Решение № 8444 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2798/2011 г.

ВАСII отделение14.06.2011 г.докладчик т Славка Найденова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1830/22.12.2010 г., постановено по адм. д. № 1472/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Обезсилва същото решение в частта му постановено по отношение на Вера Иванова Иванова от гр. Пловдив, неправилно конституирана като заинтересувано лице в процеса. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8444 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2798/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Иван Костадинов Марински от гр. Пловдив, срещу решение №1830/22.12.2010 г., постановено по адм. д. № 1472/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което Заповед № ДК-02-Пд-19/05.07.2010 г. на н-к сектор гр. Пловдив, РДНСК - Южен централен район, се отмени като незаконосъобразна. От ответниците по касационната жалба, становище за неоснователност на касационната жалба, в писмен отговор изразява Вера Иванова Иванова от гр. Пловдив. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Николай Стойчев Станчев срещу Заповед № ДК-02-Пд-19/5.07.2010 г. на н-к сектор гр. Пловдив, РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "стопанска постройка и гараж", находящ се в УПИ ХХ-44, кв. 6 по плана на кв. "Коматево", гр. Пловдив. За да постанови решението си съдът приел, че процесният строеж е незаконен и нетърпим, изграден без строителни книжа на разстояние 1 м до странична регулационна линия със съседен УПИ, поради което подлежи на премахване и заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. Установено по делото е, че процесният строеж "стопанска постройка и гараж" е изграден без да са издавани строителни книжа - одобряване на проект, издаване на разрешение за строеж и др., на 1 м разстояние от страничната регулационна линия на съседния УПИ. Установено, е, че строежът е осъществен през 2000 г., както и че представеният акт за узаконяване се отнася на друг строеж, който е съборен. Процесният е новоизграден, след събарянето на стария, за който е бил издаден акт за узаконяване. Заповедта е издадена след съставяне на констативен акт, констатациите в който не са оборени от събрания доказателствен материал, обсъден от съда поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда. С оглед на така установените релевантни факти и обстоятелства при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми. Съдът правилно е приложил материалния закон и е постановил обосновано съдебно решение, като е обсъдил обстойно всички възражения на жалбоподателя, като мотивите към решението се споделят изцяло от касационната инстанция. Строежът е изграден в имот, собственост на жалбоподателя, поради което правилно той е посочен като адресат на заповедта. Строежът е недопустим по смисъла на § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ, както правилно е приел съдът, тъй като не отговаря на изискванията на правилата и нормативите, както към момента на изграждането на строежа, така и към настоящия момент, тъй като минималното разстояние до страничната линия е предвидено 1.50 м (чл. 113, ал. 2 от Наредба № 5 за ПНТСУ от 1995 г. (отм.), чл. 42, ал. 3 ЗУТ), а в случая строежът е на 1 м разстояние от страничната регулационна линия. Твърдяните от жалбоподателя дискриминационни действия са неотносими към спора, а по делото е установено, че са спазени правата му в административното и съдебно производство - правил е възражения, допуснати са исканите от него доказателства и пр. Освен това дали има такива действия не е от правомощията на административния съд да ги установява. Не се установяват допуснати и процесуални нарушения при постановяване на решението, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Съдът неправилно е конституирал в процеса като заинтересувано лице Вера Иванова Иванова, независимо, че административното производство е започнало по неин сигнал. В административното производство по установяване на незаконен строеж и издаване на заповед за премахването му не участвуват заинтересувани лица, а производството се развива само между административния орган и извършителя на незаконния строеж, тъй като административният орган действува служебно, независимо дали е получил сигнал или не. Съответното лице, подало сигнал упражнява гражданската си позиция, независимо дали е засегнат от строежа или не. С оглед изложеното решението с частта му, постановено по отношение на заинтересуваното лице следва да се обезсили. В тази връзка на същото не се дължат разноски за тази инстанция. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК ,

Цитирани разпоредби

1