Решение № 226 от 8.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2505/2014 г.

Решение № 226 от 8.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2505/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на К. Х. П., чрез процесуален представител адв. А., за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 06.08.2013 г. по гр. д. № 53712/2012 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Ж. Б. К. срещу К. Х. П. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Ж. Б. К., чрез процесуален представител адв. Л., оспорва молбата като недопустима, евентуално като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представя писмени бележки. Претендира разноски. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима и основателна. С решението, чиято отмяна се иска, са уважени предявените от Ж. Б. К. срещу К. Х. П. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД - за заплащане на обезщетения за имуществени вреди и неимуществени вреди, претърпени от травматично увреждане, причинено на К. на 07.04.2012 г. в управлявания от П. автобус поради нарушаване на правилата на движение и предприемане на рязко спиране на автобуса. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая доводите са, че страната не е могла да вземе лично участие в делото поради нарушаване на правилата за призоваване. Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Неизпълнението на това задължение има за последица приложението на фикцията по чл. 41, ал. 2, изр. първо ГПК, според която всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За да бъде предпазена от тези неблагоприятни за нея последици поради незнание, страната се предупреждава за задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК с първото съобщение по делото /чл. 41, ал. 2, изр. второ ГПК/. На ответника по иска /сега молител/ е бил връчен препис от исковата молба с приложенията, като полученото от страната съобщение не съдържа предупреждение относно последиците от неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 1 ГПК, а именно, че всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за връчени /чл. 41, ал. 2, изр. първо ГПК/. Такова предупреждение се съдържа в призовките за съдебните заседания, но никоя от тях не му е връчена. Поради това съдът неправилно е приложил фикцията за връчване по чл. 41, ал. 2, изр. първо ГПК, като е приел, че ответникът е бил редовно призован по делото и основателно се твърди от молителя, че са нарушени правата му за участие по делото. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна и следва да се уважи. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.