Решение № 10027 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1630/2013 г.

Решение № 10027 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1630/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Орбител" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Г. М. Димитров" № 36, чрез процесуалния му представител адвокат Елена Енчева-Атанасова, срещу решение № 6769/10.12.2012 г. постановено по адм. дело № 2636/2012 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 28-ми състав. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - ректорът на Химикотехнологичен и металургичен университет - гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иван Иванов, в писмен отговор и в открито заседание по съществото на спора изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна "НЕТ 1" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Дружба 1" бул. "Асен Йорданов" № 14, представлявано от управителя Стефан Войнов моли съда да отхвърли касационната жалба, по изложени съображения за правилността на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Орбител" ЕАД срещу заповед № Р-фк-414/23.12.2011 г. на ректора на Химикотехнологичен и металургичен университет - гр. София, с която "НЕТ 1" ЕООД е определено за спечелило проведения търг с тайно наддаване, за отдаване под наем на "Инфраструктурни съоръжения /окабеляване и активна и пасивна техника/ за пренос на електронни съобщителни услуги в ж. к. "Студентски град" за студентски общежития бл. 20, 37, 42 и 60Б, предоставени за стопанисване и управление на същия университет. Правилно съдът е приел, че установената по делото фактическа обстановка налага извода, че дружеството жалбоподател е законосъобразно отстранено от участие в търга, доколкото не отговаря на изискването, въведено с раздел II "Технически условия, на които трябва да отговарят кандидатите" от утвърдената тръжна документация, а именно - да разполага със собствена оптична мрежа, а оттам и че не следва да бъдат обсъждани наведените от него възражения за незаконосъобразност на последващи отстраняването му действия по проведената тръжна процедура. Обоснован е и направеният в тази връзка извод, че без правно значение е дали собственик на капитала на "Орбител" ЕАД е трето юридическо лице - търговско дружество, чийто капитал на свой ред е собственост на "Мобилтел" ЕАД, за което било ноторно известно, че притежава собствена оптична мрежа. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, обосноваващи наличието на касационни отменителни основания. Независимо от това, настоящият състав счита, че при преценката на законосъобразността на оспорената пред първоинстанционния съд заповед е следвало да бъде взето предвид и следното: Видно от формулировката на предмета на процесния търг и липсата на спор между страните, че отдаваното под наем имущество съставлява част от имот - публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на ХТМУ - София, в случая не е налице основание да се приеме, че липсва годен предмет на проведения търг с тайно наддаване. Според чл. 89, ал. 2 и ал. 3 от Закона за висшето образование /ЗВО/, недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са публична държавна собственост, като обособени части от тях могат да се отдават под наем при условията и по реда на Закона за държавната собственост. Поради това при отдаването под наем на процесния обект е приложим чл. 16, ал. 2 ЗДС, според който отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 ЗДС за срок до десет години, при условие, че се ползват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗДС, имоти или части от тях се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, въз основа на резултатите от който се сключва договор за наем. В тази връзка следва да се отбележи правилото на чл. 13, ал. 5 от глава III "Отдаване под наем на имоти - частна държавна собственост" ППЗДС, уреждащо приложимостта на реда по чл. 13, ал. 1 до ал. 4 ППЗДС при предоставянето под наем на имоти по чл. 16, ал. 2 ЗДС, с условието, в заповедта за откриване на такъв търг да са изложени мотиви за необходимостта от отдаване под наем на имота - публична държавна собственост. Според чл. 13, ал. 1 ППЗДС, имоти и части от тях - държавна собственост, се предоставят под наем от съответния министър, областен управител или ръководител на ведомство, след провеждане на търг. Търгът се открива със заповед на министъра, на областния управител или на ръководителя на ведомството, в която се определят имотите или частите от тях, които ще се предоставят под наем, срокът за отдаване; първоначалната наемна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС; предназначението на имотите или частите от тях; видът на търга; датата, мястото и часа за провеждане на търга; други специфични условия /чл. 13, ал. 2 ППЗДС/. Според ал. 3 на чл. 13 ППЗДС, търгът се провежда по реда на глава V "Принудително отчуждаване, придобиване и разпореждане с имоти и вещи - частна държавна собственост" /чл. 41 - чл. 69 вкл./ ППЗДС и приключва със заповед на министъра, на областния управител или ръководителя на ведомство, с която се определят лицето, спечелило търга и наемната цена. Въз основа на заповедта по ал. 3 министърът, областният управител или ръководителят на ведомство сключват договор за наем /чл. 13, ал. 4 ППЗДС/. Предвид препращащата норма на чл. 13, ал. 3 ППЗДС, към процесния търг с тайно наддаване, проведен за отдаването под наем на част от имот - публична държавна собственост, са приложими общите разпоредби относно търговете по глава V ППЗДС - тези на членове 42, 43, 44, 46 и 47 и чл. 55 - чл. 58 вкл. ППЗДС, както и специалните, относими към търговете с тайно наддаване, на чл. 51 до чл. 54 вкл. от ППЗДС. С оглед правното основание за издаването на атакуваната заповед № Р-фх-414/23.12.2011 г. и утвърдения с нея протокол от проведения търг с тайно наддаване, следва да се отбележат текстовете на чл. 51, ал. 1 и чл. 54 ППЗДС, съгласно които търг с тайно наддаване може да са проведе и в случай, че поне един кандидат е подал заявление за участие, отговарящо на нормативните и тръжните условия за провеждане на търга, съответно - че редовно подадените ценови предложения се класират в низходящ ред според размера на предложената цена. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че органите, компетентни да осъществяват действията по управление на имоти или части от имоти - публична държавна собственост, определени съгласно чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост, са министърът, ръководителят на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление. Предвид това правилно е прието, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, доколкото според чл. 32 ЗВО, такъв ръководител по отношение на Химикотехнологичен и металургичен университет се явява именно ректорът, представляващ висшето училище. Наред с горното, следва да се отбележи, че при проверката на останалите обстоятелства по откриване и обявяване на тръжната процедура, противно на оплакванията на жалбоподателя, не се установяват такива съществени нарушения на приложимите процесуални изисквания или противоречие с приложимия материален закон, които да обосновават извод за незаконосъобразността на крайния акт в проведената тръжна процедура. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение