Решение № 145 от 4.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 379/2012 г.

Решение № 145 от 4.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 379/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова С присъда по нохд № 1614/09 г. Районният съд-гр. Велико Търново осъдил подсъдимия П. К. П. на основание чл. 270, ал. 1, във връзка с чл. 54 и чл. 2, ал. 2 НК на глоба в размер на 200 лева и го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 269, ал. 1 НК. Със същата присъда подс. П. е осъден да заплати на И. А. сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане, като до пълно предявения размер от 3500 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По внохд № 690/11 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр. Велико Търново отменил посочената присъда на ВТРС в осъдителната й част - наказателна и гражданска, в това число и по приложението на чл. 189, ал. 3 НПК и постановил нова присъда № 262 от 21.12.2011 г., с която го оправдал по обвинението по чл. 270, ал. 1 НК и отхвърлил предявения срещу него граждански иск в размер на 400 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. В останалата част присъдата на ВТРС е потвърдена. Срещу новата присъда на ВТОС е постъпил касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Велико Търново, с който се оспорва оправдаването на подсъдимия по чл. 270, ал. 1 НК, като се претендира наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане за осъждането му. Пред ВКС, по реда на чл. 351, ал. 3 НПК е направено допълнение към протеста, като прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и допълнението към него. Подсъдимият лично и защитата му - адвокат С. П., изразяват становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Предмет на настоящата касационна проверка е оправдаването на подсъдимия по чл. 270, ал. 1 НК. В останалата част въззивният съдебен акт не е атакуван, респ. е влязъл в сила. Протестът е основателен. В протеста, макар изрично да не е посочено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, са изложени доводи (доразвити в направеното допълнение към протеста), с които се оспорва процесуална дейност на ВТОС, а именно - по оценката на доказателствата. Твърди се в протеста, че решението на съда се основава на неправилна оценка на събраните по делото доказателства, а с допълнението по реда на чл. 351, ал. 3 НПК е уточнено, че част от изводите по фактите "са направени при даване превес на показанията на близките на подсъдимия и поради това изцяло заинтересовани от изхода на делото лица, каквито са неговите роднини, приятели и гости на сватбата на дъщеря му". Мотивите на новата присъда на ВТОС са повече от лаконични и категорично несъответни на изискванията на чл. 339, ал. 3, във връзка с чл. 305, ал. 3 НПК. За изясняване на обстоятелствата по чл. 102 НПК първоинстанционният съд е събрал и проверил множество доказателства. Разпитани са седемнадесет свидетели и подсъдимия. Спрямо трима от свидетелите - Р., В. и Х., ВТРС на основание чл. 281, ал. 4 НПК е прочел показанията им, дадените от тях на досъдебното производство. ВТОС не е събирал доказателства, а е извършил собствена преценка на събраните такива от ВТРС, като в резултат на това е приел нови фактически положения - "липсва каквото и да било физическо въздействие от подсъдимия към полицаите, извели В." (л. 2 от мотивите). На същото място пестеливо ВТОС е посочил, че приетите от него нови фактически положения се основават на показанията на свидетелите - сватбари, както и на полицаите П, Н. и Г., дадени в с. з. на 09.03.2010 г. пред ВТРС. Данните по делото убедително очертават усложнена фактическа обстановка - последователно пристигане на мястото на събитието, в различни комбинации, на свидетелите - служители на МВР - А., И., П, Н., Г., Р.; част от тях предприели определени действия спрямо св. В., друга - наблюдавали отстрани, трета - по-късно установили контакт с подс. П., с оглед на поведението му. По-важно е това, че първоначалните действия по възпиране дейността на св. В. и вземането на мерки спрямо него, са извършени от св. А., И. и Р., чийто показания очевидно са игнорирани от решаващия съд. Останалата част от посочените свидетели са участвали в други етапи на събитието и свързано с обвинението, тъкмо техните показания най-малко допринасят за разкриване на обективната истина. Нещо повече, те са оценявани без необходимата връзка с показанията на последно посочените трима свидетели. Що се отнася до обобщеното от ВТОС "свидетели-сватбари", в този кръг - И. Д., С. Д., Д. Д., Л. Д., В. В., Х., П., В. и Х, също се очертават групи с оглед на непосредствено присъствие при един или друг етап от развитието на инцидента, но не и очевидци на случилото се между св. А., И. и Р. и св. В., непосредствено след произвеждането на изстрели от страна на последния, поради което и няма как тъкмо техните показания да допринасят за изясняване на поведението на подс. П. спрямо цитираните трима служители на МВР, предприели действия по обезоръжаване и отвеждане в РПУ на св. В. Изложеното сочи, че приетите нови фактически положения не са защитени убедително, съответно на процесуалните изисквания за оценката на доказателствата. Очевидно е, че казаното по-горе е пренебрегнато от решаващия съд. Констатираното наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 3, т. т. 1 и 2 НПК (отстранимо), предопределя отмяна на оспорения съдебен акт, в съответната му част, и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от това и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 355, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК, ВКС, първо наказателно отделение