Решение № 14788 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1370/2013 г.

Решение № 14788 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1370/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), против Решение № 5340/10.10.2012 г., постановено по а. д. № 4500/2011 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е обявил нищожността на Писмо-отказ с рег. инд. ИАГ-15483/29.04.2011 г. на изпълнителния директор на ИАГ и е изпратил преписката на министъра на земеделието и храните за произнасяне по компетентност. Недоволен, директорът на ИАГ обжалва решението. Счита същото за "неправилно, постановено без да бъдат обсъдени доказателствата по делото, като спорът не е разгледан по същество, а правните изводи са изградени в несъответствие с наличните обстоятелства и при невярна преценка на фактите". От така изложеното може да се извлекат твърдения за налични касационни основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Твърди, че обжалвания документ - Писмо рег. инд. ИАГ-15483/29.04.2011 г. на изпълнителния директор на ИАГ, има уведомителен характер и не притежава признаците на индивидуален административен акт. Моли "да се отхвърли" решението на АССГ. Ответниците - Венцислав Левчов Иванов и Цветанка Кирилова Иванова, не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Същата не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи, постановени според него, без съдът да е разгледал представените доказателства и спорът по същество. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Съдебната проверка, с цел постигане на оптималното й качество и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 146 от АПК, следва определен ред за разглеждане на основанията за законосъобразност на обжалваните административни актове. Положителният отговор на всеки от долуизложените въпроси в поредността, в която са посочени, води до разглеждане на следващия такъв и в крайна сметка - произнасяне по въпросите дали е налице административен акт, издаден ли е той от компетентен издател, допустим ли е, спазени ли са формата, административнопроизводствените правила и материалния закон при издаването му и отговаря ли той на целта на закона. Първият отрицателен отговор на който и да е от тези въпроси, е основание за прекратяване на по-сетнешната работа на съда и води до произнасяне в посока за нищожност, недопустимост или незаконосъобразност на акта. На първо място както се посочи, се извършва проверка на характера на волеизявлението, който се обжалва - т. е. представлява ли то административен акт или не. В случая съставът на АССГ се е произнесъл по въпроса в т. 1 от решението си. Оспореното писмо по съдържанието си съставлява волеизявление на органа-издател, засягащо правата на жалбоподателите, поради което е индивидуален административен акт. Също така впрочем - като административен акт, е квалифицирал обжалваното писмо и процесуалният представител на касатора, в негово Становище по делото с вх. № 17664/4.08.2011 г. (л. 207). ВАС възприема правните съждения и доводи на АССГ за естеството на обжалвания документ и счита твърдението, изложено в касационната жалба за липса на административен акт за неоснователно. С волеизявленията, направени в абзац 3 и 5 от Писмо, рег. инд. ИАГ-15483/29.04.2011 г. на изпълнителния директор на ИАГ, се засягат негативно интересите на първоначалните жалбоподатели Иванови, поради което то (писмото) няма само уведомителен характер, а съставлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. С него се прегражда по-сетнешното развитие на процедурата по промяна предназначението на недвижимия им имот, инициирана по искане на Иванови, което само по себе си е засягане на интересите и правата им. По посочените причини, доводът за нарушение на закона поради липса на индивидуален административен акт, се явява неоснователен. Неоснователен е и доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно и законосъобразно съставът на АССГ не е разгледал спора по делото по същество и не се е произнесъл по значението на представените документи. Липсата на компетентност на органа - издател на акта е въпрос, който във всички случаи води до нищожност на акта. Безсмислено е разглеждането на въпроса за законосъобразността на един нищожен акт, след като нищожността е по-тежък порок от незаконосъобразността. Съдът е длъжен, ако са налични основанията за това, преди да разгледа въпросите по законосъобразността на акта, да прогласи нищожността му, както е сторил и в конкретния случай. Обявената нищожност на акта не е оспорена с касационната жалба, поради което ВАС не счита за необходимо да се произнася и коментира изводите на АССГ в тази насока. Същите впрочем, се възприемат за правилни и законосъобразни. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС