Решение № 14355 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5/2018 г.

Решение № 14355 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Монтана против решение № 508/07.11.2017 г. по адм. дело № 454/2017 г. на Административен съд – Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 152, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2017 г. (НРД за дентални дейности за 2017) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "Д-р Л. И." – Л. И., от [населено място], област [област] чрез адв. Мутафчиев изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 508/07.11.2017 г. по адм. дело № 454/2017 г. Административен съд – Монтана е отменил заповед за налагане на санкция № 12/29 – 06 – 189/27.09.2017 г. на директора на РЗОК – Монтана, с която на основание чл. 76, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 142 от Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2017 г. (НРД за дентални дейности за 2017) на лечебното заведение за дентална помощ ЕТ "Д-р Л. И." – Л. И., от [населено място], област [област] е наложена санкция прекратяване на договора на основание чл. 152, ал. 1 НРД за дентални дейности за 2017, във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО. Присъдил е разноски. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, административният съд е приел, че същият е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 4 АПК. Според съда, при липса на повторност на констатираните нарушения по смисъла на § 1, т. 2 ДР на НРД за дентални дейности за 2017, е следвало органът не да прекратява изцяло договора, а да завърши процедурата по ангажиране отговорността на лечебното заведение. Решението е правилно. По делото е установено, че д-р Л. И. с амбулаторен лист № 000141/23.08.2014 г. е отчела дейност за починало преди извършването й лице. Същата не е изискала документ за самоличност, не е извършила проверка на здравноосигурителния статус на лицето, на което е оказала дентална помощ, не е проверила и представената и здравноосигурителна книжка по предвидения ред. Допуснатото нарушение е безспорно. Посочените от административния орган правни основания при издаване на оспорената заповед и наложената санкция обаче се разминават с предвидените в закона. Директорът на РЗОК – Монтана се е позовал на чл. 152, ал. 1 от НРД за дентални дейности за 2017, в който е предвидено, че може да наложи санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответните медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. В заповедта като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО и чл. 152, ал. 1 НРД, уреждащи частично прекратяване на дейността, а волеизявлението на органа е за цялостно прекратяване, което е предмет на правно регулиране от чл. 59, ал. 11, т. 2 ЗЗО и чл. 152, ал. 2 НРД за дентални дейности за 2017. Според § 1, т. 2 НРД за дентални дейности за 2017 "повторно нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение – ИДП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. В случая данни за предходни нарушения от същия изпълнител на дентална помощ не са установени. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че в заповедта липсват мотиви, обосноваващи прекратяване на договора. Установените при проверката обстоятелства и изложените в заповедта мотиви обосновават наличието на допуснато нарушение, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена. Това нарушение, което не е повторно, а е първо, представлява основание за налагане на финансова санкция, съгласно чл. 59, ал. 11 ЗЗО, във връзка с чл. 152 НРД за дентални дейности за 2017. Неправилно е поддържаното от касационния жалбоподател становище, че в случаите, при които се касае до разрешена по договора дейност по един пакет, всяко нарушение представлява основание за прекратяване на договора. Такава възможност не е предвидена в действащите нормативни актове – чл. 59, ал. 11 и 13 ЗЗО е чл. 152 НРД за дентални дейности 2017. Поради това, че се касае до налагане на санкция, определянето както на основанието, така и на вида й не може да стане по тълкувателен път, нито при прилагане по аналогия на закона или на правото. Съгласно приложимата правна уредба, в случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен само в хипотезата на чл. 59, ал. 13, във връзка с ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно чл. 152, ал. 2 НРД за дентални дейности за 2017, т. е. при повторно нарушение. След като в случая не е налице повторно нарушение, то прекратяването на договора е незаконосъобразно. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. В тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски съгласно представения пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие, които възлизат на сумата от 350, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение