Решение № 9496 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2018 г.

ВАСV отделение20.06.2019 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1579/6.07.2018 г. по адм. д. № 589/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА Ч. Данев, ЕГН: [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9496 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ч. Данев, чрез адвокат Т. Аврамов, против решение № 1579/6.07.2018 г. по адм. д. № 589/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност. Твърди, че административният съд е следвало да установи, че оспорената заповед е издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна директорът на Областна дирекция на МВР-Пловдив оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1579/6.07.2018 г. по адм. д. № 589/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на Ч. Данев против заповед № 317 з-295/22.01.2018 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на правилата за дисциплинарно производство и материалния закон. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. Неоснователен е доводът, че съдът няма мотиви и анализ на събраните доказателства. Същият е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, доказани с допустими по АПК доказателствени средства. Правилно АС-Пазарджик е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението, че е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Целта на закона е преди да бъде наказан служителя за конкретно нарушение, да се вземат или изслушат обясненията на служителя именно във връзка с фактите релевантни към допуснатото нарушение, за което се провежда дисциплинарно наказание, да осъществи защита чрез изразяване на становище и представяне на доказателства. В случая Ч. Данев е дал писмени обяснения на 4.12.2017 г., адресирани до директора на ОДМВР – Пловдив, изискани по повод проверка от комисия, назначена със заповед от № 317 з-4405/24.11.2017 г. на директора на ОД-МВР- Пловдив поради изнесени обстоятелства в докладна записка № 2372 р-14621/20.11.2017 г. на началник отдел "Охранителна полиция" за неотразена проверка на МПС на 14.11.2017 г. от служителите Ч. Данев и З. Сивков при неспазване на Инструкция № 8121 з-929/2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност. Дисциплинарнонаказващият орган се запознал с обобщената справка на 29.12.2017 г., като издаденият административен акт е с дата 22.01.2018 г. След изготвяне на обобщената справка не са искани втори път обяснения от служителя, но в същата няма нови обстоятелства извън първоначално изнесените в докладната записка за неотразена по надлежния ред проверка на МПС. Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, а при определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание е съобразена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като на жалбоподателя е наложено наказание "порицание за срок от 6 месеца. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че не е бил в състояние да разбере в какво точно се състои деянието му – в действие или в бездействие. Първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка, въз основа на доказателствата по административната преписка. Жалбоподателят и колегата му спират за проверка автомобил. В дневника за отчитане на извършени справки в АИС на МВР в ОДЦ/ОДЧ/ на Трето РУ-Пловдив за дата 14.11.2017 г. проверката не е отразена, което е нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Инструкция № 81213-749/20.10.2014 г. вр. с чл. 5, ал. 4 от Инструкция № 8121 з-464/26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на проверки по чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗМВР. На л. 106 е приложен протокол от 28.11.2016 г. с подпис от жалбоподателя, който удостоверява, че същият е запознат с всички вътрешно-ведомствени актове касаещи дейността му, включително инструкциите цитирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Обосновано и при спазване на материалния закон съдът приема, че поведението на служителя правилно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина. Към датата на извършване на проверката спрямо собственика на проверения автомобил е налице влязла в сила принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП изземване на СУМПС. Настоящата съдебна инстанция приема, че описаните в заповедта факти, установени в хода на административното производство и неопровергани с допустими доказателствени средства в съдебното производство, доказват извършеното нарушение на служебните задължения. Като е приел, че заповедта е законосъобразна съдът е постановил правилно решение, което е постановено при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосновано е със събраните по делото доказателства и при спазване на материалния закон. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Цитирани разпоредби

1