Решение № 2342 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2015 г.

Решение № 2342 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. П. Р. от гр. Стара Загора, чрез адв. А. като процесуален представител, срещу решение № 85 от 19.05.2015 г., постановено по адм. дело № 16/2015 г. по описа на Административен съд - Стара Загора в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-14-299/16.07.2007 г. на заместник-началника на ДНСК. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - зам.-началникът на ДНСК, чрез юрк. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението в обжалваната част Административен съд - Стара Загора, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Ж. П. Р. срещу заповед № РД-14-299/16.07.2007 г. на заместник-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 (в относимата редакция - ДВ, бр. 65/2003 г.) във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "жилищна сграда", находящ се в УПИ ХХI за озеленяване, кв. 77 по плана на "Лозенец" - разширение гр. Стара Загора, с извършители касационната жалбоподателка и С. Д. В прекратителната му част по отношение на С. А. С. решението с характер на определение не е обжалвано и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на Р., съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при условията на делегация, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изпълнен в чужд имот, в противоречие с действащ ПУП и без строителни книжа, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението в отхвърлителната част е правилно. Изводите на съда кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото, изградени са въз основа на тях и относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със заповед № РД-13-070/06.03.2007 г. на началника на ДНСК и след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ - при надлежно съставени констативни актове от 01.02.2007 г., в които е обективирано фактическото положение. Безспорно от доказателствата по делото е установен незаконен строеж, извършен от Ж. П. Р. и С. Д. в периода 1989 г. - 2001 г. Констатираният строеж с описаните в заповедта технически параметри и местоположение е изпълнен в чужд имот - общинска собственост, предвиден съгласно действащия ПУП за озеленяване, без отстъпено право на строеж и без издадени строителни книжа в нарушение на приложимите към момента на извършването му норми - чл. 37, ал1, чл. 55 и чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.), респ. на действащите към датата на издаване на административния акт чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 157, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно представените по делото доказателства, обектът, предмет на заповедта, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Обосновано е прието от съда, че предвид периода на извършването строежът не е търпим съгласно § 16, ал. 2 ПЗРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Законосъобразен е направеният извод, че обектът не е бил допустим по действащия ПУП-ПЗ към посочения период, построен е върху имот - общинска собственост, поради което се явява недопустим съгласно действалите по времето на изграждането му норми на ЗТСУ и ППЗТСУ, както и съгласно разпоредбите на ЗУТ. Строежът не е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. или в по-късен момент, поради което не е търпим. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в участие на юрисконсулт като представител на административния орган, който не е упълномощен от началника на ДНСК. Оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена от зам. началник на ДНСК и участвалият юрисконсулт като процесуален представител е упълномощен именно от този орган. Възражението за изтекла давност е относимо при изпълнението на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, но не и в производството по оспорването й. Причините за забавянето на съда при произнасянето по депозираната през 2007 г. жалба не се отразяват на законосъобразността на оспорения акт. Неотносими са и доводите, свързани с неизпълнени обещания от представители на община Стара Загора за решаване на проблема с незаконно построените върху общински имоти сгради. Като е направил заключение за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението си в обжалваната част в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,