Решение № 12581 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12574/2015 г.

Решение № 12581 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12574/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. М. Т. от гр. П. срещу решение № 367 от 16.09.2015 г., постановено по адм. д. № 556/2015 г. на Административен съд - П.. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалноправните разпоредби и при потъпкване на човешките права. Иска от Върховния административен съд да го отмени и да реши спора по същество, като отмени заповедта на областния управител на област П., като незаконосъобразно. Ответникът - областен управител на област П., в депозирания писмен отговор, оспорва касационната жалба и иска от съда да я отхвърли като неоснователна. Ответникът - министерство на правосъдието/, чрез юрисконсулт Ташева, в депозиран писмен отговор и допълнително в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и иска от съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С решението си АС- П. е отхвърлил жалбата на Л. М. Т. срещу Заповед № РД-14-40 от 15.06.2015 г. на областния управител на област П., с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е иззет недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ: жилище с административен адрес гр. П., ул. "С. С." .№..., бл. ..., вх. ..., ап. .... Съдът е установил, че с Писмо рег. № ДС-18-95 от 23.03.2015 г. Министърът на правосъдието е уведомил Областен управител на О. П., че в резултат на извършена ревизия на договорите за наем на ведомствени жилища, предоставени за управление на Министерство на правосъдието, е установено незаконосъобразно ползване на апартамент от наследник на бивш служител на З. П., а именно ап. ..., находящ се в гр. П., ул. "С. С." .№..., чл. 2, вх. ..., в който е настенен на основание заповед № 630 от 29.08.1964 г. М. А., към момента починал, като апартамента се държи без правно основание от дъщеря му Л. Т.; в писмото е изложено становище, че са налице трите предпоставки за издаване на заповед по чл. 80, ал. 1 ЗДС за изземване на имота, който се държи без правно основание и се моли да бъдат упражнени правомощията, дадени на Областния управител по тази норма; към писмото са приложени Акт за частна държавна собственост от 24.09.2007 г. и настанителна заповед № 630 от 29.08.1964 г. съдът е установил още, че с писмо от 20.04.2015 г., адресирано до министъра на правосъдието, Областният управител на О. П. е изискал допълнителни доказателства, които подробно са описани в решението. В мотивите на съдебното решение е отчетено още, че с Писмо от 26.05.2015 г. до Областен управител на О. П. от МП е отговорено, че в досието на имота, което е съхранявано във ведомството, е налично едиствено изпратеното удостоверение № 630/29.08.1964 г., акто настанителна заповед и догговор за наем липсват; посочено е още, че процедурата по § 65 от ЗИД на ЗДС е приложима по отношение на пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна неработоспособност, като лицето Л. Т., дъщеря на М. А., бивш служител на З. П., не попада в посочената хипотеза. По- нататък съдът е установил, че във връзка с гореизложеното и на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС, Областният управител на О. П. е издал обжалваната заповед. АС- П. е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при правилно приложение на материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства достигнал до извода, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 ЗДС - имотът е актуван с АДС № 1917 от 04.11.1964 г., който се държи от Томова без да има правно основание за това. Решението на АС- П. е неправилно, постановено е в противоречие с материалноправните разпоредби. по делото е представено Заявление от Л. М. Т. до Министъра на правосъдието, в което Томова е поискала да бъде сключен договор за пожизнено ползване на държавното ведомствено жилище от ведомствения жилищен фонд на МП, което същата обитава. Министърът на правосъдието е оправомощен да се произнесе и по заявлението по § 65 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост - то се подава до ръководителя на ведомството, който сключва и договора за пожизнено ползване с правоимащото лице. По делото не са представени доказателства, че административното производство, образувано по заявлението на Л. Т., е приключило с решение за отказ, издадено от министъра на вътрешните работи. Писмото до наемателката, с която тя се уведомява, че не отговаря на законовите изисквания за пожизнено ползване на ведомственото жилище, е подписано от Главния секретар на МП и е адресирано до Областния управител на О. П., не до жалбоподателката. При липсата на волеизявление, направено от компетентния административен орган за прекратяване на наемното правоотношение, основанието за ползване на жилището не е отпаднало. Поради това разпореденото от областния управител изземване на жилището противоречи на материалния закон. Като е отхвърлил жалбата на Томова срещу заповедта на областния управител, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради допуснатото неточно прилагане на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд