Решение № 7421 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2019 г.

Решение № 7421 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Денев, жив в [населено място], срещу решение № 1442/11.07.2019 г. по адм. дело № 1107/2019 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. с изх. № 02 -030 -6500/754/19.05.2016 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която не е одобрена площ от 9, 62 ха за участие по направление "поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваемите земи с орнитологично значение". Касаторът поддържа в касационната си жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради неправилно приложение на материалния закон, иска отмяната му, обявяване нищожността на обжалваната част от уведомителното писмо, присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба -заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в писмен отговор чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Т. Денев е сезирал АС през 2019 г. със жалба за нищожност на спорната част от уведомителното писмо, с която не е одобрена площ от 9, 62 ха за участие по направление "поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваемите земи с орнитологично значение" след изтичане на срока за оспорването й поради незаконосъобразност. За да постанови обжалваното решение, АС е изложил доводи за издаване на писмото от компетнтен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия с нарочна заповед на изпълнителния директор на ДФЗ и в съответствие с чл. 20 а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Посочено е, че писмото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити - като за неодобряване на процесните 9, 62 ха (парцел 65543 -26 -4-1) е посочено, че е извън териториите по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/24.02.1.0015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. Липсва такъв съществен порок на оспорената част от писмото, която да води до липса на воеизявление, съответно до нищожност. Спорът дали действително парцелът не попада в специализирания слой на местообитанията на зимуващите гъски е спор дали обжалваната част от писмото е законосъобразна, а не относно твърдяната й нищожност. Изложени са и доводи за липса на превратно упражняване на власт. Решението е правилно. Правилна е преценката на АС, че всички релевирани оплаквания относно това че парцелът попада в специализирания слой на местобитанията на зимуващите гъски са оплаквания за незаконосъобразност и не биха могли да бъдат проверени предвид депозирането на жалбата за нищожност след изтичане на срока за оспорване за незаконосъобразност. В този смисъл и несъбирането от АС на доказателства в подкрепа на тези твърдения не представлява съществено процесуално нарушение. Оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението поради неконстатиране на съществени административно - процесуални нарушения при издаването на писмото са неоснователни, тъй като конкретните твърдени нарушения не биха довели до нищожност на акта. Не е налице и твърдяното превратно упражняване на власт, тъй като с акта не се цели друга цел, различна от предвидената от закона - а именно уведомяването на заяветеля, кои от парцелите му са одобрени и кои не - за участие по заявената от него мярка и направление. Правилна е преценката на АС, че обжалваната част от писмото не страда от съществен, основен порок по чл. 146, т. 3, 4 или 5 от АПК, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което да не може да произведе целените правни последици, съответно липсват основания за прогласяване на нищожността й. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претндираните от касатора разноски. На ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто ) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,