Решение № 2487 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12252/2014 г.

Решение № 2487 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12252/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба (наименована от подателя си "жалба") от Венцислав Георгиев Василев от гр. Търговище против решение № 70 от 23.07.2014 г., постановено по административно дело № 5/2014 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 91-РД-17/6.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Търговище. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Търговище, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Със заявление вх. № МП-530 от 16.01.2013 г. Венцислав Василев е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като предоставил необходимите за удостоверяване на трудовия му стаж документи, в т. ч. заповед за прекратяване на служебно правоотношение като държавен служител в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) рег. № 1390/11.12.2013 г. В заявлението Василев е отбелязал, че не се осигурява от 28.12.2012 г., което се потвърждава от Акта за напускане на длъжност от 28.12.2012 г. С разпореждане № 6701138388/25.01.2013 г. ръководителя на "Пенсионно осигуряване" (ПО) му е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 28.12.2012 г. пожизнено по чл. 69, ал. 2 от КСО като месечната сума за изплащане била в размер на 145 лева. С разпореждане № 6701138388/1.04.2013 г., ръководителят на "ПО" на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г., ПМС № 332 от 20.12.2012 г. му определил пенсия в размер на 150 лева. С разпореждане № 107/1.04.2013 г. пенсията по чл. 69 от КСО на Василев е изменена, като е разпоредено от 28.12.2012 г. да се изплаща в размер на 429,45 лева месечно, а от 1.04.2013 г. по 438.90 лева. С жалба до директора на ТП на НОИ - Търговище пенсионерът е оспорил последното разпореждане, като е изложил съображения, че за периода от 1.01.1997 г. до 27.12.2012 г. брутното му трудово възнаграждение е следвало да бъде 7 524 690,61 лв., а не както е изчислено 102 801,58 лв., като пенсионерът е възразил и срещу липсата на включени обезщетения за временна неработоспособност за м. октомври, ноември и декември 2012 г. в размера на брутното трудово възнаграждение и че неправилно е изчислен индивидуалният му коефициент. По-горестоящият административен орган отменил административният акт и го върнал на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. Това решение Василев е оспорил по съдебен ред и с решение № 77 от 27.11.2013 г., постановено по административно дело № 111/2013 г., Административен съд - Търговище го е обявил за нищожно и е върнал преписката на директора на ТП на НОИ - Търговище за ново произнасяне по жалбата на пенсионера срещу разпореждане № 107/1.04.2013 г. на ръководителя на "ПО". Преди влизане в сила на решение № 77 от 27.11.2013 г. на Административен съд - Търговище по административно дело № 111/2013 г., директорът на ТП на НОИ - Търговище се произнесъл по същество по жалбата на Василев срещу разпореждане № 107/1.04.2013 г., като с решение № 91-РД-17/6.12.2013 г. го е отменил и е изменил пенсията в размер на 428,28 лв. от 28.12.2012 г., а от 1.04.2013 г. в размер на 437.70 лв. Компетентният по-горестоящ орган е установил, че в издадените от осигурителите удостоверения обр. УП-2, въз основа на които е изчислен размера на пенсията, са включени първите три работни дни за временна неработоспособност съответно за месеците февруари 2008 г. и за месеците юни и септември 2012 г., при условие, че изчисленията се правят съобразно чл. 46, ал. 3, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според който при изчисляване на индивидуалният коефициент се включва времето на законоустановен отпуск, на временна неработоспособност или за бременност и раждане, като след 1.01.2005 г. се взема предвид дохода, от който е изчислено паричното обезщетение, т. е. това възнаграждение на жалбоподателя е служебно включено в осигурителния доход за изчисляване на индивидуалния коефициент. Като мотиви директорът на ТП на НОИ - Пловдив е изложил, че въз основа на извършена проверка на разходите по държавното обществено осигуряване (ДОО) при осигурителите на Василев - ОД на МВР - Търговище и ОУПБЗН - Търговище е установено, че данните, подадени в удостоверенията обр. УП-2, касаещи брутното трудово възнаграждение на осигуреното лице, са неправилно изчислени, поради което и на ОД на МВР - Търговище и на ОУПБЗН - Търговище са издадени задължителни предписания за издаване на нови удостоверения обр. УП-2 по отношение на осигурителния доход на Василев. След изпълнение на задължителните предписания ОД на МВР - Търговище е анулирал УП-2 изх. № 1/8.01.2013 г. и издал ново УП-2 изх. № 13/12.06.2013 г., като за периода 1.01.1992 г. - 31.12.1994 г. е определен доход в размер на 157 274.50 лв., за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. в размер на 7931.57 лв., а за останалите периоди потвърдените осигурителни доходи. Осигурителят ОУПБЗН - Търговище също е издал ново УП-2 с изх. № 13/12.06.2013 г., анулиращо старото УП-2 с изх. № 212-00-3/10.01.2013 г., като за периода от 1.04.2011 г. - 31.12.2011 г. осигурителният доход на Василев е в размер на 8880.93 лв., а за периода 1.01.2012 г. - 27.12.2012 г. доходът е в размер на 8558.93 лв. Същият осигурител е издал и удостоверение № 205-10-22/8.04.2013 г., което да послужи на лицето пред служба "Социално подпомагане", като в процедурата по издаване на процесното решение е изискана допълнителна информация относно брутното трудово възнаграждение на Василев за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. в размер на 9379.23 лв. От предоставената информация се е установило, че е включен доход, който не е осигурителен - за месец май 2012 г. са включени 44.00 лева възнаграждение, представляващо пътни пари за ползван платен годишен отпуск, а за декември 2012 г. е включено платено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 776.30 лв. Директорът на ТП на НОИ - Търговище е направил крайният извод, че посочените суми не са осигурителен, а облагаем доход, но те не са елемент на доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Василев е оспорил процесното решение на директора на ТП на НОИ - Търговище и е образувано административно дело № 5/2014 г., като с определение № 18 от 23.01.2014 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК първоинстанционният съд е спрял съдебното производство до влизане в сила на решението по административно дело № 111/2013 г. на Административен съд - Търговище. Това определение е оспорено ред Върховен административен съд, който с определение № 4676 от 7.04.2014 г. по административно дело № 3616/2014 г. го е оставил в сила. Срещу съдебното решение по административно дело № 111/2013 г. по описа на Административен съд - Търговище Венцислав Василев е подал касационна жалба. Върховният административен съд с определение № 6470/14.05.2014 г. по административно дело № 2060/2014 г. е оставил без разглеждане жалбата му, поради липса на правен интерес от обжалване, тъй като оспорения съдебен акт е благоприятен за касатора. Недоволен от постановеното определение, последният е подал частна жалба, като с определение № 9061 от 30.06.2014 г., постановено по административно дело № 8077/2014 г., петчленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила определение № 6470 от 14.05.2014 г. по административно дело № 2060/2014 г. на тричленния състав на Върховен административен съд. С определение № 140 от 7.07.2014 г. по административно дело № 5/2014 г., Административен съд - Търговище е възобновил производството по делото с оглед влязлото в сила решение № 77 от 27.11.2013 г. по административно дело № 111/2013 г. на същия съд. За да отхвърли жалбата на Венцислав Василев против решението на директора на ТП на НОИ - Търговище, Административен съд - Търговище е приел, че то е издадено от надлежен орган в рамките на неговата компетентност и в съответствие с писмената форма, с посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни норми и с целта на закона. Решаващият състав е изложил доводи, че в чл. 1, ал. 8 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, изчерпателно са посочени случаите, в които конкретни обезщетения и доходи не се включват в осигурителния доход, в т. ч. и пътни пари за ползван платен годишен отпуск и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудово правоотношение. Решението е правилно. В съответствие с данните по делото и относимия правен регламент е изводът на съда, че решаващият административен орган обосновано от гледна точка на доказателствата и правилно от гледна точка на материалния закон е приел, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Венцислав Василев следва да бъде изменена, тъй като в осигурителния доход е включено и платено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и пътни пари за ползван платен годишен отпуск. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Търговище (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Административен съд - Търговище надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с относимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими възражения на жалбоподателя. Според чл. 212, ал. 4 от ЗМВР (отм.) компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1-3 на същата норма е забранено с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение. Ал. 6 на чл. 212 от ЗМВР (отм.) пък предвижда, че пътуването на служителите на МВР на територията на страната по време на платен годишен отпуск веднъж в годината е за сметка на МВР. Касаторът претендира, че обезщетенията, които е получил при прекратяване на служебното му правоотношение поради неползван платен годишен отпуск, и парите, които е получил за пътуване по време на платен годишен отпуск, следва да бъдат включени в осигурителния доход и да му бъде преизчислен индивидуалният коефициент. В мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че според Наредбата за елементите за възнаграждението, върху които се правят осигурителни вноски, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху възнагражденията по чл. 234, ал. 3 и обезщетенията по чл. 204, ал. 4, чл. 212, ал. 4, чл. 247, чл. 252, 254, 255 и сумите по чл. 203, ал. 5, чл. 204, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 208, ал. 1, чл. 210, чл. 212, ал. 6, чл. 214, чл. 215, ал. 2, чл. 216 и чл. 252, ал. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи. (ДВ, бр. 16 от 2012 г.). В нито един момент възнагражденията и сумите по ЗМВР (отм.) не са били елемент от трудовото възнаграждение, въз основа на което се изчисляват пенсиите на лицата. Към момента на получаване на възнагражденията и сумите за пътуване по време на платен годишен отпуск е действала Наредбата за елементите за възнаграждението, върху които се правят осигурителни вноски, като в относимата редакция на чл. 1, ал. 8, т. 9 от посочената наредба, върху тези суми не се внасят и изчисляват осигурителни вноски, следователно за сумите, изплащани по чл. 212, ал. 4 и ал. 6 от ЗМВР (отм.) - обезщетения за неизползван отпуск и суми за пътуване по време на платен годишен отпуск от служители на МВР, не се дължат осигурителни вноски, не са осигурителен доход и не следва да се включват в осигурителния доход, отразяван в удостоверенията обр. УП-2. Тези суми не служат за база при определяне на размера на пенсията, и тъй като при постановяване на разпореждане № 107/1.04.2013 г., с което е изменен размерът на пенсията на Василев без да бъдат взети предвид изплатените му обезщетения за неизползван отпуск по чл. 212, ал. 4 от ЗМВР и пътните пари, изплащани на служители на МВР по време на платен годишен отпуск по чл. 212, ал. 6 от ЗМВР, се е наложило на основание чл. 117, ал. 3, изр. 2 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), отмяна на разпореждането и решаване на жалбата по същество от по-горестоящия орган. Неоснователно е възражението на Василев, че обезщетенията за временна неработоспособност и за неизползван платен годишен отпуск се включват във възнаграждението, от което се изчислява размерът на пенсията, както и това, че тези изводи се съдържат в мотивите на решението на директора на ТП на НОИ - Търговище. В решението е посочено, че обезщетението за временна неработоспособност се включва служебно от пенсионния отдел при ТП на НОИ в осигурителния доход, поради което не следва да се включва в издаденото удостоверение обр. УП-2. Освен това цитираният от директора период обхваща месеците февруари 2008 г. и юни и септември 2012 г. За месец декември 2012 г. директорът е изложил, че Василев е бил във временна неработоспособност 17 работни дни, а осигурителят е начислил трудово възнаграждение за един работен ден в размер на 50.56 лв. Относно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 212, ал. 4 от ЗМВР, директорът на ТП на НОИ - Търговище правилно и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби е посочил, че то не е част от осигурителния доход. От изложеното явства правилността на формулираните от решаващия съдебен състав на първата инстанция изводи за законосъобразност на атакувания пред него административен акт. Ето защо, като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Търговище е постановил правилно решение, което при липсата на пороци, обуславящи неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,