Решение № 5590 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12633/2016 г.

Решение № 5590 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12633/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната осигурителна каса (НЗОК) против решение № 5773/31.08.2016 г. по адм. дело № 1060/2015 г. на Административен съд С. - град, с което съдът е отменил по жалба на П. П. Б. решение № РД - Е112 - 2/06.02.2015 г., издадено от касатора и е изпратил преписката за издаване на нов индивидуален административен акт при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 20, § 2, изр. второ от Регламент (ЕО) № 883/2004, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - П. П. Б., от гр. П. чрез адвокат Николова изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа развитите от административния съд съображения в мотивите на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд правилно е приел, че в случая са налице основанията по чл. 20, § 2, изр. второ от Регламент (ЕО) № 883/2004 за издаване на предварително разрешение за лечение в друга държава със средства, заплащани от НЗОК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че управителят на НЗОК е бил сезиран с искане вх. № Е112 - 05 - 6/29.10.2014 г. от П. П. Б., здравноосигурено лице, с диагноза "Идиопатична нефамилна дистония" и определени 95% ТНР за издаване на формуляр S2 за провеждане на планово лечение в лечебно заведение на територията на Германия. След разглеждането на заявлението и приложените към него документи, Комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на исканията за издаване на разрешение за лечение извън държавата - членка по пребиваване (Комисията) е поискала писмени становища от националния консултант по неврохирургия, определен със заповед на министъра на здравеопазването и на председателя на Българското дружество по неврохирургия. И двамата консултанти са потвърдили диагнозата на лицето и са посочили, че същото може да бъде насочено към УМБАЛ "Св. И. Р." - гр. С., където би могло да получи лечение по КП № 200, което се покрива от НЗОК и са изразили становища, че не следва да се дава разрешение за лечение в чужбина. Искането за разрешение за лечение в друга държава членка е разгледано на заседание на Комисията за разглеждане на искания на здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата членка по пребиваване /формуляр S2/, заплащано от НЗОК, в случаите когато такова разрешение се изисква съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, за което е съставен протокол № 1 - Е112-04- 1/06.01.2015 г. и по т. 14 от този протокол е взето решение да се откаже издаването на исканото разрешение. С решение № РД - Е112 - 2/06.02.2015 г. управителят на НЗОК е отказал издаването на формуляр Е 112 за предварително разрешение за лечение в друга държава членка на Европейския съюз, заплащано от НЗОК, съответно за издаване на формуляр S2 за провеждане на планово лечение в лечебно заведение в гр. Х., Германия чрез палидална дълбока мозъчна стимулация. Решението е постановено на основание чл. 20, § 2, изр. второ от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, с мотиви, че лечението може да бъде проведено и в България. В рамките на административното производство е установено, че импланта, който е необходим за извършване на медицинските процедури по КП № 200 е на стойност около 20000 евро и не е сред медицинските изделия, които се заплащат от НЗОК, видно от Решение № РД - НС - 04 - 61 от 10.06.2014 г. на Председателя на Надзорния съвет на НЗОК, с което е утвърден списъка на медицинските изделия, заплащани от НЗОК. П. П. Б., работи като библиотекар в Районна библиотека "Х. С." - гр. П. и получава възнаграждение от 481,00 лева и социална пенсия за инвалидност в размер на 205,50 лева. В чл. 20, § 2, изр. второ от Регламент (ЕО) № 883/2004, е предвидено, че осигурено лице, което е получило разрешение от компетентната институция да замине за друга държава членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. Разрешението се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. От предвидените в тази разпоредба условия за издаване на разрешението за получаване на лечение в друга държава членка, е безспорно изпълнението на първото условие - лечение на заболяването на П. Б. чрез дълбока мозъчна стимулация е сред обезщетенията, които се покриват от Националната здравноосигурителна каса - по клинична пътека № 200. Правилно административният съд се е позовал на решението по дело № С - 173/2009 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по делото "Елчинов срещу Националната здравноосигурителна каса" и е изследвал своевременността и ефикасността на възможното лечение в Р. Б.. Значими в тази насока са обстоятелствата, касаещи медицинското състояние на пациента към момента на подаване на искането за разрешение и евентуално интензивността на страданията и естеството на уврежданията, както и всички онези обстоятелства, които биха могли да препятстват или прекомерно да затруднят упражняването на професионалната дейност, но и историята на заболяването му. Същественият проблем с предоставянето на лечението по КП № 200 в България е свързан с невъзможността то да бъде предоставено своевременно, тъй като е обусловено от финансовата възможността на лицето да заплати разходите по закупуването на импланта, който се прилага при дълбоката мозъчна стимулация. Заплащането на импланта /който е на стойност около 20000 евро/ на практика създава непреодолима или трудно преодолима пречка за лицето да получи лечението изобщо. Обосновани са изводите на административния съд, че управителят на НЗОК е направил формален извод, че лечението може да бъде получено своевременно в България, без да отчете обстоятелството, че предоставянето на това лечение е обусловено от самостоятелно закупуване от лицето на импланта, чиято стойност значително надвишава тази на самото лечение и която предвид стандарта на живот в страната е труднопостижима, а с оглед конкретните доходи на лицето - непосилна. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Наведените касационни основания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при проверката на съдебното решение. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие от 27.03.2017 г. възлизат на сумата от 400,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение