Решение № 9730 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2132/2019 г.

Решение № 9730 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2132/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Юруков против решение № 302/11.01.2019 г. по адм. д. № 7776/2018 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което са отхвърлени предявените от него искове против Национална агенция за приходите за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и имуществени вреди в размер на 1 842. 50 лева, ведно със законната лихва от 08.03.2018 г. до окончателното плащане, произтичащи от отменено като незаконосъобразно постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С160022 - 022 - 0035651/17.11.2016 г., издадено от публичен изпълнител към ТД на НАП – София /ПНПОМ, постановлението/, ведно със законната лихва. Касаторът И. Юруков обжалва решението като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел за установени задълженията, във връзка с които са наложени обезпечителните мерки и неправилно счел за неустановена причинната връзка между доказаните вреди и незаконосъобразния акт. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски. Ответната страна – Национална агенция за приходите чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от И. Юруков срещу Национална агенция за приходите за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и имуществени вреди в размер на 1 842. 50 лева, ведно със законната лихва от 08.03.2018 г. до окончателното плащане, които вреди се твърди да са претърпени в резултат от отмененото като незаконосъобразно ПНПОМ за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в общо 10 търговски банки за сумата от 12 516. 42 лева, както и върху МПС. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв, изразяващи се в притеснения, страдания и душевно безпокойство, а също така и засягане на отношенията на ищеца с близки и познати, накърняване на доброто му име в обществото, честта и достойнството. Като имуществени вреди се претендират 552. 58 евро или 1080. 75 лева, преведени на 03.04.2017 г., 334. 73 евро или 654. 67 лева, преведени на 09.06.2017 г. и 54. 75 евро или 107. 08 лева, преведени на 10.01.2018 г., всички според ищеца неправомерно привеждани от запорираната сметка в полза на ТД на НАП – София. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с ПНПОМ е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в 10 лицензирани български банки за сумата от 12 516. 42 лева, както и запор върху МПС – лек автомобил марка Rover. Задълженията, за които е наложен запора са определени по подадени от жалбоподателя данъчни декларации в размер, посочен от него. По наложения запор от "Булбанк" АД на ТД на НАП – София са превеждани парични суми. След неуспешно оспорване по административен ред, постановлението е отменено с решение № 1522/08.03.2018 г. по адм. дело № 12922/2017 г. на АССГ. Душевните преживявания на касатора са установени въз основа на свидетелски показания. По така установените факти не се спори, с изключение на факта на съществуването на публичните задължения и техния размер, които се оспорват от касатора. От правна страна съдът е приел, че са налице две от предпоставките за реализиране отговорността на ответника, а именно незаконосъобразен административен акт и понесени неимуществени вреди. Счетено е обаче, че плащането на установени по закон данъчни задължения не представлява имуществена вреда, както и че не е налице причинна връзка между душевните преживявания на ищеца и незаконосъобразния акт, тъй като изпълнението върху банковите сметки се дължи на започналото принудително изпълнение по събиране на установени публични вземания. По тези съображения исковете са отхвърлени. Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изводите на АССГ. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3 а да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Причинната връзка между незаконосъобразния акт на публичния изпълнител и претърпените вреди действително не се установява. Дори да не беше наложен запорът върху банкови сметки до размера на публичните вземания, паричните средства до този размер се дължат на бюджета и е следвало да бъдат платени в срок. Поради това не може да се приеме, че е засегнато правото на касатора да ползва собствените си парични средства през исковия период, нито че неправилно са преведени суми от банката по сметка на НАП. Въпреки отмяната на ПНОМП, действията по принудително изпълнение, започнали с образуването на изпълнително дело през 2016 г. не са признати за незаконосъобразни с влязъл в сила съдебен акт, напротив; видно е от представените пред касационната инстанция решения и определения, че жалбите на касатора срещу действията на публичния изпълнител са отхвърлени, а в мотивите си съдебните състави приемат, че правилно, в хипотезата на чл. 209 ДОПК е започнало принудително изпълнение. Съгласно чл. 105 от ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон, а съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Изпълнението върху банкови сметки на длъжника е предвиден от ДОПК способ. Безспорно понесените от касатора душевни страдания са резултат от законосъобразното принудителното събиране на публичните вземания, предприето от НАП, а не от конкретното ПНОМП. След отмяната на ПНОМП са предприети нови действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки за същите и други присъединени за събиране вземания, тъй като тяхната дължимост е продължила да е налице. Тези нови обезпечителни мерки са потвърдени от съда. По тези съображения, ВАС в настоящия състав преценява решението в като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да го остави в сила. При този изход от спора на страните не се дължат разноски. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,