Решение № 4683 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6848/2016 г.

Решение № 4683 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6848/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП и "И. В.-75" ЕООД - гр. В.. Първият касационен жалбоподател директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. В. при ЦУ на НАП обжалва решение № 616/21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3055/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отменен РА № Р-03-1402778-091-001/9.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 419/1.09.2015 г. на същия директор за определени задължения на "И. В.-75" ЕООД - гр. В. за ДДС за данъчни периоди на месеците септември, октомври, ноември и декември 2013 г. в размер на 2 099 886,46 лв. и лихви в общ размер от 345 079,05 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В частта, в която е отменен ревизионния акт за начисления данък по чл. 85 ЗДДС съдът е приел, че липсата на фактури от № 0...1 до № 0...44, издадени през данъчни периоди от месец септември до месец декември 2013 г., макар и отразени в дневниците за продажби и справки-декларации по ЗДДС поради непредставянето им от органите по приходите, е достатъчно основание според съда да се отмени ревизионния акт. Тези изводи не се подкрепят от касационния жалбоподател и са изложени подробни доводи относно извършените проверки по време на ревизията и факта на подписване на справките-декларации и дневниците за продажби с електронен подпис, както и че информацията до НАП е подавана от един и същи IP адрес. П. се на чл. 102 във връзка с чл. 23, ал. 2 ДОПК относно подаването на документи с квалифициран електронен подпис, като по този начин според касатора подаването на информация може да се извърши от всеки компютър на този адрес, като единственото условие е лицето, което подавана данъчно-осигурителна информация да притежава устройство - карта или др. и да знае паролата на електронния подпис, с който се идентифицира. Според касационния жалбоподател притежател на тази информация е новият представляващ на дружеството - Е. П. Г. и негово е задължението за запазване на личните данни, с които работи и да знае на кого ги предоставя. В тази връзка се твърди в жалбата, че от доказателствата се установява, че В. Н. А. е упълномощен от Е. П. Г. да подава такава информация. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Т. Б." ЕООД по 6 бр. фактури, издадени през месец септември 2013 г. според касационния жалбоподател съдът е изложил идентични мотиви като тези на приходните органи, но неправилно с диспозитива на решението е отменил ревизионния акт. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "И. В.-75" ЕООД срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал.1 ДОПК. Ответникът по тази касационна жалба "И. В.-75" ЕООД - гр. В. в депозирана по делото молба я оспорва. Вторият касационен жалбоподател "И. В.-75" ЕООД - гр. В. чрез процесуалния си представител адв. В. К. обжалва решение № 866/19.04.2016 г., постановено по реда на чл. 175 ДОПК по искане на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. за поправка на очевидна фактическа грешка в частта, в която е поправено първоначалното решение по реда на чл. 175 АПК като отхвърля жалбата на ревизираното дружество за определени задължения за ДДС за периода на месец септември 2013 г. в размер на 1 583 075,10 лв. и лихви 265 700,32 лв. Релевират се оплаквания, че решението по реда на чл. 175 АПК е недопустимо - основание по чл. 209, т. 2 АПК, както и ако се приеме, че е допустимо, е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че дружеството не е оспорило непризнатия данъчен кредит с ревизионния акт по фактурите, издадени от "Т. Б." ЕООД, а в становището по същество пред първоинстанционния съд изрично е заявено, че не е налице спор относно липсата на доказателства за извършени и получени доставки от касационния жалбоподател. Необосновано съдът бил приел, че задължението, установено с ревизионния акт за данъчен период на месец септември 2013 г. е вследствие на непризнатото право на данъчен кредит, а е направена корекция при ревизията в справката декларация за месец септември 2013 г., което недвусмислено показвало, че установените задължения са резултат от начисления в справката-декларация ДДС в размер на 1 583 075,09 лв., а не на непризнато право на данъчен кредит. Подробни съображения, обосноваващи оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението по чл. 175 АПК са изложени в касационната жалба. В депозираната по делото молба от адв. В. К. се поддържа касационната жалба. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. и за основателност на касационната жалба на "И. В.-75" ЕООД. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а за да се произнесе по същество настоящият съдебен състав установи следното: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП. С решение № 616/21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3055/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отменен РА № Р-03-1402778-091-001/9.06.2015 г. за определени задължения на "И. В.-75" ЕООД - гр. В. за ДДС за данъчни периоди на месеците септември, октомври, ноември и декември 2013 г. в размер на 2 099 886,46 лв. и лихви в общ размер от 345 079,05 лв. Първоинстанционният съд е приел, че по издадените от "И. В.-75" ЕООД на "Н. В. Г." ЕООД, "Е. УСБГ" ЕООД, "П. Ф. Л." ЕООД, "Г. 7" ЕООД и на "К. и и. к." ЕООД фактури за доставки на стоки - слънчоглед, пшеница и др., данъкът се начислява от издателя на фактурите - "И. В.-75" ЕООД на основание чл. 85 ЗДДС. С. тази разпоредба съдът се е мотивирал, че ДДС е изискуем от всяко лице, което посочи данъкът във фактура и/или известие по чл. 112 ЗДДС. Н. е извод от съда, че необходимо условие за дължимост на данъка е наличие на фактура, в какъвто смисъл е и чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В решението се приема, че макар органите по приходите да твърдят, че фактурите са издадени от ревизираното дружество, тъй като били отразени в дневниците за продажби и в справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди, тези фактури не са представени нито в ревизионното производство, нито пред съда. За фактурите, издадени на "Г. 7" ЕООД са били представени, но тъй като в първоинстанционното производство били оспорени от "И. В.-75" ЕООД за тяхната автентичност, съдът се е позовал на съдебно-графологическата експертиза по делото, от която се установило, че подписът върху тях за издател не е изпълнен от Е. Г. - управител на ревизираното дружество и съдът е направил извод, че се касае за неавтентични документи и не ги е ценил. Въз основа на така изложените мотиви при липса на първични счетоводни документи съдът е приел, че ДДС не е дължим от "И. В.-75" ЕООД. В тази обжалвана част решението е правилно постановено. Установено е в хода на ревизията, че с договор от 29.08.2013 г., удостоверен пред нотариус С. Д. под № 363/29.02013 г. предишният собственик на "И. В.-75" ЕООД И. Й. И. е прехвърлил своите дялове в дружеството на Е. П. Г., като последният е станал едноличен собственик на капитала е негов управител. Наред с това са сменени адресите на управление и за кореспонденция на дружеството и нов електронен адрес - info@citi-address. com и промените са вписани в Търговския регистър на 4.09.2013 г. Тези промени от Търговския регистър са пренесени в информационните регистри на НАП и от тях е установено, че по издадените фактури от "И. В.-75" ЕООД е налице отразяване в дневниците за продажбите на същото дружество, както и в справките-декларации, подавани по ЗДДС. В. установеното, липсата на фактури, издадени от ревизираното дружество на посочените получатели не може да обуслови изводът на приходните органи за дължимост на ДДС. П. съдът се е позовал на чл. 85 ЗДДС, в който изрично се регламентира, че ДДС е изискуем от всяко лице, което го посочи във фактура, което означава че първата предпоставка за изискуемост на данъка е наличето на данъчна фактура или известие, в която има информация за страните, предмета на доставката, нейната стойност и данъка. Наличието само на информация в НАП за регистрите по ЗДДС на ревизираното дружество, не може да обуслови направения в ревизионния акт извод за дължимост на ДДС по фактурите, издадени от ответника по касационната жалба. С оглед изложеното в тази обжалвана част решението е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. В частта за непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени на "И. В.-75" ЕООД от "Т. Б." ЕООД през месец септември 2013 г. отново съдът е приел, че те не са представени и не е налице предпоставката по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС. С. е изложил мотиви, че от значение за признаване правото на данъчен кредит е данъкът да е правомерно начислен, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост. Първоинстанционният съд е приел, че липсата на фактури и неустановената реалност на доставките е основание да се направи извод, че данъкът неправомерно е начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В тази част касационният жалбоподател излага оплаквания, че въпреки, че в мотивите на съдебния акт е прието, че липсват фактури и доказателства за реалност, което сочи на отказ от данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, неправилно в диспозитива на решението си съдът е отменил ревизионния акт и в тази част. В тази част по искане именно на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. първоинстанционният съд на основание чл. 175 АПК е приел, че е допуснал очевидна фактическа грешка, като е постановил в диспозитива на решение 616/21.03.2016 г. на ред 9 след текста "задължения за данък върху добавена стойност" да се чете да се чете "за периода на месеците октомври, ноември и декември 2013 г. в размер на 516 811,36 лв. и лихви - 79 378,74 лв., както и е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество за определени задължения за ДДС за периода на месец септември 2013 г. в размер на 1 583 075,10 лв. и лихви 265 700,32 лв. Следователно в частта, в която е поправен диспозитивът на решение 616/21.03.2016 г. за правото на данъчен кредит по доставки от "Т. Б." ЕООД касационната жалба е недопустима поради липса на предмет, поради което следва да се остави без разглеждане, а настоящето касационно производство в същата част да бъде прекратено. По касационната жалба на "И. В.-75" ЕООД. Тази касационна жалба е насочена към решението по чл. 175 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка № 866/19.04.2016 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е допуснал такава грешка, тъй като има противоречие между изложените мотиви от съда относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите за доставки на слънчоглед и царевица, издадени от "Т. Б." ЕООД. От една страна съдът е приел, че процесните фактури не са представени пред ревизията, а от друга, че не са ангажирани доказателства от ревизираното дружество за реалността на доставките. Тези изводи са правилни и съответстват на установените по делото факти и обстоятелства. Липсата на данъчни документи, каквито са фактурите правилно съдът е приел, че не реализират предпоставката по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а и непредставянето от същия на относими доказателства, установяващи реалното изпълнение на доставките. Така направените изводи от първостепенния съд не кореспондират с диспозитива на решение № 616/21.03.2016 г., тъй като с него в тази част ревизионния акт е отменен, вместо да се отхвърли жалбата на "И. В.-75" ЕООД. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на "И. В.-75" ЕООД, че в тази част ревизионният акт не бил оспорен пред съда от него, както и неправилно е приел, че ревизионният акт за данъчен период на месец септември 2013 г. е вследствие непризнатото право на данъчен кредит по доставките на СМР-услуги и доставки на стоки от "Т. Б." ЕООД. Видно от депозираната пред първоинстанционния съд жалба ревизионният акт е оспорен изцяло за определените задължения за ДДС за данъчни периоди от месец септември 2013 г. до месец декември 2013 г. в общ размер на 2 099 866,46 лв. и лихви - 345 079,06 лв. И от ревизионния акт и от решението на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК при обжалване на акта изрично е посочено, че именно това е общият размер на установените с акта данъчни задължения, т. е. той е оспорен по съдебен ред изцяло и в частта да начисления на основание чл. 85 ЗДДС на дружеството ДДС по фактури, по които той е доставчик и за отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактурите, по които е получател. Наред с това следва да се посочи, че и в ревизионния акт и в решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. е налице разграничение помесечно на определените на "И. В.-75" ЕООД задължения за ДДС. О. това установено е по време на ревизионното производство, че изрично управителят на посочения доставчик е заявил, че не е търгувал с "И. В.-75" ЕООД, както и че ревизията на последния е възложена с Постановление от 30.06.2014 г. на Окръжна прокуратура, предвид дадения сигнал от същия управител на "Т. Б." ЕООД, че не е издавал фактури на "И. В.-75" ЕООД. Законосъобразни са изводите на съда, че поради липса на представени фактури по доставките от "Т. Б." ЕООД и неустановяването по делото на реалността на доставката, не следва да се признава и правото на данъчен кредит на основанието, посочено в ревизионния акт - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С оглед изложеното касационната жалба на "И. В.-75" ЕООД е неоснователна, а решението на съда поради липса на сочените касационни основания следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. На дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като пред тази касационна инстанция тази страна не е представлявана от юрисконсулт. "И. В.-75" ЕООД не е поискал присъждане на разноски и такива за касационната инстанция не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение