Решение № 6497 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15338/2009 г.
ВАСI отделение18.05.2010 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
Отменя решение № 139/12.10.2009 г. по адм. дело № 263/2009 г. на Административен съд - гр. Добрич, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № 003/4.03.2009 г. на кмета на община Каварна, в частта му, с която е установено задължение за такса за битови отпадъци за услугите по събиране, извозване и обезвреждането в депа и други съоръжения на битовите отпадъци в размер на 53057,51 лв. и лихви в размер на 4139,17 лв. и вместо него постановява: Отменя Акт за установяване на публично общинско вземане № 003/4.03.2009 г. на кмета на община Каварна, в частта му, с която е установено задължение за такса за битови отпадъци за услугите по събиране, извозване и обезвреждането в депа и други съоръжения на битовите отпадъци в размер на 53057,51 лв. и лихви в размер на 4139,17 лв. Оставя в сила решението в останалата му част. Осъжда кмета на община Каварна да заплати на "Балчик белвю пропъртис 2" ЕООД, със седалище гр. Варна, представлявано от Джон Вилем Нордън, чрез адв. Диан Маринов Иванов, разноски в размер на 4925 лв. (четири хиляди деветстотин двадесет и пет лева). Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6497 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15338/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 139/12.10.2009 г. по адм. дело № 263/2009 г. на Административен съд - гр. Добрич. Кметът на община Каварна, чрез адв. Величков, обжалва решението в частта, в която е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 003/4.03.2009 г. на кмета на община Каварна, в частта му, с която е установено задължение за такса битови отпадъци за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, в размер на 2947,67 лв. и лихви в размер на 229,96 лв. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. "Балчик белвю пропъртис 2" ЕООД, чрез адв. Иванов, обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУПОВ № 003/4.03.2009 г. на кмета на община Каварна, в частта му, с която е установено задължение за такса за битови отпадъци за услугите по събиране, извозване и обезвреждането в депа и други съоръжения на битовите отпадъци в размер на 53057,51 лв. и лихви в размер на 4139,17 лв. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на кмета на община Каварна, тъй като процесния имот принадлежи към населено място, в което общината организира дейностите по чл. 62 ЗМДТ, което е предпоставка за дължимостта на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Прокурорът от ВАП дава заключение за неоснователност на жалбата на "Балчик белвю пропъртис 2" ЕООД, тъй като не са налице основанията по чл. 71, т. 1 и т. 3 ЗМДТ за освобождаване от заплащане на таксите, поради непредоставяне от общината на съответните услуги или липса на депа и съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими. По същество, жалбата на кмета на община Каварна е неоснователна, а жалбата на "Балчик белвю пропъртис 2" ЕООД е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че съгласно заповед № 1846/26.10.2007 г. на кмета на община Каварна, с. Топола (в землището, на което се намира процесния имот), попада в границите на район VI-ти, тоест процесното населено място е определено като район, в който за 2008 г. общината организира услугите по чл. 62 ЗМДТ - събиране и извозване на битовите отпадъци, обезвреждането им в депа и поддържане чистотата в териториите за обществено ползване. Съдът е приел, че предпоставка за дължимостта на ТБО е реалното предоставяне от общината на съответните услуги, като под "предоставяне" следва да се има предвид не само принадлежността на конкретния имот към съответните райони, в които ще се осъществяват услугите по чл. 62 ЗМДТ, а тяхното реално извършване, както и наличието на депа и съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци (чл. 71 ЗМДТ). От представените по делото доказателства: договор между община Каварна и "Титан - чистота" ООД за възлагане извършване на дейностите по чл. 62 ЗМДТ, протоколи за приемане на извършените видове работи и др., съдът е приел, че дейността по сметосъбиране и сметоизвозване на съдовете за отпадъци е осъществявана, също както и дейностите, изразяващи се в управление, поддържане и входящ контрол на депото за битови отпадъци. От изслушаните свидетелски показания съдът е приел за безспорно установено, че през 2008 г. е имало контейнер в близост до процесния имот и че битовите отпадъци са извозвани до сметището на гр. Каварна. При това положение съдът е приел, че не е налице основанието по чл. 71, т. 1 ЗМДТ за освобождаване от съответната такса. По отношение на услугата поддържане чистотата в териториите за обществено ползване, съдът е приел, че дължимостта на таксата се определя, както от принадлежността на имота към територията на съответното населено място, така и от реалното предоставяне на самата услуга. В конкретния случай е прието, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за предоставяне на процесната услуга за това населено място в общината. От представените писмени доказателства се установява, че такава услуга е извършвана само за гр. Каварна и за Крайбрежната зона, но не и за с. Топола, поради което съдът е приел, че приложение следва да намери хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване от такса за поддържане чистотата в териториите за обществено ползване, след като общината не е предоставяла тази услуга. По отношение на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, съдът, по аргумент от противното на чл. 71, ал. 3 ЗМДТ, е приел, че дължимостта на тази такса се предпоставя в зависимост от наличието на такива депа и други съоръжения. По делото са налице доказателства, че в община Каварна има сметище, следователно е възложено управлението и поддържането на същото, поради което, съдът е приел, че се дължи съответната такса. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, като е приел, че идеята на закона е дори да не се предоставя от общината услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като все пак се генерират битови отпадъци, независимо как, те все пак стигат до сметището и за общините са налице разходи във връзка с обезвреждането им, за които разходи следва да има насрещно покриване. Решението, в частта, обжалвана от "Балчик белвю пропъртис 2" ЕООД е неправилно. Административният съд неправилно е приел, че услугите събиране, извозване и обезвреждане в депа и други съоръжения на битови отпадъци за 2008 г. са били реално ползвани от жалбоподателя. В чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е регламентирано общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ да определи реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В чл. 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Каварна е посочено, че лицата, неползващи услугата през съответната година или част от нея, заплащат само такса за периода на ползване на услугата. В посочената наредба на община Каварна липсва регламентация на реда за заявяване и установяване неползването на услугата. В чл. 8, ал. 1 от Наредбата е определен компетентният орган за освобождаване от заплащане на такси. След като чл. 62 ЗМДТ и Наредбата въвеждат ползването на услугата като условие за дължимостта на таксата, а в същото време в наредбата не е предвиден ред за предварително заявяване, че услугата няма да се ползва, следва при спор за дължимост на ТБО поради неползването на услугите, служебно да се изследва дали същите са ползвани. В случая ползването на услугите е в зависимост от генерирането в имота на битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. Според приетото от първоинстанционния съд заключение на вещото лице процесния имот представлява самозалесен с нискостеблени дървета и храсти терен, на места само ниска тревна растителност, като при огледа не е установено фактическо ползване на имота, а също и не е констатирана жизнена дейност на хора. Вещото лице е заявило, че в имота няма започнато строителство и няма следи от отработване на терена, в смисъл на дворно място. Направен е извод, че през 2008 г. не е имало среда, която да предполага жизнена дейност на хора, в резултат на която да се генерират битови отпадъци. Предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, оправомощаваща общинския съвет да определи реда за освобождаване на лицата, неползващи услугата от заплащане на местна такса и конкретното нормативно уреждане на дължимостта на ТБО като вид местна такса само при ползване на услуга в чл. 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Каварна, АС е трябвало да изследва въпроса дали таксата е била ползвана, тоест дали в имота са генерирани битови отпадъци. Съдът не е направил това, като дори е приел, че в случая е безпредметно да се обсъжда доколко е справедливо да се заплаща ТБО при липса на генерирани отпадъци. Настоящата инстанция намира, че липсата на битови отпадъци от имота през процесния данъчен период се подкрепя от доказателствата по делото, включително и от заключението на вещото лице, и води до обоснования извод, че и трите услуги, за които се заплаща ТБО и са описани в АУПОВ, не са били ползвани от жалбоподателя. При това положение административния съд необосновано е приел, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване реално е била ползвана от жалбоподателя през 2008 г., позовавайки се само на свидетелските показания, за това, че в близост до имота е бил поставен контейнер за битови отпадъци. Както се посочи по-горе ползването на услугите е в зависимост от генерирането в имота на битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ, което в случая не е установено. Последното е предпоставка за дължимостта на такса и за услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Административният съд е приел, че дори да не се предоставя от общината услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като все пак се генерират битови отпадъци, независимо как, те все пак стигат до сметището и за общините са налице разходи във връзка с обезвреждането им. Тази хипотеза обаче, както е приел самият първоинстанционен съд, е приложима в случай на генерирани битови отпадъци, каквато не е настоящата. Предвид изложеното, решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения АУПОВ относно установено задължение за такса за битови отпадъци за услугите по събиране, извозване и обезвреждането в депа и други съоръжения на битовите отпадъци, като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови ново решение, с което да се уважи жалбата на дружеството и се отмени атакувания АУПОВ, в съответната част. Решението в частта, обжалвана от кмета на община Каварна е правилно. Административният съд правилно е приел, че по делото не са налице доказателства нито за предоставянето, нито за ползването на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. От представените писмени доказателства се установява, че такава услуга е извършвана само за гр. Каварна и за Крайбрежната зона, но не и за с. Топола, поради което съдът правилно е приел, че приложение следва да намери хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване от тази такса. Както се посочи по-горе липсата на битови отпадъци от имота през процесния данъчен период обосновава извода, че и трите услуги, за които се заплаща ТБО и са описани в оспорения АУПОВ, не са били ползвани от жалбоподателя. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на "Балчик белвю пропъртис 2" ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4925 лв., представляващи адвокатски хонорар и държавна такса за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 71 ЗМДТ
- чл. 1