Решение № 4846 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11155/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. Р., чрез адв. П. Стамов срещу Решение 8080 от 06.08.2024 г. по адм. дело 2503/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт Р-03000322007932-091-001 от 25.07.2023 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, поправен с РА П-03000323146267-003-001 от 26.07.2023 г., потвърден с Решение 210 от 16.10.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа доводите за нищожност на оспорения РА, които не са възприети от първоинстанционния съд. В допълнение излага подробни доводи за незаконосъобразност на РА във връзка с проведената ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяната на процесния РА. Претендира разноски.

Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. Варна, чрез гл.юрк. Марчева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Варна е бил Ревизионен акт Р-03000322007932-091-001 от 25.07.2023 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, поправен с РА П-03000323146267-003-001 от 26.07.2023 г., потвърден с Решение 210 от 16.10.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК.

Констатирано е, че през 2020 г. ревизираното лице /РЛ/ е получавало парични средства по наложени платежи и получени пощенски парични преводи от изпратени пратки чрез Еконт експрес ООД. От Еконт експрес ООД е представена информация за изпратени пощенски парични преводи, получени парични преводи, изпратени и получени пратки, получени наложени платежи, снимки на документи, установяващи изплащането в брой на парични преводи, писмени обяснения и справки във вид на електронни таблици, записани на цифров оптичен носител и подписани с електронен подпис, от които се установява, че Р. е извършвала продажби на стоки през 2020 г. в размер на 38 913 лева. Посочената сума е декларирана от лицето в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2020 г. като доходи от стопанска дейност.

В рамките на ревизионното производство е констатирано, че освен така декларираните доходи Е. Р. е получила парични преводи от физически лица чрез системата MoneyGram. От събраните данни се установява, че наредителите на процесните суми в лева и в евро са физически лица; страните, от които са изпращани сумите, са Австрия, Кипър, Германия, Испания и Великобритания. Общата сума е в размер на 34 384,34 лева, като същата не е декларирана в ГДД, лицето не е представило доказателства за произхода й. Приходните органи са формирали извод, че преводите от физически лица на територията на ЕС и Великобритания са във връзка с осъществяваната от Р. търговска дейност доставка на стоки / изделия от благородни метали/.

В резултат на съответните доказателства по реда на чл. 122 ДОПК е формирана ДО за облагане с данък за 2020 г., в която приходите са определени на базата на извършените продажби, по които плащането е получено с наложен платеж и ППП чрез Еконт експрес ООД и получени парични преводи от ФЛ чрез системата MoneyGram. Общо установеният размер на приходите е 70 172,01 лева, като не са признати разходи, доколкото от РЛ не са ангажирани доказателства за придобиването, стойността и произхода на продадените стоки и приходните органи не са признали разходите по подадената ГДД за 2020 г. в размер на 31 130 лева. След приспадане на ЗОВ е определена ГДО за доходите от стопанска дейност за периода 2020 г. в размер на 64 373,33 лева, определен е данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 9656 лева и лихви в размер на 2115,01 лева.

В частта по ЗДДС е прието, че лицето осъществява системно търговска дейност, като сделките се извършват по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ и РЛ се явява ДЗЛ по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Според приходните органи Р. е реализирала оборот за регистрация по ЗДДС към 30.04.2020 г., като с РА е определен дължим ДДС за данъчните периоди м.07, м.08, м.09 и м.10.2020 г. в общ размер на 3125,33 лева ведно с лихви за забава.

В частта по КСО и по ЗЗО с РА са определени задължения за вноски за ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО по месеци, на основание чл. 124 а и чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК.

Съдът е формирал извод за законосъобразност на процесния РА. Отхвърлил е като неоснователни доводите на РЛ за нищожност на РА, свързани с твърдение на неспазена процедура по чл. 28, ал. 2 ДОПК. По отношение на приложението на материалния закон съдът е приел, че установените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, ЗДДС и за вноски по КСО и ЗЗО са правилно определени съобразно доказателствата, събрани от трети неучастващи лица и липсата на процесуална активност от страна на РЛ за установяването на произхода и основанието за получаване на сумите по системата MoneyGram.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен акт препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд на основание чл.221, ал. 2, изр. второ АПК.

Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът е направил верни фактически установявания, обсъдил е задълбочено доказателствата по делото, формирал е обосновани и в съответствие с материалния закон изводи за законосъобразност на РА относно установените спрямо РЛ задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ и за задължения за ДДС за периода м.07, м. 08, м.09 и м.10.2020 г.

1.Неоснователни са развитите от касационния жалбоподател доводи за нищожност на процесния РА, които са подробни обсъдени от първостепенния съд и съображенията му за тяхната неоснователност изцяло се възприемат от касационната инстанция. Възражението на РЛ, че не е посочило пред органите по приходите електронен адрес за кореспонденция по чл. 28, ал. 2 от ДОПК, поради което осъщественото връчване на ЗВР, на исканията за представяне на документи и писмени обяснения, уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, както и на РД и РА, се явява незаконосъобразно, е необосновано. Видно от административната преписка при извършена справка в информационния масив на НАП /СУП/ и след събиране на доказателства от ТД на НАП-Варна, органите по приходите са установили, че Е. С. Р. е декларирала електронен адрес за получаване на съобщения, съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК, както следва: legalkonsult2010@gmail. com - валиден от 21.09.2021 г. до 19.05.2023 г. и [ел. поща] - валиден от 19.05.2023 г. и до момента. Изрично в подаденото Заявление 03452103015797/20.09.2021 г. / л. 426 от преписката/ е посочено в абзац последен в бележки под линия на стр. 1, че посоченият адрес за кореспонденция с НАП се счита за електронен адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 от ДОПК. В случая горното обстоятелство е удостоверено в писмо изх. 39332-4/06.10.2023 г. от зам. -директора на ТД на НАП Варна /л. 429 от преписката /, който документ представлява официален по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и който се ползва с материална доказателствена сила, присъща на официалните свидетелстващи документи.

ЗВР с Р-03000322007932-020-001/21.12.2022 г. е връчена електронно на 09.01.2023 г. Електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 29.12.2022 г., е активирана на 09.01.2023 г. от IP 212.39.89. 11 Документът е изтеглен от имейл legalkonsult2010@gmail. com.

Както правилно е приел АС Варна, липсва съмнение относно заявения чрез ПИК електронен адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК с НАП. Заповед за изменение на ЗВР с Р-03000322007932-020-002/03.04.2023 г., исканията за представяне на документи и писмени обяснения, уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, както РД и РА са връчени електронно, като електронната препратка към съобщенията за електронно връчване на документи са активирани от IP 62.176.117. 227. Документите са изтеглени от имейл [ел. поща]. Това означава, че съобщенията от органите по приходите са редовно връчени по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК по електронен път на декларираните от лицето електронни адреси за кореспонденция.

Процесният РД също е връчен електронно на 29.06.2023 г. Електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 19.06.2023 г., е активирана на 29.06.2023 г. от IP 62.176.117. 227. Документът е изтеглен от имейл [ел. поща]. Документи, които са връчени с това съобщение, са описани в изпратеното съобщение от органите по приходите и представляват доказателствата посочени в т. IX Доказателства в РД. Процесният РА е връчен също, чрез изтеглянето му от имейл [ел. поща], като жалбата е подадена в срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК.

Следователно, обосновано съобразно доказателствата по преписката АС - Варна е приел наличие на изрично заявен електронен адрес за получаване на съобщения/документи/актове от страна на Е. Р. и съответно, ЗВР, РД и РА са връчени редовно на съответния електронен адрес. Това обуславя извода за валидност на РА, до който правилен извод е достигнал и първостепенният съд.

1. Правилно е прието от АС - Варна за доказаност на предпоставките от страна на приходните органи за провеждане на ревизията по особения ред по чл.122, ал. 2 ДОПК и наличието на основанията по чл.122, ал.1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Р. сама заявява, че през периода 01.01.2020 г. 20.07.2021 г. е продавала стоки/злато/ през интернет, които е изпращала чрез Еконт експрес ООД. Отделно от това е установено, че е получавала и парични преводи чрез системата Money Gram в общ размер на 34 384,34 лева. От получените справки от дружествата агенти на Фактор И.Н. АД е видно, че наредителите на сумите в лева и в евро са физически лица, а страните, от които са изпращани сумите, са Австрия, Кипър, Германия, Испания и Великобритания. От съдържанието на разписките се установява, че Р. лично е получила сумите и е положила подпис върху тях. Следователно, по категоричен начин се установява наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК данни за укрити от лицето доходи. Както правилно е приел съдът, налице е и другото основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Законосъобразно е преминато за провеждане на ревизията по чл.122 ДОПК за установяване на задълженията по ЗДДФЛ, ЗДДС и за ЗОВ.

1. АС Варна е достигнал до правилния и обоснован извод за материална законосъобразност на процесния РА във всичките му оспорени части. За задължението по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е доказано както основанието, така и размера за процесната 2020 г. Продажбата на стоки чрез електронна търговия от страна на Р. е извършвана системно, по занятие и реализираният от нея доход е от тази дейност. Укриването или непредставянето на доказателства от РЛ не означава, че липсва основание за облагане на действително получените от него доходи през 2020 г. Доказателства в обратния смисъл не са ангажирани както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство. Както се установява по несъмнен начин, Р. е получила доходи от продажбата на стоки през интернет от физически лица от България и от чужбина, което означава, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на плащането. Недоказано е твърдението, че стоките са изпращани от О. Х., поради което доходът следва да се счита за реализиран от него, а не от Р.. По делото е приобщен РА, издаден по отношение на О. Х. и видно от същия са налице констатации за получени суми в размер на 0,00 лева от системата MoneyGram за всеки отделен месечен период от 2020 г., с изключение на м. 10.2020 г. Освен това от представените документи от Фактор И.Н. АД се установява, че Р. е положила лично подпис за получил , а оспорването на автентичността на разписките е направено от РЛ само формално. Т.е. получените доходи са постъпили в патримониума на Р., което е в резултат на извършвана регулярна дейност по продажба на изделия от благородни метали в интернет и които доходи лицето не е декларирало по реда на ЗДДФЛ.

В този смисъл както е приел АС - Варна, правилно приходните органи са приложили чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, облагайки съсс ставка от 15 % определената ДО по реда на чл. 122 ДОПК ведно с определените лихви за забава. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за намаляване на ГДО с разходите, които са декларирани от лицето в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. След отмяната на първия издаден по отношение на Р. РА от решаващия орган са дадени указания за събиране на доказателства от РЛ за реалното закупуване на процесните изделия от благородни метали. Такива доказателства не са представени от РЛ нито по време на ревизията, нито по време на съдебното производство. С обяснение Е. Р. изрично е заявила, че не притежава фактури и че е продавала злато, което й е подарено. Поради липсата на процесуална активност и ангажирането на съответни доказателства в насока установяване на реално направени разходи за придобиването на стоките от Р., правилно съдът е приел за недоказаност на направени разходи, които да бъдат приспаднати при определяне на ДО за облагане. Конкретно доказани реализирани разходи не се установяват както по отношение на приходите, получени чрез MoneyGram, така и относно приходите, получени чрез Еконт експрес ООД. В тази връзка правилно съдът е обосновал извод за законосъобразно определено задължение по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за процесната 2020 г.

1. Решението е правилно и в частта на приетия за законосъобразен РА относно начисления ДДС. След като Р. е извършвала независима икономическа дейност чрез продажби на интернет, от която е получавала редовно доходи, чрез Еконт експрес ООД, Варчев Ексчейндж ООД, Сиф интернешънъл ООД и П. 86 ООД- агенти на Фактор И.Н. АД, представител на MoneyGram International Ltd. Сделките са с място на изпълнение на територията на РБ, като същите се явяват облагаеми по смисъла на чл. 12 ЗДДС и за тях лицето дължи ДДС. Съответно приходните органи, съобразявайки чл.102, ал. 3 ЗДДС, формират извод за наличие на достигнат от Р. облагаем оборот към 30.04.2020 г., включващ както получените суми от наложени платежи от Еконт експрес ООД, така и получените суми през MoneyGram International Ltd., които са посочени в табличен вид на стр.11- стр.12 от РД. Задълженията по ЗДДС с РА са определени за периодите от м.07 м.10.2020 г., което е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗДДС, както обосновано е приел и първостепенният съд.

1. Решението е правилно и в частта на извода на АС Варна за материална законосъобразност на РА относно установените задължения за вноски за ДОО, ДЗПО УПФ и за ЗО. Приходните органи са определили размерите на годишните облагаеми доходи на РЛ, които са определени по реда на чл. 122 ДОПК. На основание чл. 124 а ДОПК допълнително са установени задължения за ЗОВ за самоосигуряващо се лица, като правилно при определяне на окончателния размер на осигурителния доход на лицето е взето предвид, че лицето не е внасяло авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, доходът, върху който лицето е осигурено по трудов договор, така и максималния месечен размер на осигурителния доход. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в РА липсва материалноправно основание за определяне на задълженията по КСО и по ЗЗО. От реализираната търговска дейност, изразяваща се в системно и постоянно осъществяване на продажби на стоки бижута с цел придобиване на доходи в РА е обобщено, че лицето извършва трудова дейност, като на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО същото подлежи на задължително обществено осигуряване като самоосигуряващо се лице в качеството на търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ за съответните периоди, както и че е задължително осигурено за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО.

Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилно определен размер на задълженията, доколкото същите се явяват значително завишени в сравнение с предходно издадения РА, отменен при обжалването му по административен ред от решаващия орган. За фонд ДОО са установени задължения в общ размер на 3087,06 лева, като сбор от дължимите авансови осигурителни вноски за фонд Пенсии в размер на 722,24 лева и осигурителни вноски при определяне на окончателния размер на облагаемия доход в размер на 2364,32 лева, както и са определени лихви за забава в размер на 744, 19 лева. За фонд ДЗПО УПФ са установени задължения в общ размер на 1042,93 лева, като сбор от дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДЗПО/УПФ в размер на 244,00 лева и осигурителни вноски при определяне на окончателния размер на облагаемия доход в размер на 798,93 лева, както и са определени лихви за забава в размер на 251,41 лева. За фонд ЗО са определени задължения в общ размер на 1668,68 лева, от които здравноосигурителни авансови вноски в размер на 390,40 лева и осигурителни вноски при определяне на окончателния осигурителен доход за ЗО в размер на 1278,28 лева, ведно с лихви за забава в размер на 402,26 лева.

Взет е предвид облагаемият доход от дейност като ЕТ в размер на 70120 лева, като е отчетен максималният осигурителен доход в размер на 36 000 лева, както и месечният такъв. За конкретни месечни периоди, като м.01, м.06, м.11. и м.12.2020 г. не са определени задължения за осигурителни вноски, тъй като за тези периоди не са установени от РЛ продажби от електронна търговия.

Следователно, като е достигнал до извода за законосъобразност на РА и в частта на задълженията за вноски за фонд ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО, съдът е постановил правилно решение и в тази част.

По така изложените съображения, доводите в касационната жалба на Е. Р. се явяват неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1700 лева, който размер се определя в зависимост от максималния размер на дължимата държавна такса за касационно обжалване, липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид Решение по дело С - 438/22 на Съда на ЕС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение