Решение № 15547 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2011 г.

ВАСII отделение25.11.2011 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1550/23.06.2011 г. по адм. д. № 2330/2010 г. на Административен съд гр. Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15547 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Желязко Тодоров Тодоров, от гр. Варна срещу решение № 1550/23.06.2011 г. по адм. д. № 2330/2010 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- Общинският съвет гр. Варна чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. , Ответникът по касационната жалба -община Варна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение № 1732-13/13, 14.10.2009 г., потвърдено с решение № 1809-2/13.11.2009 г. на Общинския съвет гр. Варна, с което е одобрен ПУР-план за улична регулация на СО "Ален Мак", гр. Варна за имот № 550. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: Настоящият съдебен състав възприема изцяло установените от съда фактически констатации. Касае за план за улична регулация и имоти за обекти на публична собственост по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУТ. С настоящия план се урегулират само улиците от север и от изток на процесния имот, собственост на жалбоподателя с номер 550, т. е. предмет на разработката на процесния план са само улиците по източната и по северната граница на имот 550. С този план не се урегулира имота на жалбоподателя, в т. ч. границите му с имот 549. Поради това ирелевантно е площта и лицето на имота. Това ще бъде съобразено при изработването на регулационен план на поземлените имоти. Но дори и съобразно оспорения ПУП площта е съобразена с разпоредбата на чл. 19 ЗУТ, тъй като разликата от 2 кв м е в рамките на допустимите възможни отклонения. Спорният момент в случая е дали оспореният ПУР се явява първи такъв по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУТ в хипотезата на неприложена регулация по предходен устройствен план. Със заповед № Г-33-169/28.12.2001 г. на кмета на община Варна е одобрено частично строително разрешение за процесния имот, както и за имоти с № № 549 и 533 за изграждане в тях на триетажни сгради и гаражи. В този аспект безспорно се установява, че одобреният ЧЗР не е приложен и не е влязъл в сила съгласно § 22 ПЗРЗУТ. Съгласно тази разпоредба подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на застрояването с полагането на фундаментите на строежите по издадени строителни книжа. В случая такова полагане липсва, поради което оспореният ПУР е допустим за имота в хипотезата на неприложен план за застрояване. Поради това този ПУР - уличната регулация засяга предвидения за изграждане гараж /през него минава предвидената за изграждане с обжалвания план улица от изток/. Тъй като се касае по същество за първа регулация, то не следва да се съобразява ограничението на чл. 125, ал. 4 ЗУТ, както правилно е възприел и първоинстанционният съд и такова засягане е допустимо. Що се касае до възраженията за съобразяване на уличната регулация с улицата тупик, то последната е част от кадастрална основа, а не от уличната регулация, видно от заключението на вещото лице, поради което жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва процесния план в тази му част. На последно място следва да се изтъкне, че ПУР като процесния е допустим само за прокарване на улици, отговарящи на конкретен клас и технически параметри. Такива са визирани в Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Видно от заключението на и на двете експертизи, процесният ПУР удовлетворява нормативните изисквания, като няма и друг вариант за преминаване, който да е по-икономично осъществим и да дава по-добри възможности за целесъобразно устройство на имота на касатора. Поради това са налице материалноправните предпоставки за административния орган да издаде акт със съдържание като оспорения. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно като съответно на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми, годни да обусловят отмяната му.

Цитирани разпоредби

1