Решение № 9828 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13230/2018 г.

Решение № 9828 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13230/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Гаров, от [населено място], [община], чрез процесуалния му представител - адв. Илиева, против решение № 1292 от 11.07.2018 г. по адм. дело № 281/2018 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община - Сатовча, редовно призован, не се явява. Ответникът: К. Китанов, чрез пълномощника му - адв. Ядков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС-Благоевград е била Заповед № 122/06.03.2018 г. на кмета на община Сатовча, с която на основание § 8 ПР на ЗУТ, е одобрен проект за частично изменение на ПУП - ПР на УПИ III-255 в кв. 9 по плана на с. Плетена, община Сатовча, с който източната регулационна граница на това УПИ се премества по имотната граница между имоти 255 и 501 и става вътрешна такава. Оспорването е по жалба на Р. Гаров, собственик на ПИ № 501, съответно на придаваемите от този имот към съседния УПИ III-255, 22 кв. м., по действащия за с. Плетена ПУП-ПР, от 1993 г. Изменението е по заявление на К. Китанов, собственик на ПИ 255, за който е отреден УПИ III, по плана от 1993 г., при действието на ЗТСУ (отм.);. Съдът, след като е установил фактите е извел правни изводи за неоснователност на оспорването. Приел, е, че оспорената заповед е законосъобразна, поради наличието на материалноправните предпоставки за изменение на ПУП-ПР на УПИ III, кв. 9 по плана на с. Плетена, на основание § 8, ал. 2, т. 2 ПР ЗУТ. Освен това се е позовал на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по адм. дело № 299/2017 г. на АС-Благоевград /приложено като доказателство/, с което е отменен Отказ от 16.02.2017 г. на кмета на община-Сатовча да издаде заповед за ЧИПР за същия УПИ III, на същото основание и по идентично искане от К. Китанов. Посочил е, че това решение е задължително за органа, както на основание чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК, така и под страх от нищожност ако извърши нещо в противоречие на него, на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда за законосъобразни и обосновани, като при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото е установено, че с влязло в сила решение № 1612/24.10.2017 г. по адм. д. № 299/2017 г. на АС-Благоевград, по жалба на К. Китанов, е отменен Отказ от 16.02.2017 г. на кмета на община-Сатовча да одобри проект за частично изменение на ПУП-ПР на УПИ III-255, кв. 9 по плана на с. Плетена, по искане на Китанов, на основание § 8, ал. 2 ПР ЗУТ. Отказът е отменен като незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон, като е прието от съда, че искането е следвало да бъде уважено, поради наличие на предпоставките на § 8, ал. 2, т. 2 ПР ЗУТ, вр. чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ - преместване на регулационната граница от изток на УПИ III, по имотната граница между имоти 255 и 501, поради неприложена дворищна регулация по плана от 1993 г. По делото не е било спорно, че регулационния план от 1993 г., предвиждащ придаваемо място от имот 501 към УПИ III-255, в размер на 22 кв. м, не е приложен до влизане в сила на ЗУТ, а и след това, в срока по § 6, ал. 2 ПР ЗУТ. При това положение и на основание § 8, ал. 1 ПР ЗУТ отчуждителното действие на плана от 1993 г., предвиждащ заемане на придаваеми места от имот 501 към имот 255, се прекратява. За собствениците на засегнатите имоти /тези от които се взима и тези на които се придава/ остава на разположение да искат реализиране на една от трите правни възможности, предоставени им с § 8, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ. В случая ответникът Китанов, като един от тези собственици, е поискал изменение на регулационната граница от изток на УПИ III-255, да бъде поставена в съответствие със съществуващата имотна граница между имоти 255 и 501 - хипотеза предвидена в § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. В тази хипотеза, кметът не може да откаже изменението, освен ако не са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ или ако има данни за започнато производство по прилагане на дворищнорегулационния план от 1993 г. за двата имота. Тъй като в случая сроковете по § 6 са изтекли и няма данни за започнато производство по прилагане на регулацията от 1993 г. за двата имота, кметът е следвало да издаде заповедта. Това го задължава, както правилно е прието от решаващия съд и влязлото в сила решение по адм. дело № 299/2017 г. на АС-Благоевград, по аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. 2 и ал. 2 АПК. Ето защо като е приел, че оспорената заповед на кмета на община Сатовча, е законосъобразна, съдът е приложил правилно материалния закон. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователно се поддържа, че решението по адм. дело № 299/2017 г. на АС-Благоевград, не е обвързващо спрямо органа при издаване на оспорената заповед № 122/06.03.2018 г. Това решение е конститутивно, поради което силата на присъдено нещо важи спрямо всички, а не само между страните по делото. Обективните предели на силата на присъдено нещо по разрешения спор задължават органа да се съобрази с това решение при повторното му сезиране, на основание чл. 177, ал. 1 и 2 АПК. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, поради отказа на съда да спре производството, поради висящ исков процес пред гр. съд. Висящият исков процес не е преюдициален спрямо спора по настоящето дело, поради което като е отказал спирането съдът не е допуснал твърдяното нарушение. При този изход по касационната жалба, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника К. Китанов разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева заплатено адв. възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие на стр. 29. Уговореният и заплатен хонорар за процесуално представителство е в минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, поради което възражението за прекомерност на адв. Илиева, се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение