Решение № 17275 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5593/2013 г.

Решение № 17275 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5593/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Попстрой" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Единство" № 13, ет. 5, ап. 15, подадена чрез процесуалния му представител адв. Челебиев, против решение № 439/21.02.2013 г. на Административен съд /АС/ - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 3683/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 261200301/07.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 948/31.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, с който за данъчния период м. април 2009 г. на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 6 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 5383.08 лв. и лихва 1707 лв . В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се следното: 1. Не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, тъй като не е придобита собствеността върху товарния автомобил; 2. Във връзка с доказването на липсата на вина по чл. 80, ал. 2, т. 2 ЗДДС съдът не е съобразил обстоятелството, че жалбоподателят не разполага и няма как да получи протоколите от ПТП и доказателствата за настъпило застрахователно събитие. Първоинстанционният съд е абдикирал от правомощията си във връзка със служебното начало в административното съдебно производство и е постановил решението си без да изясни спора от фактическа страна. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Гинина по съображения, изложени в писмено становище и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 261200301/07.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 948/31.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчния период м. април 2009 г. на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 6 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 5383.08 лв. и лихва 1707 лв . Органът по приходите е приел, че по сключен договор за финансов лизинг за товарен автомобил ревизираното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на 8971.80 лв. Автомобилът е отписан, поради претърпяно ПТП, но при отписването му не е извършена корекция на ползвания данъчен кредит. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА, като е приел, че е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС с фактическото предаване на вещта. Доказателство за това е направеното прихващане от страна на лизингодателя "Афин България" ЕАД между полученото обезщетение от ЗК "Български имоти" АД с вземането му от "Попстрой" ООД за всички дължими вноски по договора за лизинг, тъй като рискът от погиването на автомобила е прехвърлен на лизингополучателя. От събраните доказателства се установява прехвърлянето на собствеността и плащането на всички вноски по лизинговия договор. Поради унищожаването на автомобила следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит. Жалбоподателят не е представил доказателства за това, че автомобилът не е унищожен по негова вина, поради което е неприложимо изключението по чл. 80, ал. 2, т. 2 ЗДДС. Така постановеното решение като краен резултат е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че на 02.08.2007 г. между "Афин България" ЕАД като лизингодател и "Попстрой" ООД като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг за употребяван товарен автомобил ИВЕКО 35Ц13В, рег. № СА 1956 КТ с обща лизингова стойност 24 647.81 евро без ДДС, платими на 36 лизингови вноски. Автомобилът е предаден с протокол на 24.08.2007 г. Съгласно чл. 17.1 от договора лизингополучателят има право да използва превозното средство по време на действието на договора /36 месеца/. Според чл. 16.2 от същия с предаването на вещта лизингодателят прехвърля на лизингополучателя всички свои искове, възражения и рекламации относно качество, недостатъци на оборудването или вреди, причинени от оборудването, а в чл. 18.1 е предвидено, че по време на действието на договора рискът от случайното погиване и/или повреждане на превозното средство е за лизингополучателя. Следователно, безспорно е налице сключен договор за финансов лизинг, според определението на чл. 3 от МСС 17, съответно чл. 2 от СС 17 - лизингов договор, който прехвърля в значителна степен всички рискове и изгоди, от собствеността върху актив, независимо от това, че в крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено. Според чл. 12 от МСС 17 Финансовият лизинг трябва да се признава като актив и пасив в баланса на лизингополучателя с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на наетата собственост или ако е по-нисък - по сегашната стойност на минималните лизингови плащания, а според чл. 13 сделките и другите събития се отчитат и представят в съответствие с тяхната същност и финансова реалност, а не само според юридическата им форма. Според юридическата форма на лизинговия договор лизингополучателят не придобива юридическо право на собственост върху наетия актив, но в случая на финансов лизинг според същността и финансовата реалност лизингополучателят придобива икономическите ползи от експлоатацията на наетия актив през по-голямата част от икономическия му живот в замяна на поетото задължение да заплаща за това право сума, приблизително равна на справедливата стойност на актива и съответния финансов разход. Аналогична е разпоредбата на чл. 4.1 от СС 17, изискваща финансовият лизинг да се признава като актив и пасив в счетоводния баланс на наемателя с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на наетия актив или, ако е по-нисък - по сегашната стойност на минималните лизингови плащания. В изпълнение на счетоводните стандарти жалбоподателят е завел придобития от него по силата на договора за финансов лизинг автомобил по сметка 205 "Дълготрайни материални активи" и за него е начислявал амортизации по сметка 241 "Амортизации на дълготрайни материални активи". Автомобилът е отписан счетоводно на 30.06.09 г., поради това, че е катастрофирал. Според писмо - изх. № 175/13.05.09 г. от "Афин България" ЕАД до жалбоподателя /л. 68/, обезщетението по щета 200901030010100095, определена като тотална щета на превозното средство, в размер на 24 203.39 лв., получено от ЗК "Български имоти" АД, се прихваща срещу задълженията на "Попстрой" ООД по договора за финансов лизинг. Разликата е преведена по сметката на "Афин България" ЕАД с платежно нареждане /л. 68/. С оглед на изложеното, неправилен е изводът на съда, че собствеността върху товарния автомобил е прехвърлена върху жалбоподателя и поради това е налице хипотезата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Правото на собственост действително не е прехвърлено в изискуемата от чл. 144, ал. 2 от Закона за движение по пътищата форма - писмен договор с нотариална заверка на подписите, каквито са твърденията на касатора. Това обстоятелство обаче не изключва приложението на чл. 79, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС. Според ал. 3 регистрираното лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия. Ал. 6 изисква за ДМА да се дължи данък в размер, определен по посочената формула. Това е така, защото в хипотезата на сключен договор за финансов лизинг, с който се предоставят на лизингополучателя присъщите на правото на собственост правомощия, а именно - прехвърлят се по същество всички рискове и изгоди от собствеността, както в случая, или договорът предвижда в края му задължително прехвърляне на собствеността като сборът от вноските е практически идентична с пазарната стойност на стоката, то сделката се приравнява на придобиване на дълготраен актив. В този смисъл решение от 16.02.2012 г. на СЕС по дело С-118/11 "ЕОН АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" ООД, т. 40. В т. 39 от същото съдът е посочил също така, че понятието доставка на стока не се отнася само и единствено до прехвърляне на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърлянето на материална вещ от едно лице, която овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. В този смисъл е определението, съдържащо се в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС/, според което доставка на стоки ще означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материална собственост като собственик, неточно транспонирано в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, определящо доставката на стоки като прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стоките. Неоснователен е и вторият довод на касатора, свързан с приложението на чл. 80, ал. 2, т. 2 ЗДДС, според който корекциите по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката. Тежестта на доказване, според цитираната правна норма, е върху лицето, което е придобило стоката. Налице са процесуални възможности за страната да докаже твърденията си в процеса, дори и тя самата да не разполага с необходимите документи. Съгласно чл. 192, ал. 1 ГПК, приложим в производството по АПК по аргумент на чл. 144 АПК, страната може да поиска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ. Такива документи жалбоподателят е могъл да изиска от застрахователя, от лизингодателя в качеството му на титуляр на застрахователната полица или съответната служба на "Пътна полиция". С неизискването служебно от страна на съда на тези документи от трети неучастващи в съдебното производство лица съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за нова разглеждане от друг състав. В открито с. з., проведено на 21.01.2013 г., на основание чл. 171, ал. 4 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК съдът е указал на жалбоподателя, че е негова тежестта да докаже наличието на някое от основанията по чл. 80, ал. 2 ЗДДС. Въпреки това, процесуалният му представител адв. Челебиев е заявил, че няма доказателствени искания. С оглед на така изложените съображения, решението на АС-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация юрисконсултско възнаграждание за касационното производство не следва да се присъжда, тъй като не е представляван от юрисконсулт в открито с. з. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение