Решение № 3339 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2016 г.

Решение № 3339 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Съдебното производство е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и е образувано по жалба, подадена от К. Ц. Н., чрез адв. С. Г. със съдебен адрес за кореспонденция гр. С., бул. "В." № ..., ет. ..., ап. ... срещу Решение № 55 на Министерския съвет от 28.01.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващото трасе на път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447.20", намиращи се на територията на община Д., община С. и община Б., Софийска област. Жалбоподателката оспорва административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1, т. 263 - гр. С., община С., в землището на гр. С., ЕКАТТЕ 67372 - "Земеделска територия" на Решението (л. 87), представляващ поземлен имот с № по регистър 099088 с обща площ от 12.350 дка, от които отчуждени 0.965 дка, за който административният орган е определил обезщетение в размер на 222 лева, като поддържа, че решението е незаконосъобразно в частта за определената цена, която не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждаваният, както и че не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 5 от Конституцията и на чл. 32, ал. 1 от ЗДС. С жалбата се иска назначаването на съдебно-оценителна експертиза. Прилагат се писмени доказателства под опис. Претендира разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България и заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си юрк. И. Георгиева, юрк. Бедникова, юрк. Иванова и юрк. Пригонча оспорват жалбата и пледират за нейната неоснователност и недоказаност и молят да се потвърди решението на МС в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от Закон за държавната собственост, при което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административнопроизводствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - МС. Има законоустановеното съдържание по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имотът; видът и местонахождението му; отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и получателя му. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и със законоустановеното съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 55/28.01.2016 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на имот с номер по регистър 099088, землище на гр. С., община С., гр. С., ЕКАТТЕ 67372 - "Земеделска територия", с обща площ 12.350 дка, като отчуждаваната площ е 0.965 дка, за които е определено парично обезщетение от 222 лева. Установено е, че жалбоподателят не е изпълнил указанието, дадено с определение от 15.09.2016 г. на ВАС, по делото да бъде представено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК за процесния имот. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените имоти съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. С определение от 15.09.2016 г., съдът е дал указания на жалбоподателката да внесе депозит за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза. По искане на жалбоподателката с молба от 10.10.2016 г. съдът е удължил срокът за внасяне на депозита до 14.11.2016 г., за което е уведомен процесуалният й представител адв. Георгиева на 19.10.2016 г. Видно от доказателствата по делото, в указания срок жалбоподателката не е внесла депозита за съдебно-оценителната експертиза. Във връзка с процесуалното поведение на страната настоящият състав, в открито заседание на 27.02.2017 г., е заличил съдебно-оценителна експертиза, допусната с определение на съда от 15.09.2016 г. На следващо място настоящият състав следва да отбележи, че по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК, по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК. Вещи лица, оглед и освидетелстване той може да назначава и служебно, както и е направил в настоящия случай, а жалбоподателката не се е възползвало от правото си да докаже твърдението за незаконосъобразност на оспорвания административен акт в частта за оценката на подлежащия на отчуждаване недвижим имот. Съдът е изпълнил задълженията си и е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал на жалбоподателката, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото, следва да посочи доказателства, но тя не се е възползвала от тази възможност, поради което твърденията й остават недоказани. По изложените съображения оспореният административен акт, като издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимия материален закон и в съответствие с целта на закона се явява законосъобразен, а жалбата против него - неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. При този изход на правния спор е неоснователна претенцията на жалбоподателката за присъждане на понесените по делото разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,