Решение № 13940 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1571/2016 г.

Решение № 13940 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1571/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Г. П. в качеството му на управител и представляващ "СГП КОМЕРС" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. З. против решение № 920 от 25.11.2015 г. на Административен съд С. област по адм. дело № 481/2015 г. С него се отхвърля жалбата му срещу Постановление от 08.05.2015 г. на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" гр. С. за обявяване съществуването на трудово правоотношение считано от 07.04.2015 г. между Н. Г. И. и "СГП КОМЕРС" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. З., представлявано от управителя С. Г. П. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и същество нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Ответниците, В. З. И., К. Н. И. и Г. Н. И., всички чрез процесуален представител адвокат Добрев вземат становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени и в писмен вид в отговор по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на касатора срещу цитираното постановление. С него на основание чл. 405а, ал. 2 КТ се обявява съществуването на трудово правоотношение между Н. Г. И. работил като дървосекач на 07.04.2015 г. и СГП Комерс ЕООД гр. З., представлявано от С. Г. П., считано от 07.04.2015 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на постановлението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От доказателствата по делото съдът е установил от фактическа страна, че Н. Г. И. е изпълнявал трудова функция дървосекач на дата 07.04.2015 г., а и преди това на обекти на фирмата жалбоподател като отношенията между тях следва да се характеризират като трудови. Този извод е изведен от анализа на доказателствата по делото от които се установява времето, мястото, изпълняваните функции и възнаграждението за извършената работа, както и придвижването от и до обекта/обектите/ като място на работа, където на 07.04.2015 г. е пострадал Н. Г. И. с причинена смърт при изпълнение на тези функции. Съдът е извел правен извод въз основа на установеното от фактическа страна и не възприел доводите и доказателствата в защита на тезата, че отношенията между пострадалия и жалбоподателя не могат да се определят като трудови. При установеното от фактическа и правна страна жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 405 а, ал. 2 КТ предвижда, че когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 съществуването на трудовото правоотношение може да се установи с всички доказателствени средства, като постановление се издава и в случаите при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ предвижда, че отношенията при предоставяне на работната сила се уреждат само като трудови правоотношения. Настоящият случай от фактическа и правна страна е в хипотезата на цитираните норми. От фактическа страна е установено по безспорен начин, че Н. Г. И. на 07.04.2015 г. е бил на обект сечище, който обект е под разпореждане на фирмата жалбоподател. В този обект същата фирма е организирала сеч на дървесина като е транспортирала работниците изпълняващи сечта и за извършването на тази дейност им е заплатено. Доводите и твърденията на касатора, че работниците са самоорганизирали трудовия процес, като работници с трудови договори са привличали за подпомагане в работата им и други лица с които няма сключени такива договори с фирмата работодател и с това да се се опровергае връзката му с тези лица като работодател са неоснователни. Установено е от фактическа страна знание и съгласие от страна на фирмата жалбоподател чрез нейните представители, в района на сечището да работят и лица с които няма трудов договор при същите условия и ред въведени като за работниците с които има сключени договори, съответно и възнаграждение със съответните почивки и количествени норми. При тези обстоятелства изводът за съществуването на трудово правоотношение с пострадалия се налага от всички установени обстоятелства. За денят на злополуката 07.04.2015 г. пострадалият е организиран да извършва трудова дейност на обекта на фирмата, транспортиран е с автомобил на фирмата и организацията на работа е извършена съвместно с останалите работници на фирмата. Съдът е анализирал всички доказателства по делото и извел обоснован извод, че отношенията между пострадалия и дружеството следва да се характеризират еднозначно като трудови. Правилно не са кредитирани тезите на жалбоподателя, че поведението на пострадалия не може да се свърже по никакъв начин - организационно технически и правно с дружеството. Характерът на извършваната работа е специфичен и свързан с непрекъснат контрол, засилена охрана на труда и инструктаж. При добро изпълнение на тези задължения от фирмата жалбоподател в района на сечището не следва да има лица без разрешен достъп, още по малко да извършват каквато и да било дейност. В настоящият случай пострадалият е изпълнявал най опасната трудова функция в сечището организирана от дружеството жалбоподател и защитните доводи, че Н. Г. И. е бил извън тази организация на труда и технологичен процес са в разрез с доказателствата по делото. При изложеното по горе решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал., 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение