Решение № 13112 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2020 г.

Решение № 13112 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 219 от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба от кмета на община П. и касационна жалба от "Кепитъл холдинг груп" АДСИЦ със седалище и адрес на управление в град П. против решение № 2387/21.11.2019 г., постановено по административно дело № 3117/2018 г. по описа на Административен съд- П.. С атакуваното решение съдът е отменил заповед № 0 А-3443 от 07.11.2007 г. на кмета на община П., с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗ на част от кв. 174-нов (284-стар) по плана на "Централна градска част"- град П., като в УПИ І-612, обслужващи дейности, се предвижда пристрояване и надстрояване с устройствени показатели за зона "Ц" (Н-19, 70 м; Пл на застр. - до 80%; Кинт- до 5, 0; Коз-20%); и РУП на част от кв. 174- нов (284-стар) по плана на "Централна градска част", гр. П. за УПИ І-612, обслужващи дейности с абсолютни коти 159, 00 м; 169, 34 м; 171, 20 м; 176, 24 м; 179, 24 м; по означените застрояване, силуети и котировки в черен и червен цвят. Касационните жалбоподатели считат, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по жалба, която е подадена от лица, които не са заинтересувани по смисъла на чл. 131 от ЗУТ. Поради това молят атакуваното решение да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено. Заявяват и алтернативни оплаквания за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК като считат, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано и поради това молят за отмяната му. Ответниците В. М. и А. М., и двамата от [населено място], считат касационните жалби за неоснователни и молят съда да ги отхвърли. Претендират присъждането на направените в настоящата инстанция разноски. Ответниците Р. С., Н. М., М. М., З. М., Г. Г., ЕТ "АГН-89-А. Н.", Б. Л. и А. Ш. не заявяват становище по касационните жалби. Прокурорът дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите правни норми. Касационните жалби са процесуално допустими- подадени са в законоустановения срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт от лица, за които този акт е неблагоприятен. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Административен съд П. е сезиран с жалба от А. М., Р. С. и В. М. срещу заповед № 0 А-3443 от 07.11.2007 г. на кмета на община П., с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план, план за застрояване на част от кв. 174- нов (284- стар) по плана на "Централна градска част" – гр. П., като в урегулиран поземлен имот І-612, обслужващи дейности, се предвижда пристрояване и надстрояване с устройствени показатели за зона "Ц" (Н-19, 70 м; Пл на застр. - до 80 %; Кинт- до 5, 0; Коз- 20%) и работен устройствен план на част от кв. 174-нов (284-стар) по плана на "Централна градска част" – гр. П. за УПИ І-612, обслужващи дейности с абсолютни коти 159, 00 м; 169, 34 м; 171, 20 м; 176, 24 м; 179, 24 м по означените застрояване, силуети и котировки в черен и червен цвят. Съдът е приел, че жалбата е допустима, тъй като А. М., Р. С. и В. М. са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, тъй като са съсобственици на съседен имот, а с обжалваната заповед за одобряване на плана се допускат намалени разстояния. За да направи този извод, съдът е обсъдил следните обстоятелства: Посочените лица са собственици на идеални части от застроено и незастроено дворно място от 320 кв. м, находящо се в [населено място], [адрес], съставляващо имот пл. № 613 в кв. 284- стар (174-нов) по плана на гр. П., включено в УПИ І- родилен дом на "Централна градска част", заедно със построената в дворното място масивна двуетажна жилищна сграда. Със заповед № 0 А-1655 от 29.08.2001 г. на кмета на община П. е одобрен проект за изменение на застроителния и регулационен план на част от кв. 174(нов), 284 (стар) по плана на Централна градска част- П., като от парцел І- родилен дом, се образуват нови парцели: І-162, обслужваща дейност със запазване на съществуващото застрояване с частично надстрояване до три етажа и двуетажна пристройка; VІІ-613 със запазване на съществуващото застрояване, частично надстрояване до четири етажа и едноетажна пристройка с допълващи функции, свързано със застрояването в парцел VІІІ; VІІІ-614 с ново едно, три и четириетажно застрояване, свързано с парцел VІІ. Предвиденото едно, три и четириетажно застрояване в парцели VІІ-613 и VІІІ-614 с височини 3, 50 м; 9 м; 10 м и 11, 50 м. Имотът на жалбоподателите попада в новообразувания УПИ VІІ-613 и е съседен на УПИ І-612, който е предмет на изменението на плана, одобрено с атакуваната заповед. Вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза сочи, че има намалено разстояние между предвиденото ново застрояване в УПИ І-612 и предвиденото застрояване в съседния УПИ VІІ-613 на височина над 10 метра. Това е така, тъй като средното (четириетажно) застрояване в УПИ VІІ-613 с височина 11, 50 м трябва да отстои от предвиденото в УПИ І-612 високо (пететажно) застрояване с височина 16, 70 м най-малко на 9, 40 метра, а в проекта за изменение на ПУП-ПЗ и РУП (силует по ул. "И. В.") това разстояние е посочено като 8, 57 метра. Вещите лица по назначената тройна експертиза сочат, че в графичната част на проекта за изменение на ПУП-ПЗ с РУП, одобрен с атакуваната заповед, в застроителния план и в РУП не са отразени подробно данните за УПИ VІІ-613 по плана, одобрен със заповед № 0 А-1655/29.08.2001 г. Тези данни не са отразени и в силуета по ул. "И. В.". Не са отразени отстоянията от проектната надстройка на съществуващата жилищна сграда в УПИ VІІ-613 по действащия ПУП-ПЗ от 2001 г. до вътрешната странична регулационна линия, обща с УПИ І-612. Не са отразени и в силуета на новопроектираното застрояване по ул. "И. В.". В УПИ VІІ-613 няма нанесени оразмерителни линии, т. е. не е нанесено предвиденото застрояване по плана от 2001 г. Направен е извод, че новопроектираното застрояване в УПИ І-612 е предвидено на нормативни отстояния, съобразени с предвиденото в УПИ VІІ-613 застрояване по плана, одобрен през 2001 г. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по единичната съдебнотехническа експертиза, като е изложил подробни мотиви във връзка с това обстоятелство. Приел е, че действително в случая са допуснати намалени разстояния на височина над 10 метра между предвиденото в УПИ VІІ-613 застрояване и предвиденото в УПИ І-612 надстрояване. Направеният от съда извод е обоснован и се споделя и от касационната инстанция. При преценката на жалбата на А. М., В. М. и Р. С. по същество съдът е приел, че заповед № 0 А-3443/07.11.2007 г. на кмета на община П. е незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на относимите материалноправни норми. Като процесуални нарушения са изтъкнати неуведомяването на всички заинтересовани страни по чл. 131 от ЗУТ, неспазването на чл. 128, ал. 7 от ЗУТ. Действително липсват доказателства на жалбоподателите, в качеството им на заинтересувани лица при условията на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, да е бил обявен проектът за ПУП-ПЗ и РУП. Няма и данни проектът да е приет от ЕСУТ съобразно изискването на чл. 128, ал. 7 от ЗУТ. Съдът е приел, че проектът за изменение на ПУП- ПЗ е одобрен в противоречие и с относимите материалноправни норми. Първото констатирано то съда нарушение е на нормата на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ. Доказателствата по делото установяват, че УПИ І-612, който е предмет на плана по оспорената заповед, попада в зона "Смф 2" съобразно общия устройствен план на П., одобрен с решение № 375 по протокол № 16 от 05.09.2007 г. на Общински съвет –П., обнародвано в ДВ, бр. 82/12.10.2007 г. За посочената смесена многофункционална зона- Смф2, са предвидени следните устройствени параметри (показатели)- плътност (процент) на застрояване – от 25% до 50%; интензивност на застрояване (Кинт) – от 1, 2 до 2, 5; минимално озеленена площ – от 30% до 50%; максимална кота корниз до 15 м. Според одобрения проект за УПИ І-612 се предвиждат устройствени показатели, съответстващи на тези за зона "Ц"- Пзастр. – от 50 до 100%; Кинт от 2, 5 до 5, 0; Позел от 20 до 50%. Съдът е констатирал, че при тези факти определените с оспореното изменение показатели за застрояване на имота Н=19, 70 м; Пл до 80%; Кинт до 5; Коз до 20% са в противоречие с максимално допустимите показатели по действащия ОУП на гр. П.. Разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ в относимата към 2007 г. редакция предвижда, че всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Съгласно чл. 134, ал. 3 от ЗУТ в относимата му редакция, когато изменението на подробния устройствен план налага и изменение на действащ общ устройствен план, първо се изменя общият устройствен план. В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че изменението на ПУП – ПЗ за УПИ I – 612 е в противоречие с ОУП. С изменението на ПУП са допуснати устройствени показатели, надвишаващи допустимите за устройствена зона "Смф2", в която се намира имотът. В тази връзка съдът намира за необосновано становището на касационните жалбоподатели, че в случая следва да намерят приложение предвидените в Наредба № 7/2003 нормативи, а не тези по приложение № 2, тъй като последните не са приети по установения ред. Не се споделя и становището, че съдът е следвало да съобрази Концепцията за пространствено развитие на община П.. Същата касае периода 2015-2020 година и е неотносима към момента на издаване на оспорената заповед. Съдът е приел, че новото застрояване не е съобразено с отстоянията по чл. 36 от ЗУТ. Алинея 2 на сочената разпоредба предвижда, че въз основа на работен устройствен план заварените масивни сгради могат да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване, като се спазват изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко разстояние от сградите до съответните имотни граници. В този случай се допуска разстоянието между сградите, включително и през улица, да се намалява най-много с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и възможностите за застрояване. Това изискване не е спазено. В атакуваното решение съдът е изложил подробни мотиви относно допуснатото нарушение- в силуетните планове не е показано отстоянието на застрояването в УПИ VІІ-613, невярно е отразено и разстоянието до страничната регулационна линия на ниво к. к. с Н=10 м при височина 11, 50 м според действащия ПУП. Направеният от съда извод, че РУП не отговаря на изискванията на чл. 113, ал. 4 от ЗУТ, се обосновава от събраните по делото доказателства. Неспазването на изискването предвижданията на ПУП да съответстват на ОУП, както и нарушението на чл. 36 водят до материалната незаконосъобразност на заповедта, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Оспореното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се обосновават от събраните по делото доказателства. Ето защо атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора предявеното от ответниците А. М. и В. М. искане за присъждане на разноски е основателно. Същото е своевременно направено. Според представените по делото договори за правна помощ и фактури А. М. и В. М. са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева за всеки един от тях, в който размер претенцията за разноски следва да бъде уважена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение