Решение № 8848 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3482/2009 г.

Решение № 8848 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3482/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТДСими- Стилияна Събева" против Решение № 37/12.01.09 г. по адм. д. 112/05 г. по описа на Варненския окръжен съд, с която е отхвърлена жалбата му против Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 715/30.09.04 г., издаден от данъчен орган при Териториална данъчна дирекция - гр. Русе, потвърден в обжалваната част с Решение № 1220/17.12.04. на Регионален данъчен директор - гр. Варна. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска за отмяна на обжалваното решение и ДРА. Подробни съображения в подкрепа на исканията си излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява много подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение № 37/12.01.09 г. по адм. д. 112/05 г. по описа на ВОС, с която е отхвърлена жалбата му против ДРА № 715/30.09.04 г. на ТДД- гр. Русе, потвърден в обжалваната част с Решение № 1220/17.12.04. на РДД - гр. Варна относно отказ да бъде признато право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от ЕТ "Фриско 2000 - Христо Христов", ЕТ "Мира - Михаил Димитров" и "Михаела"ЕООД. ВОС е приел, че ДРА е законосъобразен данъчен акт и не са събрани доказателства, че спорните фактурите не отразяват реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът е обосновал изводите си за неоснователност на жалбата, независимо от констатираното неправилно позоваване в ДРА и на предпоставките на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 от ДПК (отм.), защото правото на данъчен кредит може да възникне само при наличие на реални доставки. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Основният спорен въпрос по делото е относно наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС в полза на ЕТ "Сими - Стилияна Събева" с доставчици ЕТ "Фриско 2000 - Христо Христов", ЕТ "Мира - Михаил Димитров" и "Михаела" ЕООД. Настоящата касационна инстанция намира, че изложените от окръжния съд мотиви по този спорен въпрос са в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че ВОС е допуснал нарушение на процесуалния закон при преценка на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил всички доказателства, включително основното и допълнителното заключения на вещото лице Стоянка Маринова. Законосъобразно ВОС е отхвърлил жалбата на ЕТ "Сими - Стилияна Събева" против ДРА в частта, с която не му е признато право на данъчен кредит в размер на 29 302.21 лева и са начислени лихви в размер на 15 179.37 лева по фактури, издадени от доставчиците ЕТ "Фриско 2000 - Христо Христов", ЕТ "МИРА - Михаил Димитров" и "Михаела" ЕООД за данъчни периоди 01.10.00 г. - 31.10.00 г., 01.11.00 г. - 30.11.00 г. и 01.12.00 г. - 31.12.00 г. Няма спор, че и тримата преки доставчика са намерени при извършените насрещни проверки, но не са представили документи, от които да се доказва, че са извършили облагаеми доставки с получател касационния жалбоподател. Нито в ревизионното производство, нито в административната или съдебната фаза на обжалване на ДРА, са представени доказателства, че издателите на фактурите са разполагали с възможност да доставят краве мляко, сухо мляко, пътен битум и дизелово гориво. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че тези обстоятелства се доказват от заключенията на вещото лице, които анализират само счетоводното отразяване на фактурите и начисляването на данъка по тях, но не установяват наличие техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. По отношение всяка една от данъчните фактури окръжният съд е достигнал до правилния извод, че издателите на фактурите не разполагали с възможност да изпълнят фактурираните доставки. В съответствие с констатациите в ДРА и доказателствата, които ги подкрепят ВОС е мотивирал, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит за продажба на стоки, които не е установено, че са съществували, респективно придобити или произведени от доставчиците. Допълнително следва да бъде посочено, че две от данъчните фактури, по които касаторът е декларирал право на данъчен кредит са издадени от "Михаела" ЕООД, но с друг получател, различен от ЕТ "Сими - Стилияна Събева", поради което и на това основание за ревизирания субект не е възникнало право на данъчен кредит. При правилно установена фактическа обстановка ВОС е постановил законосъобразно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде посочено, че в конкретния случай съдът подробно е обсъдил всички доказателства по делото и е приел за пряко доказано обстоятелството, че фактурите не отразяват реални доставки, като не се е позовал на приложимата разпоредба на чл. 108, ал. 8 от ДПК(отм.). Касационната инстанция не намира наличие на допуснати от ВОС нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са се отразили върху правилността на обжалваното съдебно решение. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е бил представляван от юрисконсулт в открито съдебно заседание на касационната инстанция, за което с оглед изхода на спора и юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано. По изложените съображения Върховният административен съд, първо - А отделение