Решение № 14978 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8309/2009 г.

Решение № 14978 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8309/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "палмигруп"АД моли да бъде отменено решение № 4/24.4.2009 г. по адм. д. № 4763/2007 г. на Софийския градски административен съд в частта, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 296/2.4.2007 г. на ТД-София в частта за извършени корекции на право на данъчен кредит за м. 8 - 10 и 12.2003 г. през м. 1.2004 г. довели до определяне на задължение по ЗДДС 213 413, 40 лв. с лихви за м. 1.2004 г. и за извършени корекции по ЗДДС, довели до определено задължение 2822, 27 лв. с лихви за м. 10.2004 г. като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА в обжалваната част да бъде отменен или делото да бъде върнато за ново разглеждане в обжалваната част, като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - София по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил РА № 296/2.4.2007 г. на ТД-София за нищожен в частта, с която са определени задължения за периода м. 2 и 4 - 7.2004 г. и е отхвърлил жалбата на "Палмигруп" АД в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че РА е нищожен за посочените периоди, тъй като преди него са издадени влезли в сила ДАПВ, с които декларираните права и задължения по ЗДДС (отм.) по справките-декларации за тези периоди са признати от данъчните органи и в тази част ревизията е следвало да се извърши по чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) и чл. 133 и чл. 134 ДОПК след влизането му в сила, а РА е издаден от некомпетентен орган в тази част, поради липса на овластяване по чл. 134 ДОПК. Приел е също, че в останалата част РА е издаден от редовно овластен орган. Приел е също, че жалбата е допустима, тъй като постановеното решение при обжалването по административен ред е издадено в тримесечния срок по споразумението от 5.6.2007 г. РА е връчен на дружеството на 13.4.2007 г. По грешка подадената от него жалба срещу РА до ДОУИ - София е описана в кореспонденцията на ответника като подадена на 27.3.2007 г., когато РА още не е бил издаден. Макар, че съдът е приел друга дата на подаване на жалбата по административен ред крайният извод на съда за допустимост на жалбата е правилен и не се оспорват от страните. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е основателен. В съдебно заседание на 23.9.2008 г. представителят на касатора е представил доказателства по опис - митнически декларации, международни фактури и международни товарителници, които съдът е приел с определение от същото заседание. Представителят на ответника е поискал да му бъде дадена възможност да се запознае с доказателствата, поради техния обем. По това искане съдът не се е произнесъл. По така приетите доказателства по опис не е дадена възможност на ответника да заеме становище. Съдът следваше по искането на ответника да определи, че му дава възможност да заеме становище по представените и приети доказателства в следващото заседание, поради техния обем. Пропускът на съда е довел до ограничаване правото на защита и на двете страни. Без да се запознае с доказателствата ответника не може да упражни правото си за оспорването им в заседанието, в което са представени. При опорочаване на процедурата по приемане и обсъждане на доказателствата делото е останало неизяснено от фактическа страна. Едва в защита по същество ответникът е поддържал, че някои от товарителниците нямат подпис на получател и поради това не е доказано изнасяне на стоките и получаването им от посочения в тях получател. Ответникът е поддържал също, че част от доказателствата не касаят процесните спорни износни операции. Поддържал е също, че по някои фактури липсват ЧМР-товарителници. В производството пред ВАС са представени част от международните фактури и международните товарителници описани от вещото лице на л. 404 от делото отново, като само по една от тях не е ясно има ли подпис за получател в графа 24 от товарителницата и следва да се представи в оригинал за констатации на съда при новото разглеждане на делото. От делото липсва и заповедта за определяне на компетентен орган № К-296/2.3.2007 г., която съдът е обсъдил в решението си на стр. 482 от делото, но също следва да се представи отново. Съдът не е обсъдил възраженията на касатора, че е налице редовно осъществен износ по фактурите, издадени от него, в които "никформ"ЛТД-Дъблин е посочен само като лице, на което следва да се плати доставката. Не е обсъдил отбелязването в международните фактури, че доставката се извършва при условията на Инкотермс 93 DDU Орли, Кастелнаудари, или друго населено място в страната на получателя, посочено в отделните фактури. Според Инкотермс 2000 не е имало изменение на международните правила за тълкуване на търговските термини през 1993 г. Отбелязването DDU във фактурите по Инкотермс 90 и Инкотермс 2000 означава, че продавачът понася всички разноски и рискове, свързани с доставката на стоката до местоназначението. Посоченото място по Инкотермс 90 е мястото, където при доставка DDU, преминава правото на разпореждане със стоката от продавача на купувача, преминава рискът от повреда или загуба на стоката по време на транспорта върху купувача, и отговорността за разходите по транспорта преминава от продавача върху купувача. Видно от приложените ЕАД в тях са посочени международните фактури в графа 44. Съдът изобщо не е обсъдил приложените доказателства по опис, което също е съществено процесуално нарушение. Допуснатите процесуални нарушения от съда са довели до постановяване на необосновано решение при неизяснена фактическа обстановка по делото. Обжалваната част от решението касае корекцията от м. 1.2004 г. за непризнат износ по международни фактури от м. 4, 6 - 10 и 12.2003 г., извършена на основание чл. 81, ал. 4 ЗДДС (отм.) и на основание чл. 68 ППЗДДС (отм.) за м. 10.2004 г. За валидността на търговските сделки няма изискване те да са писмени. По чл. 293, ал. 1 ТЗ за действителност на търговските сделки е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Неправилно съдът е приел, че поради липса на подписи върху международните фактури същите не обективират търговски сделки и не са годно доказателство за сключването им. Факта, че плащането по фактурите е следвало да се извърши на фирма "Никформ"ЛТД - Дъблин, която не е регистрирана, не изключва валидността на извършени плащания от получателите на стоките по фактурите, предвид отразяването във фактурите от касатора, че плащането следва да се извърши на тази фирма по сметка № 1400034310 в ПИБ, която по данни от ревизионния доклад (л. 148 от делото) от 27.10.2003 г. е сметка на касатора. Отношенията на касатора с "Никформ" ЛТД - Дъблин касаят редовността на осчетоводяването на приходите от извършения износ на стоки. За осъществяване на износа по делото предвид чл. 15, ал. 1 ЗДДС (отм.) и клаузите във фактурите по Инкотермс е следвало да се изясни по товарителниците към всички фактури има ли подпис на получател и печат на посочената фирма получател в ЕАД, ЧМР-товарителницата и международната фактура. Предвид цитираните клаузи на Инкотермс във фактурите от момента на получаване на стоката е прехвърлена собствеността върху нея на получателя и е изпълнено изискването на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.). От факта, че погрешно са издавани опростени фактури на "Никформ" ЛТД, които не са приложени по делото не може да се приеме, че "Никформ" ЛТД е придобил собствеността върху стоките, които никога не са предавани на "Никформ" ЛТД, и тъй като са родово определени вещи, собствеността върху тях не е преминала върху "Никформ" ЛТД. По делото не е представена ЕАД № 1000/1-289/30.1.2003 г., стойността на изнесената стока по която е участвала в изчисленията на корекцията от м. 1.2004 г. по чл. 76, ал. 2 ППЗДДС (отм.). Не е представена ЕАД без номер касаеща износ за Германия на стойност 68 686, 30лв включена в изчисленията по РД без да е посочен номерът й. В РД погрешно е посочен номерът на ЕАД № 5101/1-2838/14.7.2003 г. вместо верният ЕАД № 5101/1-2835/4.7.2003 г. и номерът на ЕАД 5101- /1-3380/12.12.2003 г. вместо верният ЕАД № 5101/1-5380/12.12.2003 г. Тъй като не са представени всички обсъждани в ДРА и от вещото лице международни фактури, ЕАД и ЧМР-товарителници не може в настоящата инстанция да се отговори по всички обсъждани в РД ЕАД осъществен ли е износ или не. Съдът следва да даде възможност на ответника да представи становището си по приетите по опис доказателства. По делото следва да се представят международните товарителници към всички обсъждани в РД ЕАД. Ако по някоя ЕАД липсва международна товарителница, или в представената няма подпис на посочения в нея и фактурата получател, по тази ЕАД не е осъществен износ, не са налице условията на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.) и за нея ще следва да се прави корекция по чл. 76, ал. 2 ППЗДДС (отм.) за изчислението на която следва да се назначи счетоводна експертиза, ако ЕАД е от 2003 г. и се касае до повече от една износна операция. Ако само по една ЕАД не е доказан износ за цялата 2003 г., приложим е чл. 68 ППЗДДС (отм.), както са постъпили органите по приходите за м. 10.2004 г. Макар че за корекцията за м. 10.2004 г. свързаните с нея ЕАД, фактура и товарителница да приложени в папката по делото, спорът не може да се реши по същество в тази инстанция, поради процесуалните нарушения на съда по събиране на доказателства, които следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото. Решението в обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено, а делото в тази част следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. При новото разглеждане следва да се приложат всички ЕАД, международни фактури и товарителници, обсъждани в РД и вещото лице, които съдът да обсъди предвид изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.). Следва да се приложи и цитираната по-горе заповед за определяне на компетентен орган. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,