Решение № 13404 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2010 г.

Решение № 13404 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община - район "Искър" срещу решение на Софийски градски съд, постановено на 04.11.2009 г. по адм. д. № 2101/2008 г., с което по жалба на Янко Стефанов Дудев, Иванка Янкова Илиева, Василка Йотова Миндилова и Георги Йотов Христов е отменена заповед № 419/05.04.2006 г. на кмета на Столична община район"Искър, с която е определен като изцяло застроен имот пл. № 62213, като вместо това е определил като незастроена част от същия имот с площ по графични данни приблизително 896 кв. м, включена между букви В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К-В и оцветена на скицата в кафяв цвят Поддържа се незаконосъобразност на решението, тъй като не е следвало да се преценява законността на намиращото се процесната част строителство и неговия характер. Позова се на съдебна практика. Ответниците по жалбата, жалбоподатели в първоначалното производство, я оспорват чрез процесуалния си представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението не страда от заявените в жалбата пороци Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени частично оспорената пред него заповед на кмета Административният съд София град е взел предвид констатациите на приетата от него и неоспорена от страните техническа експертиза, вещото лице по която е констатирало, че процесният имот се намира в терен извън регулация и за него няма отреждане. Целият съдържал 950 кв. м, от които 54 са застроени от нерегулирана улица, а останалата част, посочена на скицата в цвят кафяв и оградена между буквени означения ВГДЕЖЗИИКВ е посочена като незастроена. В нея нямало изградени масивни сгради, с изключение на една паянтова сграда, изградена от дъски, с неустановен статут, незаконно изградена. Заключението не е оспорено от страните, в това число касаторът. При тези данни Върховният административен съд приема решението на административния правилно, а възраженията на касатора неоснователни. Действително в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, каквото е процесното, се преценява само застроеността на имота, не и законността на извършеното върху него строителство. В случая обаче според заключението на вещото лице, което не е оспорено от касатора, намиращата се в имота паянтова сграда не е приета за извършено строителство, след като е с неустановен статут. Съдът преценявайки констатациите на вещото лице основателно е приел тази част от имота за свободна от застрояване, след като върху нея няма реализирано мероприятие, както и извършено фактическо строителство или изграждане на съоръжение с характер от посочените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Това е довело и до обоснования извод, че тази част от имота е свободна от застрояване, поради което в този смисъл е отменена първоначалната заповед на кмета, с която е приел, че целия имот е застроен. Цитираната от касатора съдебна практика е неотносима за случая, тъй като не се касае до фактическо строителство, което може да се приеме като съоръжение от посочените; § 1в от ДР на ЗСПЗЗ. Решението на съда е обосновано, постановено е в съответствие с наличните данни, от които е изведен законосъобразен правен извод. Твърдяните касационни доводи не се установяват, поради което и не може да се приеме наличието на касационно отменителни основания. Като законосъобразно решението следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение