Решение № 8092 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2009 г.

Решение № 8092 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Айком България" ООД - гр. София, представлявано от управителя Петър Николаев Сяров, против решение от 11.12.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело № 1000/2007 г., с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 1205/29.09.2004 г. на ДП "Лозенец" при ТДД гр. София, в частта му, с която на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 407/12.12.2002 г., 408/16.12.2002 г. и 424/27.12.2002 г., издадени от "Илко - И" ЕООД и по фактура № 68/6.02.2003 г., издадена от "София интеркомерс" ООД. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което бъде отменен ДРА в посочената част. Ответната страна - дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бороджиева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: ДРА, в посочената част, е бил за втори път предмет на контрол пред СГС, след отменително решение № 4175/25.04.2007 г. на ВАС, първо отделение по адм. № 9438/2006 г. С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на "Айком България" ООД гр. София против акта в посочената му част. За да постанови това решение, съдът, в изпълнение на задължителните указания на отменителното решение на ВАС да провери наличието на кумулативните изисквания за признаване на данъчен кредит по чл. 64 ал. 1 ЗДДС /отм./ по отношение на процесните преки доставчици, е назначил съдебно-счетоводна експертиза със задача да даде заключение по въпроса дали ДДС е начислен в счетоводството на доставчиците "Илко - И" ЕООД и "София интеркомерс" ООД, като бъде извършена проверка в счетоводството на всеки от доставчиците на данъчния адрес или на друг адрес, на който се съхранява счетоводството като съвкупност от първични и вторични счетоводни документи и счетоводни регистри, при което да бъде направената проверка относно записванията по сметка 4532, както и по всички кореспондиращи сметки, които имат значение за отразяване на конкретната стопанска операция, като се има предвид, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност, съгласно изискването по чл. 81, ал. 1 ДПК, респективно чл. 146 ГПК. Относно фактурите, издадени през данъчен период м. 12/2002 г. от "Илко - И" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 600 лв. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС поради това, че доставчикът не е представил поисканите му доказателства и писмени обяснения, искането за което е връчено по реда на чл. 48 ДПК /отм./ на 6.07.2004 г. След като с отменителното решение на ВАС са дадени указания за проверка на предпоставките по чл. 64 ал. 1 ЗДДС /отм./, първоинстанционният съд е приел, че ДРА в тази част е законосъобразен поради това, че и със заключенията на вещото лице не е установено начисляване на ДДС от страна на доставчика по фактурите, поради невъзможност за проверка на счетоводството му. Обстоятелството, че е изминал дълъг период от време от момента на издаване на фактурите не променя посочената доказателствена липса. В тази част решението е правилно и следва да се потвърди. Относно фактурата, издадена от "София интеркомерс" ООД за данъчен период м. 02/2003 г. не е признато право на данъчен кредит в размер на 7000 лв. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС поради това, че доставчикът не е представил поисканите му доказателства и писмени обяснения. При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд ревизираното лице е представило доказателства - договор от 5.02.2003 г. и допълнително споразумение за прекратяването на договора, считано от датата на неговото подписване - 21.02.2003 г., а при първото касационно обжалване - копия от дневник за покупките месечна синтетична оборотна ведомост, дневник на синтетични и аналитични сметки за периода м. 02.2003 г. на "София Интеркомерс" ООД, в които е отразена данъчна фактура № 31/21.02.2003 г., издадена от жалбоподателя като доставчик с получател доставчикът по процесната фактура № 68/6.02.2003 г. В тази връзка при новото разглеждане на делото жалбоподателят поддържа в писмено становище от 8.11.2008 г., че по процесната фактура № 68 няма плащания и въобще реална доставка, но при определяне на резултата за периода м. 02.2003 г. следвало да се има предвид, че с фактура № 32/28.02.2003 г. с издател ревизираното лице и получател "София интеркомерс" ООД реално се анулира ефектът на фактура № 68 във връзка с прекратяването на договора и по фактурата, по която е доставчик, жалбоподателят недължимо е начислил същата сума като тази на отказания данъчен кредит. Първоинстанционният съд, най-напред, е приел, че представените договор и споразумение са без достоверни дати и може да са съставени за целите на обжалването. Евентуално, е приел, че дори да се приеме, че твърденията на ревизираното лице за обезсилване на данъчното събитие по фактура № 68 са доказани, не е изпълнен редът по чл. 95 ал. 3 ЗДДС /отм./ за издаване на данъчно-кредитно известие. С неоспорено допълнително заключение на вещо лице е прието, че счетоводните записвания по фактури № № 68 и 31 от м. 02.2003 г. са направени в съответствие със Закона за счетоводството и категорично плащания по тях не са отразени между страните. Самият жалбоподател поддържа, че по посочените фактури реални доставки не са осъществени, което означава, че нито има право на данъчен кредит като получател по фактура № 68, нито дължи ДДС по фактура № 31, на която е издател. Преценката на достоверността на датите на представените едва при повторното разглеждане на делото договор и допълнително споразумение към него следва да се преценява в контекста на това, че с отменителното решение на ВАС е прието невалидно връчване на искането за представяне на доказателства във връзка с доставката по фактура № 68 т. е. ревизираното лице е било в обективна невъзможност да представи тези доказателства в хода на данъчната ревизия. Отделно от това, отразяването на фактура № 31 със същия предмет в дневници за покупки и продажби за съответния данъчен период и в месечна синтетична оборотна ведомост, дневник на синтетични и аналитични сметки за периода м. 02.2003 г. във връзка с процесната фактура № 68, преценени в съвкупност с допълнителното заключение на вещото лице относно редовността на счетоводните записвания, налагат извод за достоверност на датите на представените доказателства. При тези факти, макар ревизираното лице да е нарушило нормата на чл. 95 ал. 3 ЗДДС /отм./ относно изискването за издаване на данъчно кредитно известие при обезсилване на данъчното събитие с обратна сила, при определяне на резултата за данъчен период м. 02.2003 г. при отказ на данъчен кредит по фактура № 68 и начисляване на ДДС по фактура № 31 би се стигнало до двойно събиране на сумата 7 000 лв., което е в явно противоречие с целта на данъчния закон. Още повече, че реквизитите на данъчното кредитно известие и тези на данъчната фактура са идентични и само разликата в названието на документа не би оправдало посочения неприемлив за данъчното облагане резултат. В случая, обаче, на стр. 3 на ДРА при обсъждането на процесния данъчен период е констатирано, че ДДС за внасяне е нула, т. е. липсват доказателства за отразяване на фактура № 31 в справка - декларация за периода, следователно и за начисляване на ДДС по нея от страна на ревизираното лице. Това, преценено с разликата в годината при изписването на датата на документа в дневник за покупки на "София Интеркомерс" ООД за м. 02.2003 г./представен при първото касационно обжалване/ и различните номер и дата на фактурата в писменото становище на ревизираното лице от 8.11.2008 г. обосновава извод за недоказаност на твърденията на ревизираното лице и за правилност като краен резултат на решението в тази част. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,