Решение № 4603 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 366/2009 г.

Решение № 4603 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 366/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е образувано като касационно с правно основание чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс по касационна жалба на директор на Д"ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП (подадена лично от юрисконсулт неправилно), чрез процесуален представител срещу решение № 1402 от 24.10.2008 г., постановено по адм. дело № 710 от 2008 г. по описа за Административен съд - гр. Варна само в частта му за разноските. Твърди се, че съдът е следвало да присъди сумата 22012, 65 лв., а не е 7459, 39 лв. Развива съображения за това и иска решението в тази част да бъде изменено. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Елит Меспром" ЕООД, гр. Габрово, представлявано от синдика Иван Балабанов вземат становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, данните по делото и разпоредбите на ДОПК, преценява следното: Касационната жалба, подадена като такава срещу частта от съдебното решение с характер на определение, е допустима с оглед разпоредбата на чл. 144 от ДОПК вр. с чл. 248 от ГПК, тъй като определение за разноски се обжалва по реда на обжалване на самото решение, разгледана по същество е неоснователна. Видно от разпоредбата на чл. чл. 161, ал. 1 пр. 3 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера ДО минималното възнаграждение за един адвокат. След като законовата разпоредба не е посочила изричното " в размер на ", както беше разпоредбата на чл. 130, ал. 4 пр. 3 от Данъчни процесуален кодекс (отм.) - Юрисконсултско възнаграждение може да се присъди в размер на адвокатското възнаграждение по делото и тъй като не по всяко дело имаше адвокат, и при прекомерност се предвиди в размер на минималния по Наредбата за адвокатските възнаграждения. Но дори и в този случай беше предвидена възможност за преценка на съда при присъждане на юристконсултското възнаграждение "може да се присъди". Така е и при преглед на нормата на чл. 160, ал. 1 изр. последно от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - юрисконсултско възнаграждение се присъжда, но в размер " до минималното за един адвокат". Следователно в правомощията на съда е на присъди и по-малко от минималния размер, но не и повече, като направи необходима за това преценка за съответното процесуално поведение на представителя на администрацията по отношение на изясняване спорните по делото въпроси. Още повече, че такава преценка за намаляване на възнаграждението за адвокат независимо от фактическата и правна сложност, е дадена в ал. 2 на същия текст чл. 161 от ДОПК. Така възнагражденията и за двете страни са предоставени за преценка на съда и той в случая е направил точна такава за размера на присъжданото възнаграждение за юрисконсулт. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение