Решение № 14156 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2015 г.

Решение № 14156 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез юрисконсулт Десислава Петрова, против решение № 7205/26.11.2014 г. по адм. д. № 11332/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 40 състав. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г. и се е позовал на съдебно решение, което не е влязло в сила. Оспорва извода на съда, че не е дал възможност на земеделския производител да се запознае с документите, представени от другите участници в застъпванията, както и че не е уточнил причините за отказа от финансиране. Моли да бъде отменено решението и бъде отхвърлена жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по жалбата - Найден Недялков Даскалов, редовно призован, се представлява от адв. Мандраджиев. Оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдът обосновано е приел, че за обжалваното уведомително писмо са налице отменителните основания на чл. 146, т. 3 - 5 АПК. Отказът на административния орган за финансово подпомагане за кампания 2012 г. се основава на застъпвания на площи, които не са отстранени, както и поради недоказано правно основание за ползването им съгласно Наредба № 5/2009 г. При наличие на конкуренция на права, административният орган е взел страна по спора и е извършил преценка на представените договори за преаренда. Правилно съдът е приел, че административният орган няма право на преценка по заявените правни основания за ползване на спорните имоти и е следвало да откаже плащане на всички кандидати. Съдът е изложил подробни мотиви за допуснати нарушения на административната процедура, довели до неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Найден Недялков Даскалов Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. изх. № 02-160-6500/15406 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период, както следва: по СЕПП - 21 532,07 лв. и по НР2 - 4869,67 лв. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 1-месечен срок. В мотивите си съдът е приел, че в хода на административната процедура е допуснато съществено нарушение, поради това, че при констатираното от административния орган застъпване на заявени площи, не е било изяснено обстоятелството кой е действителният ползвател на декларираните БЗС. Посочил е, че обжалваното писмо не е мотивирано и от него не става ясно дали са спазени предпоставките на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Като краен резултат решението е правилно, но касационната инстанция не споделя всички изложени в него мотиви и съображения. От фактическа страна по делото е установено, че за кампания 2012г жалбоподателят е заявил за подпомагане 52 парцела с обща площ 240.19 ха, находящи се в землището на с. Песнопой, по СЕПП и СНДП, а по НР2-48 от тях. Една малка част от заявените парцели попада извън специализирания слой площи, допустими за подпомагане - 3.56 ха. Основната причина за установените като недопустими за подпомагане площи е застъпването на заявените площи със земеделските стопани Петко Козарев и Тодор Нотов, като голяма част от застъпванията са останали неразрешени - 78.18 ха. Неправилни са изводите на съда, че административният орган е бил длъжен да изясни кой е действителният ползвател на двойно заявените парцели. И самият съд е изложил подробни съображения относно представените договори и е правил преценка за тяхната валидност и правата, произтичащи от тях. Този контрол върху представените доказателства за правото на ползване на заявените парцели е недопустим както за административния орган, така и за административния съд. Гражданскоправните отношения между ответника по касационна жалба и земеделските стопани Петко Козарев и Тодор Нотов са извън контрола, осъществяван по повод оспореното Уведомително писмо. Именно поради това разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г. /в ред. на ДВ, бр. 21/2012 г./ постановява, че при представени документи, доказващи право на ползване от двама или повече кандидати, РА отказва изплащане на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции, но след провеждане на процедурата по чл. 18 от същата Наредба. Преценката на административния орган по представените документи се ограничава до преценка от формална страна, без да се разрешават спорове за правото на ползване между кандидатите. Освен това отказът за изплащане на субсидия, съгласно посочената разпоредба, е само за застъпената площ, а не и за цялата заявена площ от земеделския стопанин. Обосновани са изводите на съда относно липсата на мотиви в оспореното Уведомително писмо за прилагане на процедурата по чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. /в ред. на ДВ, бр. 21/2012 г./, преди да се пристъпи към прилагане на чл. 17 от Наредбата. Правилно съдът е посочил, че позоваването на тази разпоредба не е достатъчно, за да се приеме, че тя е била спазена. Още повече, че в Уведомителното писмо липсват изрични мотиви в тази насока. Административният орган не е изложил мотиви относно извършена проверка дали общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове е по-голяма или равна на общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, в който случай следва да се изплати субсидия за заявените блокове на земеделските стопанства в този физически блок. С оглед на това е правилен изводът на съда, че обжалваното Уведомително писмо следва да бъде отменено и преписката да се върне на административния орган. При новото произнасяне следва да се приложи процедурата по чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. /в ред. на ДВ, бр. 21/2012 г. по отношение на заявените парцели от жалбоподателя, след което да се извърши преценка относно евентуалното изплащане на субсидии за застъпената площ по чл. 17, ал. 6 от Наредбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,