Решение № 8208 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13877/2010 г.

Решение № 8208 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13877/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "А Виаком" ООД - гр. София, против решение № 2804 от 13.08.2010 г. на Административния съд - София-град, 11-и състав, постановено по адм. дело № 5604 по описа за 2009 г. на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000806840 от 7.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 07.2008 г., потвърден с решение № 945 от 14.07.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София. В жалбата се релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че Административният съд - София-град, не е обсъдил всички доказателства по делото и не е схванал разликата между плащане на задатък и авансово плащане, игнорирал е заключението на вещото лице относно размера на данъка, който също е оспорен, и не е съобразил това, че се касае до двойно плащане на данъчно задължение без законово основание. По тези съображения претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваният РА, като се присъдят разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакърджиева оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила, като са изложени аргументи за това в съдебно заседание. Върховният административен съд, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "А Виаком" ООД - гр. София, против РА № 2000806840 от 7.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 945 от 14.07.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, в частта, с която са му били определени задължения по ЗДДС за м. 07.2008 г. За да постанови този акт, съдът е приел, че за м. 07.2008 г. дружеството жалбоподател е подало СД по ЗДДС с деклариран резултат ДДС за възстановяване в размер на 159 704,04 лева. С ревизионния акт е извършена корекция на резултата за периода, като е определен ДДС за внасяне в размер на 676 301,41 лева. Корекцията се дължи на допълнително начислен ДДС за същия данъчен период в размер на 836 005,45 лв. на основание чл. 25, ал. 6 ЗДДС и чл. 12, ал. 4 ППЗДДС върху полученото от ревизираното лице през същия данъчен период плащане на 4 180 027 лв., представляващи левовата равностойност на постъпилата по банковата сметка на дружеството сума от 2 137 214 евро. Анализирайки доказателствата по делото, съдът е стигнал до извода, че получената сума по банковата сметка на жалбоподателя в размер на 2 137 214 евро с наредител "Фючър Пойнт" ООД - заместител на купувача по договора от 5.04.2008 г. - "Меркурий 2003" ООД, не представлява задатък (капаро) по смисъла на чл. 93 ЗЗД, както твърди жалбоподателят, а е авансово плащане по сделката, което има характер на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, и правилно за това плащане, квалифицирано от приходните органи като авансово, следва да се начисли ДДС на основание чл. 86, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 6 и 2 от ЗДДС. Предвид това е отхвърлил жалбата срещу РА, като е приел, че правилно с него е начислен ДДС по издадената фактура и са определени лихви. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Изводите, които е направил съдът, са при правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон. По делото не се спори по фактите, поради което съдът е определил спора като правен относно това какъв е характерът на плащането, извършено на 11.07.2008 г. в полза на "А Виаком" ООД - дали се касае до задатък или е авансово плащане на част от сумата по сключени предварителен договор за продажба на недвижим имот и анекс към него между жалбоподателя "А Виаком" ООД като продавач и "Меркурий 2003" ООД като купувач, впоследствие заместен от "Фючър Пойнт" ООД. Настоящата инстанция възприема като правилна преценката на първоинстанционния съд относно характера на плащането като авансово. За да обоснове този си извод, отчитайки потвърдителната, гаранционната и обезпечителната функция на задатъка предвид разпоредбата на чл. 93 ЗЗД и анализирайки фактите по делото, клаузите на сключения договор, общата воля на страните, обективирана в сключената от тях сделка, начина, по който е извършено плащането на сумата, нейното осчетоводяване, както и установеното след това разпореждане с нея от страна на получателя, съдът е направил законосъобразния извод, че в случая се касае не до задатък, а до авансово плащане, което обуславя настъпването на изискуемостта на данъка. Съдът не е възприел развитата от жалбоподателя теза, според която данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗДДС представлява единствено авансовото плащане по сключена сделка с транслативен ефект по отношение на правото на собственост, а в случая предварителният договор е без транслативен ефект и сам по себе си не поражда данъчно събитие. За разлика от отменения ЗДДС новият и приложим ЗДДС не регламентира авансовото плащане като данъчно събитие. По силата обаче на чл. 25, ал. 6 ЗДДС данъкът става изискуем и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли и при получаване на плащане по доставката, т. е. в случая - преди да е извършено прехвърляне на собствеността. В тази хипотеза като изключение авансовото плащане е приравнено на основание за възникване на данъчно събитие. Предвид това и с оглед предмета на фактурата законосъобразно административният съд е изследвал правно релевантния въпрос кога е осъществено предварителното плащане, за да се отговори на въпроса за изискуемостта на данъка. Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът неправилно е определил размера на данъка, като не се е съобразил със заключението на назначената експертиза. Напротив, съдът е изложил ясни мотиви в тази насока, като е посочил, че начисленият с РА ДДС представлява 20 % върху целия размер на полученото плащане - в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, а заключението на вещото лице е било изготвено съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС (предишна ал. 6), която е в сила от 1.01.2010 г. и е неприложима за процесния период. Съдът е обсъдил и другото развито в касационната жалба на жалбоподателя възражение - относно двойното заплащане на един и същ данък, и правилно го е отхвърлил, тъй като представените пред съда нови доказателства и друг РА касаят друг данъчен период и са неотносими към спора. Даже впоследствие да е бил събран ДДС върху цялата уговорена сума по договора, включваща и сумата по авансовото плащане (което в случая е само едно недоказано твърдение), то за касатора остава възможността да иска възстановяването й като повторно внесена. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото не следва да се присъждат разноски по него. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,