Решение № 5019 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10331/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Е. Х. Н., чрез процесуален представител адвокат Н. Калчев, против решение 6541/19.07.2024 г. по адм. дело 2138/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което се отхвърля жалбата на Е. Н. против Решение 2153-15-215/02.08.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол N 01150/20.04.20203 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив с което на Е. Н. на основание чл. 99, ал.1, т. 2,буква д от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 10, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е изменена отпусната в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 10.02.2023 г. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд приложил незаконосъобразно материалния закон и постановил неправилно съдебно решение, като отхвърлил оспорването срещу административния акт. Поддържа, че е налице касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК и се иска отмяна на съдебното решение, както и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пловдив, чрез главен юрисконсулт К. Минкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел за установено, че Е. Н. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на 10.02.2023 г. ведно с приложени документи, доказващи претендираното от нея право. От събраните документи на Е. Н. се установило, че към датата на подаване на заявлението е навършила възраст от [възраст]. За осигурителен стаж в периода от 13.10.1980 г. до 09.02.2023 г. с прекъсване бил зачетен стаж от втора категория труд 02 г. 06 м. и 20 д. и от трета категория труд 35 г. 02 м. и 23 д. или общо осигурителен стаж превърнат в трета категория труд 38 г.05 м. и 03 д. С разпореждане [номер]/Протокол N01077/24.02.2023 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, на жалбоподателката е отпусната пенсия на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО считано от 10.02.2023 г. в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 1-2 КСО. С разпореждане [номер]/Протокол N 01150/20.04.20203 г. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ Пловдив изменил отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. Н. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д КСО, вр. с чл. 10, ал. 2 НПОС, считано от 10.02.2023 г. Същото разпореждане било оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който с Решение 2153-15-215/02.08.2023 г., отхвърлил жалбата като неоснователна. С обжалваното решение съдът е изложил правни доводи, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните касае началната дата, от която е следвало да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. Н. и той правилно е разрешен от първоинстанционния съд. В конкретния случай субективното право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е било придобито към 09.11.2022 г., когато лицето е навършило изискуемата възраст от [възраст] и е имало придобит осигурителен стаж 36 г. и 02 м. Към тази дата Н. е отговаряла на изискванията на чл. 68, ал. 1 2 КСО. Правопораждащата дата за отпускане на ЛПОСВ съгласно чл. 68 КСО е датата, към която лицето отговаря едновременно на условията за навършена изискуема възраст и наличието на изискуемият осигурителен стаж. Датата на придобиване на правото на пенсия е датата, на която са възникнали всички предпоставки за упражняване на това право за съответния вид пенсия. В случая тези предпоставки са били налице към 09.11.2022 г., съгласно разпоредбите чл. 68, ал. 1-2 КСО, касаещи придобиването на право на пенсия. От тази дата започва да тече 2-месечния срок по чл. 94 КСО, в който лицето може да подаде заявление с необходимите документи в ТП на НОИ, за да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ с начална дата датата на придобиване на правото на пенсия. Ако документите са подадени след този срок, пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението съгласно чл. 94 КСО. Следва да се прави разлика между придобиване на правото на пенсия и субективното право на неговото упражняване. Датата на придобиване на правото на пенсия е датата, на която са възникнали всички предпоставки за упражняване на това право за съответния вид пенсия. В случая тези предпоставки са били налице към 09.11.2022 г., съгласно разпоредбата на чл. 68 КСО касаеща придобиване правото на пенсия. Правото на пенсия е субективно лично право, което не се погасява по давност и след като е придобито то може да бъде упражнено във всеки един последващ момент. Разпоредбата на чл. 94 КСО в първоначалната редакция поставя зависимост на определяне началната дата на отпускане на пенсията от допълнително изискване за предявяване на вече възникналото право, т.е. предприемане действия по упражняването му с подаване на заявление с приложени документи до ТП на НОИ в 2-месечен срок от придобиването му. Ако правоимащото лице не упражни правото си в 2-месечен срок от придобиването му, а в един по-късен момент, след изтичане на 2-месечния срок от придобиването му, то съгласно действащата разпоредба на чл. 94 КСО пенсията се отпуска с начална дата - датата на подаване на заявлението. В случая, съобразно с изложеното по-горе, правилно пенсионният орган е отпуснал пенсията на касатора от датата на подаване на заявлението 10.02.2023 г., след като същото е подадено след 2-месечния срок от датата на придобиване на правото на пенсия, която в случая правилно е определена по чл. 68 КСО от органа, и че следва да се зачете от 09.11.2022 г. Приложеното по делото писмо на лист 57 от първоинстанционното дело не предоставя двумесечен срок, считано от датата на получаването му, за подаване на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от съдържанието му, то има единствено информативен характер за датата, на която лицето придобива посочената в КСО пенсионна възраст и възможността да бъде упражнено това право по реда на КСО. С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски с отговора на касационната жалба, се явява основателна. На ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,