семена" АД за посочените в АУЗ години е организирано събирането и извозването на битови отпадъци. На 23.04.2018 година е издаден акт за установяване на задължение № 5602004683-1 от 23.04.2018 г. издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" /МДТ/ при Община Бяла Слатина, потвърден с решение № 10/7.06.2018 г. на директора на дирекция "МДТ" при същата община, който е предмет на оспорване в съдебното производство. При преценка на материалната законосъобразност на акта, по отношение на обжалваната му в настоящото производство част, съдът е изложил, че по отношение на компонента-обезвреждане на битови отпадъци, таксата не се дължи единствено, когато услугата не се предоставя от общината. Съобразил е, че когато общината не разполага със собствено депо за обезвреждане на битови отпадъци, по силата на договор с друга община, която разполага с такова, същите да бъдат извозвани за депониране и обезвреждане там. Законодателят е предвиди, че таксата за обезвреждане е недължима само когато общината не ползва съоръжение за обезвреждане без оглед на това дали е собствено или чуждо, т. к. и в двата случая се правят разходи. Изложени са съображения, че от представените доказателства безспорно се установява, че Община Бяла Слатина е предоставила визираните в чл. 62 от ЗМДТ услуги за периода 2013-2017 г. Решението е правилно. Съдът правилно е установил законовите предпоставки, обуславящи дължимост на ТБО - адресатът на акта да е носител на правото на собственост върху имота, за който общината да е осигурила реално предоставяне на услугата-обезвреждане на битовите отпадъци, формиращи размера на публичното задължение. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Същите се основават единствено на обстоятелството, че лицето не е ползвало услугата. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, общинският съвет с наредба по чл. 9 ЗМДТ определя реда, по който лицата, които ползват услугата през съответната година установяват този факт. Единствената декларация, на която дружеството основава възраженията си е тази по чл. 16в от Наредбата, с която дружеството е заявило воля, таксата за битови отпадъци през 2013 г. да се определя според количествата. Същата е подадена на 4.12.2012 г., т. е извън определения в цитираната разпоредба срок, който съгласно ал. 1 е до 30 ноември на предходната година и не са посочени вида и броя съдове за битови отпадъци, които ще се ползват през годината. За посочения период 2013-2017 г. няма друга подадена редовна декларация. Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът е установил правилно релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение