Решение № 7754 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2012 г.

Решение № 7754 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2012 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е образувано по жалба на Тодорка Асенова Балтаджиева от гр. София, срещу Решение № 650 от 30 юли 2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино", на територията на областите София и Перник (обнародвано в Държавен вестник бр. 60 от 7.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение от 181 лева за отчуждаваните части от 0.228 дка от поземлен имот с номер по КВС - 013006, в землището на с. Мало Бучино. Незаконосъобразността на решението в оспорената му част се основава на това, че не е определено изискуемото се от закона равностойно парично обезщетение за отчуждаемата част. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Алтернативно, в случай, че съдът приема жалбата за основателна, моли да се кредитира варианта по съдебно-оценителна експертиза от 20.05.2013 г. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юрк. Георгиев, юрк. Димитрова и юрк. Станева, изразяват становища за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС, с т. 1 на Решение № 650 от 30.07.2012 г. на Министерския съвет на РБ, са отчуждени за държавна нужда имоти и части от имоти - частна собственост, описани подробно в Приложение № 1, като с т. 3 от него е разпоредено предварителното му изпълнение. Съгласно Решение № КЗЗ-7 от 20.04.2011 г. и на Комисията за земеделските земи е променено предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и са утвърдени площадки и трасета за проектиране в общо 965 кв. м земеделска земя, четвърта, пета и шеста категория, неполивна, частна и общинска собственост за нуждите на Агенция "Пътна инфраструктура", за изграждане на обект "Автомагистрала "Люлин", в землищата на кв. Суходол и с. Мало Бучино, Столична община, област София и землищата на с. Големо Бучино и гр. Перник, община Перник, обл. Перник, по следата на предложения единствен вариант, нанесен на приложения ПУП-ПП. Съгласно приложеното по делото уведомително писмо изх. № АУ-14-12 от 07.06.2012 г., подписано от зам. министър на регионалното развитие и благоустройството (л. 81) е видно, че по обнародваната в бр. 40 от 29.05.2012 г. на ДВ Заповед № РД-02-14-1174 от 3.05.2012 г., с допуснато предварително изпълнение за одобряване на ПУП - ПП за обекта "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели; Изграждане на пътни варианти на път IV-18017 при км 8+800 с. Мало Бучино и при км 12+000 с. Големо Бучино на територията на областите София и Перник издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство, в законоустановения 3-дневен срок не са постъпвали възражения. Няма спор по делото относно собствеността на наследодателя на жалбоподателката Асен Младенов Иванов, починал на 5.01.1993 г., видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници № 40/14.08.2012 г. (л. 22). От приложената по делото оценка изготвена от административния орган е видно, че отчуждаваната част от имота на жалбоподателката с площ 0,228 дка е оценена на 181 лв. и е включена в регистър на имотите с режим на ограничено ползване сервитутна зона на реконструирания водопровод. Оценката е извършена от оценител със сертификат за правоспособност Мариана Аврамова, видно от представения сертификат. От оценката не става ясно по кой ред са били оценявани подлежащите на отчуждаване имоти, вкл. и процесния. Административният орган не е представил удостоверения за наличието или липсата на сделки, съгласно изискванията на чл. 32, ал. 4 от ЗДС. По искане на жалбоподателката и с цел изясняване спорния по делото въпрос, съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза като оценката на процесния имот е направена в три варианта: 1) С първия вариант по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), във вр. с чл. 3 и чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, е определено равностойно парично обезщетение за ограниченото право на ползване на 0.228 дка от процесния имот на стойност 166,67 лв.; 2) С втория вариант по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 3 и чл. 4 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, е определено равностойно парично обезщетение за отчуждаване на 0.228 дка от процесния имот на стойност 186,28 лв.; 3) Трети вариант - на база реално осъществена една сделка с имот в землището на с. Мало Бучино обезщетението е определено на 7 600,52 лв. За първите две заключения експертът е посочил, че от направените справки на вещото лице и представените такива от Агенция пътна инфраструктура не са открити вписани сделки, отговарящи на параметрите по ЗДС. В хода на процеса бе дадена възможност на страните да представят доказателства за извършени сделки с недвижими имоти в този район. Пазарни аналози бяха представени и приети по делото, поради което с протоколно определение от 27.05.2013 г. съдът е поставил допълнителна задача на вещото лице за изготвяне на трети вариант заключение съобразно представените от пълномощника на жалбоподателката нотариални актове, в случай че са относими. С протоколно определение от 15.05.2014 г. бяха приети и трите заключения на вещото лице. При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за основателна. С т. 1 на подлежащото на съдебен контрол за законосъобразност Решение № 650 от 30.07.2012 г. се отчуждават за държавна нужда, съгласно парцеларен план, одобрен със Заповед № 02-14-1174 от 3.05.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството имоти и части от имоти - частна собственост подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. В самото приложение, в графа № 9 изрично е посочена площта на отчуждаване, без никакви допълнителни забележки. По своята същност сервитутът е вещно право на ограничена власт върху чужд недвижим имот, принадлежащо на собственика на друг недвижим имот и представляващо изгода за използването на този имот. За да има сервитут е необходимо да има два недвижими имота: единият - обременен със сервитута (служещ имот), а другият - за чиято изгода е учреден сервитутът (господстващ имот) като, за да се учреди сервитут, е достатъчно имотите да са в такова положение, че единият да може да бъде използван за нуждите на другия. Като вещно право върху служещия имот, сервитутът следва имота, в чиито и ръце да се намира той и винаги е свързан със собствеността на господстващия имот, т. е. принадлежи винаги на собственика на този имот (ако собственикът на господстващия имот го прехвърли на друго лице, заедно с правото на собственост се прехвърля по право и сервитутът). Съдържанието на сервитутите може да бъде най-различно в зависимост от волята на страните при учредяването им, като единственото ограничение, поставено от закона е, че сервитутът трябва да представлява пряка изгода за използването на господстващия имот. Делението на сервитутите е: на установени чрез действието на човека и законни такива; на положителни и отрицателни; видими и невидими; прекъсвани и непрекъсвани. Законни са сервитутите, чието учредяване може да бъде поискано и постигнато едностранно от собственика на господстващия имот, независимо от волята на собственика на служещия имот, т. е. той е учреден по силата на разпореждането на закона, който овластява собственика на господстващия имот да осъществи учредяването му. Сервитутът се учредява срещу обезщетение на собственика на служещия имот, което се определя с оглед на вредите, които той търпи. Веднъж определено обезщетението не търпи изменение, макар вредите да се увеличават или намаляват. С подписването на договор пред Нотариуса и с вписването му в нарочен регистър или с влизане в сила на решението на административния орган (кмета), сервитутът се счита учреден, без значение дали обезщетението е платено на собственика на служещия имот (вж. "Система на българското вещно право " от проф. Петко Венедиков, изд. 1947 г.; с. 213-238) Действащият към момента Закон за държавната собственост - глава трета, раздел I - предвижда процедура по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за държавни нужди, но не и такава по учредяване на ("законни", т. е. без съгласието на собствениците) сервитути. Такава процедура е налице в редица специални закони като напр. в чл. 192, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 210 от Закона за устройство на територията; в чл. 112 от Закона за водите; в чл. 64 - чл. 66 от Закона за енергетиката и § 26 от ПЗР на същия закон, но не и в ЗДС. Също така, съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗДС отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост, докато при учредяване на сервитути собствеността на служещия имот не се променя. В конкретния случай не се представят доказателства има ли учредено ограничено право на ползване и на какво основание. С оглед на това основателно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателката изразено в открито заседание от 27.05.2013 г., че в случая се касае за обезщетяване на собствениците за отчужден имот, така както изрично е посочено в решението на Министерски съвет. Следователно обезщетението в случая следва да се определи по допълнителното заключение на вещото лице от 24.01.2014 г. Доводите на ответника и на заинтересованите страни, че една сделка не може да бъде годно пазарно свидетелство, с което да бъде установена реалната пазарна цена на имотите, сходни с отчуждавания такъв, са неоснователни. Становището, че са необходими най-малко две пазарни свидетелства, за да бъде изпълнено съдържащото се в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС изискване на закона за осредняване на "всички" сделки е несъстоятелно. Това тълкуване на закона е несъответстващо на целта му, на правилата за логическо тълкуване и на предмета на регулираните обществени отношения. Правилото на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, респ. определянето на пазарните цени, е свързано с винаги предпочитания от закона ред за определяне на равностойното обезщетение, когато същото е под парична форма. Отношението между реда по чл. 32, ал. 2 и този по ал. 3 от ЗДС е установено с конституционно решение № 6 от 4.07.2006 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 5 от 2006 г., в чиито мотиви се казва: "Атакуваната разпоредба (чл. 32, ал. 3 от ЗДС) е предвидена за прилагане само в онези случаи, в които пазарните цени, които са в основата на това правило, не могат да бъдат критерии за определяне на обезщетението за принудително отчуждените имоти от държавата.", както и "...че се касае за едно изключение от общо правило, което следва да се прилага при строго спазване на предписаните от закона предпоставки за това. Такива са преди всичко безспорната липса на възможност да се приложи правилото, предписано с чл. 32, ал. 2 от ЗДС, както и точното определяне вида на принудително отчуждавания частен имот и съответстващия на него, регламентиран с подзаконови нормативни актове ред за определяне на равностойното му парично обезщетение." Определението на пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС действително включва в себе си "осреднените цени от всички сделки", което осредняване е равнозначно на намирането на средноаритметична стойност между n-броя числа, в случая цените на две и повече сделки. Това обаче не е аргумент да се изключи наличието на пазарен интерес към определена категория имоти, дори когато същият се е проявил с една-единствена сделка. Целта на закона е да се намери приблизителната и най-близка до действителната стойност, на която отчужденият имот би могъл да се реализира на свободния пазар, за да бъде обезщетението равностойно по своя размер. В тази връзка както осреднената, така и единствената цена могат да бъдат изразител на пазарния интерес и да бъдат мярка за равностойност на обезщетението, когато този интерес съществува към едно определено време, формиран е с участието на търговци, има своето географско и продуктово проявление. Отделно от това, ако се приеме обратното тълкуване, би се стигнало до резултат, при който изключението по чл. 32, ал. 3 от ЗДС да се превърне в общо правило за редица имоти, чиито характеристики не предполагат активен пазар. Следователно всяка сделка, било то и една, даваща ориентир за пазарната стойност на процесния имот, ако не са налице съмнения в нейната годност (пр. да не е симулативна сделка), следва да се ползва при определянето на пазарната му цена, за да се избегне споменатото вече превръщане на изключението по чл. 32, ал. 3 от ЗДС в общо правило.. Не на последно място съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗДС имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител бъде преведено по сметка на правоимащите, за разлика от учредяването на сервитут, което възниква с подписването на договор или с влизане в сила на решението на административния орган. Волята на административния орган е недвусмислено изявена в оспорвания административен акт и тя е да отчужди посочения изчерпателно и засегнат от Решението на Министерски съвет частен имот като след изплащане на обезщетението на правоимащите този имот придобива статут на публична държавна собственост. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението на собствениците на подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено по допълнителното заключение от 24.01.2014 г. на вещото лице, назначено от съда, което отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на същия закон, т. е. на сумата от 7 600,52 лева. Искането за присъждане на понесените по делото разноски е направено своевременно от жалбоподателката и е представен списък на разноските съгласно чл. 80 от Граждански процесуалния кодекс (ГПК). По делото липсва своевременно направено от ответната страна възражение за прекомерност, поради което претендираните разноски следва да се присъдят в цялост, а именно 615 лева, в това число: адвокатско възнаграждение на стойност 500 лева, възнаграждение за вещо лице с преводна такса на банката - 102,50 лева и държавна такса и такса на банката - 12,50 лева. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,