Решение № 7134 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11718/2010 г.

Решение № 7134 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11718/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Катя Емилова Митева, от гр. Симеоновград, срещу решение № 292 от 22.07.2010 г. по адм. д. № 252/2010 г. по описа на Административен съд - Хасково. Поддържа се оплакване за неправилност на решението като постановено в нарушение на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Ответникът - директорът на ОДМВР Хасково, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение състав на Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Катя Емилова Митева срещу заповед № 803/31.03.2010 г. на директора на ОДМВР Хасково, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за напускане на Република България и издаването на паспорти или заместващи документи" по чл. 76, т. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД, Загл., изм., ДВ, бр. 82 от 2009 г.). В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 76, т. 1 ЗБЛД, административният орган разполага с дискреция да прецени дали да приложи или не мярката за административна принуда. Направени са изводи, че при наличие на елементите, включени във фактическия състав на приложената разпоредба, преценката му да наложи временната ограничителна мярка е законосъобразна. Развити са и съображения, че от представеното към административната преписка свидетелство за съдимост се установява фактическото основание за произнасянето на органа, с оглед което заповедта на директора на ОДМВР Хасково е приета за законосъобразна. Решението е правилно. От приложените към делото доказателства е видно, че касационната жалбоподателка е осъждана двукратно за извършени умишлени престъпления от общ характер по смисъла на чл. 215, ал. 1 и чл. 329, ал. 1 НК. Присъдите са влезли в законна сила на 4.12.2007 г. и съответно - на 13.10.2008 г., като определеното наказание по първата от тях е "пробация", а по втората - глоба в размер на 250 лева. Видно от представеното удостоверение на ОЗ изпълнение на наказанията" - Стара Загора, изпълнението на първата присъда е приключило на 25.07.2008 г. А съгласно писмо на ТД на НАП - Пловдив от 2.02.2010 г. публичните вземания на касаторката по издадения от РС - Стара Загора изпълнителен лист не са погасени. Следователно към датата на издаване на атакуваната заповед на директора на ОДМВР Хасково са налице условията за налагане на ограничителна мярка на соченото в заповедта правно основание, т. к. лицето е било осъждано, като няма данни да е изпълнено определеното с втората присъда наказание "глоба" в размер на 250 лева. При така обективираните юридически факти, като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а наличието на такива е било несъмнено установено в хода на проведеното съдебно-административно производство. По делото са представени неоспорени доказателства, че лицето е осъдено за умишлено престъпление от общ характер по текст от НК, предвиждащ в съответната приложима редакция наказание "лишаване от свобода" до две години или пробация, не е изтърпяло определеното му по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б."в" НК наказание "глоба", поради което с установяване на изискуемият се от приложимата правна норма факт, предпоставките за прилагане на ПАМ по отношение на Катя Емилова Митева са доказани. Изпълнението на наложеното по първата присъда наказание "пробация" е без правно значение в конкретната хипотеза, т. к. безспорно наказанието по втората присъда не е изтърпяно. С оглед тези данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет за законосъобразен. При налагането на ПАМ по чл. 76 ЗБЛД е предоставена законова възможност на административния орган да извърши преценка по целесъобразност за налагане на тези мерки, предвид диспозитивния характер на посочената разпоредба. На контрол за законосъобразност от съда подлежи само наличието на условията, визирани в чл. 76, т. 1 и т. 9 ЗБЛД, но не и преценката по целесъобразност на административния орган да приложи предвидените мерки за административна принуда. В случая условията, при които може да бъде наложена ПАМ по чл. 76, т. 1 ЗБЛД са налице, а именно: жалбоподателката е осъдена за умишлено престъпление от общ характер и не е изтърпяла наложеното наказание. Това обстоятелство е установено чрез официален документ - свидетелство за съдимост и между страните няма спор по тези факти. Административният орган в рамките на възложеното му дискреционно правомощие обосновано е приел, че осъщественият нормативен състав създава необходимост от прилагането на ПАМ, с което се изпълняват целите на закона. Изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограничението за напускане на страната. Съдебният контрол върху заповедта се свежда до проверка не за нейната правилност, а за точното приложение на закона. След като при налагане на ПАМ нормативните изисквания са били съобразени, обжалваният административен акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него правилно е била отхвърлена. Атакуваното решение е обосновано, изведените правни изводи са правилни и не противоречат на установеното посредством ангажирания доказателствен материал действително фактическо положение. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност на решаващия състав, касационната жалба е неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,