Решение № 13268 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1566/2020 г.

Решение № 13268 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1566/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Добрич, чрез неговия процесуален представител ст. юрк. Георгиева, срещу решение № 504/09.12.2019 г. (изписано на акта 09.12.2018 г.) по адм. д. № 386/2019 г. на Административен съд - Добрич. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба - главният архитект на община Генерал Тошево чрез своят пълномощник адв. Атанасов в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски по делото. Ответникът – "А1 България" ЕАД, редовно призован, в открито съдебно заседание се представлява от юрк. Захариев, които изразява становище за неправилност на оспореното решение и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от главният архитект на община Генерал Тошево срещу заповед № ДК-10-СИР-09/25.04.2018 г. на началника на РДНСК – Североизточен район, с която заповед е отменен като незаконосъобразен мотивиран отказ № ТР-05-01-1958/14.02.2018 г. на главния архитект на Община Генерал Тошево за издаване на разрешение за строеж за "Базова станция" DOB0020. A002 "Kardam" с честотен обхват 900 MHz на "Мобилтел" ЕАД (с правоприемник "А1 България" ЕАД) в поземлен имот 000571 по плана на гр. Кардам, община Генерал Тошево. Първоинстанционният съд е постановил решение № 469/02.11.2018 г., с което е отменил заповедта на началника на РДНСК – Североизточен район и е потвърдил отказа на главния архитект. При касационно оспорване на посочения съдебен акт, с решение № 8944/12.06.2019 г. по адм. д. № 566/2019 г. Върховният административен съд е отменил първоинстанционното решение с мотиви за съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. С обжалваното пред настоящия състав решение съдът при повторно разглеждане на спора е отменил заповед № ДК-10-СИР-09/25.04.2018 г. на началника на РДНСК – Североизточен район и е потвърдил отказ № ТР-05-01-1958/14.02.2018 г. на главния архитект на Община Генерал Тошево за издаване на разрешение за строеж. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 216 (отм.); ЗУТ, в актуалната редакция на нормата, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неспазени изисквания за форма и несъобразяване с материалния закон. Съдът е приел, че за процесния обект, представляващ елемент от техническата инфраструктура – базова станция за разполагане на електронни съобщителни мрежи, не намира приложение правилото на чл. 140, ал. 6 ЗУТ, което освобождава елементите на техническата инфраструктура от задължението за издаване на виза за проектиране. Този извод съдът е обосновал с разпоредбите на чл. 64, ал. 2 ЗУТ и чл. 93, ал. 2 ЗУТ, според които такива елементи следва да се предвиждат в подробния устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ), респективно в парцеларен план. Доколкото по делото се установи, че изграждане на процесната техническа инфраструктура не се предвижда в действащ подробен устройствен план или парцеларен план за имота, съдът е обосновал извод за законосъобразност на отказа на главния архитект да издаде разрешение за строеж за процесния обект, предвид нарушените императивни изисквания на чл. 64, ал. 2 ЗУТ и чл. 93, ал. 2 ЗУТ. Така постановеното решение е съответно на материалния закон: Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на оспорената заповед с оглед посочените в същата фактически и правни основания за издаването й. В отказа за издаване на разрешението за строеж е посочено, че за обекта няма приложена скица-виза за проектиране или ПУП, предвиждащ съответното строителство в имота съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ, частите Архитектура и Конструкции не съдържат необходимите количествени сметки съгласно Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и че представените проектни разработки не съответстват на фаза работен проект съгласно изискванията на цитираната наредба. Предвидената с инвестиционното предложение "Базова станция DOB0020. А002 "Kardam", представлява обект на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ. Въпреки разпоредбата на чл. 140, ал. 6 ЗУТ, съгласно която за такъв тип строежи не се изисква виза за проектиране, нормата на чл. 137, ал. 3 ЗУТ изисква от заявителя представената проектната документация да е съобразена с предвижданията на действащия ПУП. Съгласно събраните по делото доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза с приложената към експертизата заповед № 551/28.09.1990 г. с която е одобрен застроителен и регулационен план на с. Кардам, Варненска област, не може да се направи извод, че за процесния ПИ с идентификатор 000571, по кадастралния план на с. Кардам, в който ще се проектира строителството има влязъл в сила ПУП с предвиждане за изграждане на техническа инфраструктура. Съгласно чл. 64, ал. 2 ЗУТ елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с общите и подробните устройствени планове, като план-схемите на елементите на техническата инфраструктура са неразделна част от тях. Предвид изложеното, следва да се потвърди заключението на първоинстанционният съд, че инвестиционният проект не е съобразен с предвижданията на действащия ПУП за имота. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че в конкретния случай отказът за издаване на разрешение за строеж е законосъобразен. Предвид изложеното, като е приел за незаконосъобразна заповедта на началника на РДНСК по предвидения специален ред в чл. 216 (отм.); ЗУТ и е потвърдил отказа на главния архитект за издаване на разрешение за строеж, съдът е постановил материалнозаконосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Предвид резултата на спора, своевременно претендираните от главния архитект на община Генерал Тошево разноски се дължат, но такива не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват доказателства, че са действително сторени. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,