Решение № 149 от 1.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 552/2016 г.

Решение № 149 от 1.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 552/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Красимира Медарова Производството е по реда на глава ХХIII от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия М. П. П., чрез служебно назначения му защитник, адв. О. К., срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 8-ми въззивен състав, постановена на 23.03.2016 г. по в. н. о. х. д. № 952/16 г. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Застъпва се тезата, че в подкрепа на авторството на подсъдимия и неговата вина не са налице убедителни доказателства, като се сочи, че с осъждането му е нарушен материалния закон. Едновременно с това се поддържа тезата за явна несправедливост на наложеното наказание, като не е приложен чл. 78а от НК, предпоставките, за което се твърди, че са били налице. В заключение се правят три алтернативни искания - за оправдаване на подсъдимия, за намаляване на наложеното наказание или за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. В писмено допълнение към жалбата, постъпило в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК, направеното искане за отмяна на въззивната присъда се мотивира с липса на субективна страна на деянието, поради незнание от подсъдимия за влязлото в сила наказателно постановление, с което е санкциониран по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление, което не му е било връчено по надлежния ред. Сочи се, че по делото липсват каквито и да било други доказателства, от които да се установи, че подсъдимият е узнал за издаденото наказателно постановление, поради което се поддържа тезата за липса на вина. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия, адв. К., поддържа жалбата по изложените съображения и с направените алтернативни искания. Прокурорът от ВКП счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила. Намира същата за съобразена с указанията от ТР № 1/2016 г. на ОСНК на ВКС за преценка на субективната страна на престъпленията по чл. 343в, ал. 2 от НК, при връчване на наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, която извежда от осъжданията на подсъдимия за извършени аналогични по вид престъпления, основани на инкриминираното наказателно постановление. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба оплаквания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Въззивното производство, в което е постановена атакуваната по касационен ред присъда е второ по ред, след като с предходно въззивно решение на СГС, НО, 15 въззивен състав, постановено на 08.04.2015 г. по в. н. о. х. д. № 122/2015 г. е отменена изцяло оправдателната присъда на Софийски районен съд, НО, 106 с. по н. о. х. д. № 16110/10 г. / по съответен протест / и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото с присъда по н. о. х. д. № 6074/2015 г. от 05.11.2015 г. по описа на СРС, НО, 100 с, подсъдимият М. П. П. е бил признат за невиновен относно това, че на 02.04.2009 г. около 22.10 часа в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица], към бул . " Бр. Б. " срещу бл. ... да е управлявал МПС - лек автомобил марка " А. Р.", с рег. [рег.номер на МПС], собственост на А. И. М., без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление с Наказателно постановление № 84903/03.07.2007 г., влязло в законна сила на 23.09.2008 г., поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С нова въззивна присъда от 22.03.2016 г., постановена по в. н. о. х. д. № 952/2016 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 8-ми въззивен състав, присъдата на СРС е била отменена и подсъдимият М. П. П. е бил признат за виновен относно това, че на 02.04.2009 г. около 22.10 часа в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]срещу бл. ... е управлявал МПС - лек автомобил марка " А. Р.", с рег. [рег.номер на МПС], собственост на А. И. М., без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление с Наказателно постановление № 84903/03.07.2007 г., влязло в законна сила на 23.09.2008 г., поради което и на осн. чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба е подадена в законовия срок по чл. 350, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 от НПК от активно легитимирана страна, като разгледана по същество се явява основателна. При постановяването на въззивната присъда е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилна оценката на доказателствата, относими към субективната страна на деянието, което определя наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. За да приеме, че подсъдимият П. е управлявал процесния лек автомобил без свидетелство за управление на МПС в срок от една година от наказването му по административен ред за същото деяние / управление на МПС без свидетелство за управление с влязло в сила наказателно постановление / съдът се е позовал на данните по делото относно съдимостта на подсъдимия и в частност на влезлите в сила присъди по н. о. х. д. № 15158/2009 г., СРС, НО, 97 с, по н. о. х. д. № 14366/2009 г., СРС, НО, 1 с., и на решение по н. а. х. д. № 11459/2009 г., СРС, НО, 103 с., с които той е признат за виновен, респективно с последното решение освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за извършени престъпления по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, обвинението, по които е основано на наказателното постановление, което е включено в предмета на обвинението и по настоящото дело, а именно - НП № 84903/03.07.2007 г., влязло в законна сила на 23.09.2008 г. От фактите в мотивите към въззивната присъда се установява, че НП № 84903/03.07.2007 г. е връчено на подсъдимия по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, респективно е влязло в сила при условията на същия текст, без същото да е връчвано лично на подсъдимия или да той е уведомен за неговото издаване, респективно за датата на влизането му в сила. Цитираните влезли в сила присъди и решение са постановени след извършване на деянието, предмет на настоящото дело, поради което са напълно ирелевантни към знанието на подсъдимия за издаването на наказателното постановление и датата на влизането му в сила. Престъплението по чл. 343, ал. 2 от НК е на формално извършване и изисква наличие на пряк умисъл. Фактическият му състав в субективната си част включва знание от страна на дееца за наложена административна санкция с влязло в сила наказателно постановление, което включва знание за датата, на която същото придобива стабилитет, тъй като от този момент започва да тече срокът от една година, в рамките на който повторното управление на МПС без свидетелство за правоуправление представлява престъпление. Обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС без свидетелство за управление и знанието за този факт / изведено от данните по делото, че на подсъдимия такова свидетелство не е било издавано изобщо / не може да се приравни на знание относно издадено спрямо него конкретно наказателно постановление и датата на влизането му в сила, която е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК и от обективна страна. Наказателно постановление НП № 84903/03.07.2007 г., е връчено на подсъдимия при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН /неприсъствено/ и е влязло в сила в съответствие с предвиденото в този текст условие. Съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСНК на ВКС знанието при хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН за издаването на наказателното постановление и датата на влизането му в сила, не се презумира, а се доказва с всички допустими доказателствени средства. Въззивният съд е извел тезата за знание у дееца, че спрямо него е налице влязло в сила наказателно постановление, с което е санкциониран по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление с факта, че П. изобщо не е придобивал такова свидетелство и от наличието на влезли в сила присъди за същото по вид престъпление по смисъла на чл. 343в, ал. 2 от НК /за управление на МПС без свидетелство за управление след като е бил санкциониран по административен ред с наказателно постановление, в едногодишен срок от влизането му в сила/, две от деянията, по които са извършени преди датата на настоящото престъпление и третото, три дни след инкриминираната дата. Видно от свидетелството за съдимост на П., цитираните присъди и решение са постановени и са влезли в сила след инкриминираната дата, поради което не могат да обусловят знание за предходното му санкциониране по административен ред с влязло в сила наказателно постановление. Съдът правилно е отбелязъл, че доказването на знанието на подсъдимия за издадено спрямо него наказателно постановление и кога то е влязло в сила е допустимо с всички доказателствени средства, но не е използвал този способ, за да установи кога подсъдимият е узнал за процесното наказателно постановление . По делото липсват данни за датата на образуване на наказателните производства по приключилите дела с влезлите в сила присъди и решение и дали същите са били образувани преди инкриминираната по настоящото дело дата, за да се прецени дали подсъдимият е бил уведомен за влязлото в сила наказателно постановление към датата, на която е извършил настоящото деяние. Видно от приложените преписи от присъди и решение, същите са постановени на датите 04.02.2010 г., 31.05.2010 г. и 15.07.2010 г., значителен период след извършване на деянието, което е с дата 02.04.2009 г., респективно не могат да обусловят знанието на П. за предходната административна санкция, на която е базирано настоящото обвинение. За да се позове на водените срещу подсъдимия наказателни производства и да изведе знание у него за наказателното постановление, с което е бил санкциониран по административен ред за това, че е управлявал МПС без свидетелство за управление, съдът е следвало да изиска и приложи същите в цялост по настоящото дело, с цел да установи налице ли са по тях данни за това кога подсъдимият е узнал за влязлото в сила наказателно постановление и дали това е било факт към датата на извършване на настоящото деяние. По делото липсват и доказателства, че подсъдимият е бил уведомен по друг начин за влязлото в сила наказателно постановление, което е станало при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, т. е. неприсъствено. От данните по делото, че П. е бил търсен на адреса, на който е бил регистриран, където не е бил намиран от съответните органи, без да се установи причината за това и без подсъдимият да е имал такова задължение / да пребивава постоянно на адреса си и да не се отклонява / не може да се направи извода, възприет от въззивния съд, че това е било с цел укриване или осуетяване реализирането на административно наказателната му отговорност с конкретното наказателно постановление. Възприемането на противното становище / че подсъдимият е знаел за издаденото наказателно постановление и датата на влизането му в сила / при липсата на доказателства за това, че лично е получил наказателното постановление или по какъвто и да било друг начин е бил уведомен и е узнал за датата на влизането му в сила, налага извод за това, че с признаването му за виновен в извършването на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, което води до отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с цел отстраняване на допуснатите съществени нарушения. При новото разглеждане на делото следва да се използват всички допустими доказателствени способи и средства по НПК за изясняване на обстоятелството кога подсъдимият е узнал за влялото в сила наказателно постановление № 84903/03.07.2007 г. и дали това е било факт към процесната дата, с цел установяване наличието на субективната страна на деянието. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение