Решение № 12854 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14078/2016 г.

Решение № 12854 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14078/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - В. срещу решение № 2139 от 31.10.2016 г., постановено по адм. д. № 690/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-03000815006262-091-001/02.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 683 от 22.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че ревизията е възложена от компетентентни по смисъла на чл. 118, ал. 2, чл. 119, ал. 2 ДОПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗАНП органи по приходите, поради което издаденият РА е валиден. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба П. Г. С. от гр. Б., ул. "Е." ..№..., не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - В. е законосъобразността на РА № Р-03000815006262-091.001 от 02.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 683 от 22.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който на П. Г. С. са установени задължения за данък върху доходите за 2009 г. в размер на 9184.76 лв. и лихви в размер на 5254.76 лв. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Формирал е извод, че органът, възложил ревизията чрез издаването на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000815006262-020-001 от 31.07.2015 г., определен със заповед № 486/03.04.2015 г. на директора на ТД на НАП гр. В., заема длъжност "началник сектор" не е сред служителите поп чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, които разполагат с правомощия за издаване на РА. Доколкото началниците на сектори, посочени в нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, не разполагали с компетентност за издаване на РА съобразно чл. 118, ал. 2 ДОПК (в сила до 01.01.2017 г.), то издаването на РА от некомпетентен орган по приходите определяло неговата нищожност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. След постановяване на обжалваното решение, но относимо към обсъжданата проблематика, е постановено Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълк. д. № 10/2016 г. на ОСС на ВАС. Д. задължително съобразно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкуване е, че ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК е свързана със старата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, когато ревизионният акт се издава еднолично, поради което тя не е съобразена с изменението на разпоредбата в сила от 01.01.2013 г. По отменената вече редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, издателят на акта е едноличен орган, като това не е органът възложил ревизията, и той следва да е в кръга на лицата, посочени в чл. 118, ал. 2 ДОПК. След изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае, както органа издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а вторият от първия орган въз основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. По изложените съображения и като е приел, че разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК следва да се тълкуват кумулативно, в резултат на което оспореният РА е издаден от некомпетентен орган по приходите съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, административният съд е издал обжалваното решение при неправилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК е дължима отмяната му. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в настоящото производство, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,