Решение № 8071 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5323/2013 г.

Решение № 8071 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5323/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на кмета на община с. Гърмен и на Орхан Меджит Камбуров, действуващ като Едноличен търговец с фирма "Орхан Камбуров-80", със седалище и адрес на управление в с. Дебрен, срещу решение № 236/18.02.2013 г., постановено по адм. д. № 716/2012 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в тях се развиват касационни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендират присъждане на разноските по делото. Ответникът, Юлкер Ахмедов Ходжов от с. Дебрен, община с. Гърмен, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Юлкер Ахмедов Ходжов Заповед № 441/26.09.2012 г. на Кмета на община с. Гърмен, област гр. Благоевград, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 и чл. 62а, ал. 4 ЗУТ, е одобрен подробен устройствен /ПУП/ - план за регулация и застрояване на УПИ V-537,538, кв. 21 по плана на с. Дебрен, за строителство на къща за гости с търговски обект. За да постанови решението си съдът приел, че при одобряване на проекта на ПУП-РЗ за УПИ V-537,538, кв. 21 не са спазени административнопроизводствените правила, както и са нарушени материалноправни разпоредби, поради което заповедта е незаконосъобразна и я отменил. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че имоти по действуващия кадастралния план на с. Дебрен към момента на издаването на оспорената заповед, с номера 500,536,537,538 539, са урегулирани в общ УПИ I, кв. 21 с предназначение "озеленяване", които са с различни собственици. Заповедта е издадена на две правни основания - по т. 2 и по т. 6 на чл. 134, ал. 2 ЗУТ. За да се извърши процесното изменение на основание т. 6, е необходимо съгласието на всички собстевници на кадастралните имоти, урегулирани в общия УПИ, което в случая не е налице. Собственикът на имот с кадастрален № 536 Юлкер Ахмедов Ходжов, е бил активно легитимиран да оспори процесната заповед, след като имота му попада в община УПИ, а освен това същият още в хода по издаването на предписанието по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, е направил възражение за това. Освен това по делото не са представени доказателства, че собствениците на останалите имоти с номера 500 и 539 са дали съгласие за изменението на регулацията, а заявлението, по което е издадена е само от едноличния търговец. Със заповедта два от имотите собственост на ЕТ "Орхан Камбуров-80" № 537 и 538 по негово заявление се регулиран в самостоятелно УПИ с предвиждане на съответно застрояване, а за останалите имоти не е предвидено ново урегулиране, което за конкретния случай е недопустимо, след като не е посочено какво изменение претърпява УПИ I. Дори да се приеме, че същият остава само за имоти 500 и 539, то е следвало да се предвиди съответно регулиране за имота на жалбоподателя Ходжов 536. С оглед изложеното правилно съдът е приел, че това основание не е налице. Извършената делба е за прекратяване на съсобствеността е за отделните кадастрални имоти, а не на общия урегулиран поземлен имот, като в него те остават в съсобственост, поради което не е от значение за издаване на процесната заповед на посоченото основание по т. 6. В тази връзка не е налице и т. 2 като правно основание за издаване на заповедта, след като не е извършена делба на УПИ I и урегулиране на останалите три кадастрални имота, участвуващи в съсобственост в него. Правилно и обосновано съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна на издадените основания, тъй като противоречи на материалноправните разпоредби - чл. 134, ал. 2, т. 2 и 6 ЗУТ. Правилно е прието, че е нарушена и процедурата при издаването на заповедта, тъй като не е извършено предварителното обявяване на проекта на заинтересуваните лица, които имат право да направят възражения по него в 14-дневен срок, съгласно изискванията на чл. 128, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, приложим и в процедура по изменение на влязъл в сила ПУП, към който препраща чл. 136, ал. 1 ЗУТ, намиращ се в раздел IV-ти на глава седма ЗУТ. Освен това видно от материалите по делото срещу издаденото предписание по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ е постъпило възражение /л. 16/, имащо характер на оспорване /жалба/ по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, от Юлкер Ходжов като собственик на имот 536, а по делото липсват доказателства че предписанието е влязло в сила след произнасяне на съда по него. Заповед за изменение на ПУП може да се издаде на основание на влязло в сила предписание за това, което представлява самостоятелен индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Дори да се приеме, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 62а, ал. 4 ЗУТ от кмета на общината, след като не е изяснен достатъчно фактът дали предвиденото озеленяване е реализирано или не, само на това основание не би могло да се приеме, че заповедта е законосъобразно издадена. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите на решението от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя, решението е постановено при правилно прилагане на закона, обосновано е, като правните му изводи кореспондират на установената безспорно фактическа обстановка, както и не се установяват твърдяните допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК, както такива не се установяват и след извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. На ответника по касационната жалба Юлкер Ходжов следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, които са поискани своевременно и са доказани документално в размер на 200 лв, които следва да му заплатят касационните жалбоподатели. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК