Решение № 313 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7049/2009 г.

Решение № 313 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7049/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по касационна жалба на директора на Изпълнителна агенция "Пътна инфраструктура" - град София против решение от 30.03.2009 година, постановено по адм. дело № 5550/2008 година на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Владислав Михайлов Колев от град София, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Владислав Михайлов Колев за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 8524 лева, представляваща брутната му заплата за 10 месеца, за периода от 4.01.2006 г. до 4.11.2006 г., когато не е бил на държавна служба поради незаконното му уволнение. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение по адм. дело № 12032/2007 година на Върховния административен съд е отменена като незаконосъобразна заповед № 60/29.12.2005 година на изпълнителния директор на ИА "Пътища", с която било прекратено служебното правоотношение на Колев от длъжността "началник сектор" в отдел "Строителство със средства от МФИ" в Дирекция "Кредитни и бюджетни инвестиции, концесии". По делото е била назначена и приета съдебна експертиза, съгласно заключението на която касационният ответник би получавал към 22.02.2008 година (датата, на която е влязло в сила съдебното решение за отмяна на незаконното му уволнение) е в размер на 925 лева, като обезщетението за 10 месеца е в размер на 9250 лева. От тази сума са приспаднати доходите на Колев, който той получавал през този период от друго работно място, в резултат на което дължимото обезщетение е изчислено в размер на 6 779, 73 лева. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на признаване уволнението за незаконно със съдебно-счетоводна експертиза, като са приспаднати доходите, получени от друго работно място през процесния период от 10 месеца. С оглед на това на касационния ответник е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 6 780 лева. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Назначената по делото счетоводна експертиза е дала заключение, че брутното възнаграждение на ищеца към датата на признаване на уволнението му за незаконно, е 925 лева, а цялата сума на обезщетението за исковия период 4.01.2006 г. - 4.11.2006 г. възлиза на 9250 лева. От тази сума правилно съдът е приспаднал полученото от Колев трудово възнаграждение по възникнало трудово правоотношение през исковия период, тъй като тези суми са получени по трудов договор, с оглед на което размерът на обезщетение е определен на 6780 лева. В касационната жалба се прави оплакване, че размерът на обезщетението е присъден от съда за сумата от 6780 лева, като ищецът е изменил иска си до размер на 6779, 73 лева, поради което закръгляването на сумата от съда представлява произнасяне над искания размер и това води до необоснованост на решението. Това оплакване е неоснователно. Ищецът е претендирал обезщетение за 10 месеца, считано от 4.01.2006 година, през което е останал без работа в размер на месечното му брутно възнаграждение. С оглед на заключението на вещото лице ищецът е изменил размера на претендираното от него обезщетение, като го е намалил от 8524 лева на 6779, 73 лева в съдебно заседание от 22.03.2009 г. Съдът е присъдил размера, определен от вещото лице, като е приел, че това е размерът на обезщетението за 10 месеца, през които Колев е останал без работа поради незаконното уволнение. С оглед на това са неоснователни оплакванията на касатора за произнасяне "плюс петитум" на АС, тъй като в случая независимо от размера на иска, той представлява обезщетение за 10 месеца, което е в размер на брутното възнаграждение към момента на признаване на уволнението за незаконно. Разликата от 0.27 лева е незначителна и по същество представлява закръгляване на сумата от 0.73 лева до единица. По този начин съдът е в спазил принципа на законност, регламентиран с чл. 4, ал. 3 от АПК, който прогласява изискването субектите на административния процес да упражняват правата си, без да вредят на държавата и обществото и на правата и законните интереси на други лица. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, касаторът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 100 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,