Решение № 2460 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5467/2016 г.

Решение № 2460 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5467/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Бузгьова-пълномощник на Й. И. С. от [населено място], [община], Благоевградска област, срещу решение № 210 от 17.02.2016 г. по адм. д. № 657/2014 г. на Административен съд - Благоевград. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство, срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., като го е осъдил да заплати на ДФЗ направените по делото разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея и в писменото си становище касаторът моли, съдебното решение да се отмени с произтичащите от това законни последици, като му се присъдят направените съдебни разноски пред двете инстанции. Ответникът по касация не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, въз основа на които е извел законосъобразни правни изводи. Намира, че съдът правилно е приел, че наддекларираната площ е повече от 50%, поради което правилно е бил приложен и чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Благоевград е бил сезиран с жалба, подадена от Й. И. С., срещу уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/15681 от 13.08.2914 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него земеделският стопанин е уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. От приложените по делото писмени доказателства и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза съдът е установил фактите по спора. Счел е, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, при спазване на административно производствените правила и на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че Й. С. е подал заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). По всяка една от мерките е декларирал площ за подпомагане в размер на 88.63 ха. След извършени административни проверки посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП и чл. 28, § 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията, които включват кръстосани проверки, чрез автоматизирани компютърни средства в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), част от която е и Системата за идентификация на земеделските парцели по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, която включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок по чл. 16а от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., е била установена допустима площ за подпомагане в размер на 39.12 ха по всяка една от двете мерки. Разликата между декларираната площ и установената площ е била в размер на 49.51 ха, процентът на наддеклариране - 100% и по двете мерки. Поради това на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.8.2006 г., в редакцията й към момента на издаване на уведомителното писмо, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП, ДФЗ е отказал пълно плащане за заявените площи по СЕПП. Относно НР1 отказа за плащане е на същото основание, тъй като декларираните площи, заявени за подпомагане също са били извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Според съда отказа направен на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, в редакцията му към датата на издаване на уведомителното писмо, е бил законосъобразен. Законосъобразна е била и наложената санкция на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията и чл. 16, § 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 65 от 2011 на Комисията общо в размер на 25 394,93 лв., посочена на стр. 7 от уведомителното писмо. Съдът е анализирал текстовата част под таблиците в уведомителното писмо, които представляват пояснение на данните, съдържащи се в отделните колони на таблиците. Съпоставил ги е с двете заповеди на министъра на земеделието и храните, с които той е одобрил обновения слой "Площи в добро земеделско състояние" и окончателния такъв, както и със заключението на експерта, поради което е приел, че при издаване на уведомителното писмо не са били допуснат и нарушения на административно производствените правила и на материалния закон. По така изложените мотиви е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първата група доводи в касационната жалба са относно това, че уведомителното писмо било без описание на фактическите констатации и непосочване на нарушените материалноправни норми. Доводите са неоснователни. В таблиците на стр. 2 и 3 от уведомителното писмо, в които е посочено, че те са съставени в резултат на проверки по чл. 37 ЗПЗП - колони 3, 4 и 5, ясно са описани идентификационните номера на заявените за подпомагане парцели, размера на площите им, които съвпадат с тези след разрешаване на двойно заявени площи. След административните проверки по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, които подробно са обяснени в текста на съдържанието на колона 5, в таблицата в същата колона е посочено цифровото изражение на площта на парцела след проверката му. Това е и допустимата за подпомагане площ, посочена в колона 6. В текста към колона 5 подробно е обяснен редът на извършените административни проверки, начинът им и правните основания. Поради това и оплакването в касационната жалба за липсата на фактически и правни основания за издаване на уведомителното писмо са неоснователни. Втората група доводи в касационната жалба са свързани с допуснато от съда и от административния орган съществено нарушение на административно производствените правила, поради неизследване на състоянието на трите парцела, за които се твърди, че неправилно били изключени от специализирания слой - изцяло относно единия от тях, и частично за другите два. В уведомителното писмо, в текста към колона 5 е посочено, че срещу одобрения слой "Площи в добро земеделско състояние" ?. С. е подал възражение. На него министърът на земеделието и храните му е отговорил с писмо с изх. № 94-2111 от 12.05.2014 г. Възражението не е било уважено, видно от жалбата на Й. С. до министъра на земеделието и храните с копие до Областна дирекция на ДФЗ-Благоевград на лист 248 от делото. Всички отговори на подадените възражения срещу одобрения слой "Площи в добро земеделско състояние" съдържат указание за обжалване на заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" - № РД 09-114 от 27.02.2014 на министъра на земеделието и храните в 14-дневен срок пред Върховния административен съд. По делото няма данни, а не са и правени такива твърдения, че заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните е била обжалвана от Й. С.. Поради това тя е влязла в сила за него по отношение на възражението за трите парцела, съдържащи се в таблиците към двете мерки. Съобщаването на резултата от подаденото възражение по правната си същност е съобщаване на индивидуален административен акт по реда на чл. 61 АПК. Направените твърдения в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на административно производствените правила относно неизследване на състоянието на трите парцела с оглед критериите по отменената, но действала към момента на издаване на уведомителното писмо Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища, са неоснователни. Тези доводи са били поддържани и при разглеждането на спора от административния съд. Правилно съдът е приел по отношение на тях, че оспорването за състоянието им в производството по оспорване на уведомителното писмо е недопустимо, след като заповедта на министъра за одобряването на слоя "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. е влязла в законна сила по отношение на Й. С.. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Искането на касатора за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение