Решение № 111 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 468/2010 г.

Решение № 111 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 468/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 789 от 07.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 335/29.09.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр. д. № 652/2009 г. С решението на въззивния съд е обезсилено решение № 759 от 22.05.2009 г. на Горнооряховски районен съд по гр. д. № 1728/2007 г. като постановено по непредявен иск и от родово некомпетентен съд и е разпоредено делото да се образува като първоинстанционно във Великотърновския окръжен съд. Прието е, че първоинстанционното решение на Горнооряховски районен съд, с което са отхвърлени субективно съединени искове по чл. 200 КТ за обезщетение от смъртта на починал в резултат на трудова злополука работник е недопустимо, тъй като ищците, наследници на починалия, не се намират в трудови правоотношения с ответника, съответно, че спорът не е трудов, съгласно определението по чл. 357 КТ; че предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД, поради което родовата подсъдност следва да се определи по правилата на чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 200 КТ и в частност: коя е приложимата материалноправна норма при претенция за обезщетение, предявена срещу работодателя от наследници на починал в резултат на трудова злополука работник. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от "Е. ОН Б. М.", АД, [населено място], се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 200 КТ и чл. 49 КТ, което е обусловило неправилни изводи по отношение родовата подсъдност на предявените искове. По материалноправния въпрос по приложението на чл. 200 КТ, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: В т. 3 на Тълкувателно решение № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г. на ОСГК ВС РБ е прието, че имуществената отговорност на предприятието по чл. 200 КТ при смърт или увреждане здравето на работник изключва отговорността по чл. 49 ЗЗД; че това съдържание се разкрива и чрез систематичното тълкуване на разпоредбата - съгласно чл. 202 КТ, за изплатеното обезщетение на пострадалия или неговите наследници предприятието има право на иск срещу виновните лица съобразно правилата на раздел втори; че пострадалият от трудова злополука работник, съответно наследниците му, могат да търсят от предприятието обезщетение по чл. 200 КТ, но не и по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Така формираното становище в Решение № 45 от 1990 г. служещо за ръководство на съдилищата съгласно чл. 52 ЗУС (отм.), е възприето в трайната практика на съдилищата. Искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници при настъпила в резултат на злополуката смърт, е с правно основание чл. 200 КТ, уреждащ обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудово правоотношение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че възприетото в обжалваното въззивно становище е неправилно, постановено в противоречие с установената практика на съдилищата. В разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, законодателят е уредил имуществената отговорност на работодателя за щети от трудова злополука, изразяващи се както в увреждане на здравето, така и при смърт на работника, т. е. в последната хипотеза е уредено обезщетение за вреди, причинени на близките на починалия от смъртта му. Формираното от въззивния съд становище, че наследниците на починалия не разполагат с иска по чл. 200 КТ за обезщетение от смъртта на починал в резултат на трудова злополука работник, тъй като самите те не са в трудово правни отношения с работодателя, се явява в противоречие с нормата на чл. 200 КТ, предвиждаща отговорност на работодателя при смърт на работника. Предмет на гр. д. № 652/2009 г. на Великотърновски окръжен съд, по което е постановено обжалваното въззивно решение, са субективно съединени искове за неимуществени вреди, предявени от Б. М. С., М. Р. Д. и Д. Р. Д. - преживяла съпруга и синове на починалия в резултат на трудова злополука работник Р. Д. С. против работодателя му [фирма], [населено място]. Така предявените претенции определят правна квалификация на исковете по чл. 200 КТ, изключваща приложението на чл. 49 ЗЗД. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Независимо от изложеното, неправилни са и формираните в решението изводи за недопустимост на съдебния акт като постановен по непредявен иск. Неправилната квалификация на спорното материално право не съставлява порок на решението, водещ до обезсилването му като недопустимо, а е основание за отмяната му като неправилно. Предвид изложеното, неправилни са и изводите за недопустимост на първоинстанционния акт като постановен от родово некомпетентен съд. Предявените искове, съставляващи трудов спор по Кодекса на труда, съгласно чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) са подсъдни на районен съд, поради което постановеното от Горнооряховски районен съд решение по гр. д. № 1728/2007 г. е валидно и допустимо. Въззивното решение, с което първоинстанционното решение е обезсилено, следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение