Решение № 4579 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10259/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агро Алфа ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез процесуалния представител адвокат М. Стоянова, против решение 5193 от 01.08.2023 г. ,постановено по адм. дело 6366/2021 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлен иск, предявен от дружеството, срещу Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с който за неизпълнение на договорни задължения от страна на ДФЗ, произтичащи от чл. 5 ,ал. 1 от договор 26/04/2/0/00265 от 03.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи по Pрограма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по подадена заявка за плащане на 22.04.2020 г., се е искало осъждането на ДФЗ да заплати частично сумата от 26 000 лв., като част от дължимата главница в размер на 2 933 699,41 лв., както и обезщетение за забавеното плащане в размер на 1 000 лв., като част от цялото дължимо обезщетение в размер на 156 731 лв. за периода от 23.07.2020 г. до 15.02.2021 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдът да отмени решението, да реши спора по същество, като уважи предявените искове и да присъди разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна. Ответникът Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. Иванова, както и адвокат А. Пачаманов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде оставено в сила по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага първоинстанционното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е основателна, но по различни съображения от изложените в нея. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, първоначално предявена пред Софийски градски съд (СГС) на 15.02.2021 г. С определение от 12.05.2021 г. СГС е прекратил производството по образуваното търговско дело 288/2021 г. и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд София - град. Исковата молба, подадена от настоящия касатор е била срещу ДФЗ. С нея за неизпълнение на договорни задължения от страна на ДФЗ, произтичащи от чл. 5, ал. 1 от договор 26/04/2/0/00265 от 03.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по подадена от жалбоподателя заявка за плащане на 22.04.2020 г., се е искало осъждането на ДФЗ да заплати частично сумата от 26 000 лв., като част от дължимата главница в размер на 2 933 699,41 лв., както и обезщетение за забавеното плащане в размер на 1 000 лв., като част от цялото дължимо обезщетение в размер на 156 731 лв. за периода от 23.07.2020 г. до 15.02.2021 г. Съдът с оглед установеното от фактическа страна е приел предявеният иск за установяване на неизпълнение от страна на ответника ДФЗ на договорни задължения за допустим, но неоснователен. Мотивирал е извод, че не са налице предпоставките за възникване на задължението за изплащане на окончателния размер на помощта от страна на ДФЗ и съобразно сключения между страните договор 26/04/2/0/00265 от 03.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., при което предявеният от страна на Агро Алфа ООД иск в частта му за установяване на неизпълнение от страна на ответника на задължението по чл. 5, ал. 1 от договора, като неоснователен, е отхвърлен. Като неоснователен, при установяванията за липса на изискуемо вземане, е отхвърлен и предявения иск в частта за осъждане на ответника да заплати частично сумата от 26 000 лв., като част от дължимата главница в размер на 2 933 699,41 лв., както и обезщетение за забавеното плащане в размер на 1 000 лв., като част от цялото дължимо обезщетение в размер на 156 731 лв. за периода от 23.07.2020 г. до 15.02.2021 г. По тези съображения съдът е приел, че исковата молба е неоснователна и я отхвърлил. Обжалваното решение е неправилно. Съдът не е съобразил правните претенции, обективирани в подадената искова молба, с искане публичният орган (ДФЗ) да бъде осъден да заплати сумата от общо 27 000 лв. (26 000 лв. частично предявен иск от главницата в размер на 2 933 699,41 лв. и 1000 лв. обезщетение за забава) и не е провел съдебното производство по съответния процесуален ред, а именно по общия исков ред, съгласно правилата на ГПК. Както в исковата молба на Агро Алфа ЕООД, така и в допълнителната искова молба, първоначално предявени пред СГС на 15.02.2021 г. и 09.04.2021 г., по ясен и категоричен начин е посочено, че съдът е сезиран с предявен срещу ДФЗ частичен иск за сумата от 26 000 лв. от общо дължими 2 933 699,41 лв., представляваща вземане по договор 26/04/2/0/00265 от 03.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, предявена частично за 1000 от общо дължими 156 731 лв. за периода от 23.07.2020 г. до 15.02.2021 г. Подадената искова молба не е с правно основание по ЗОДОВ, същата е подадена по общия исков ред и с нея се иска съдът да уважи исковете и да осъди ДФЗ да заплати сумите, така както са поискани. Съвсем ясно е от съдържанието на исковата молба и, че съдът не се сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт. След внимателен преглед на осъществените от съда процесуални действия - обективирани в разпореждания, определения и протоколи от проведени открити съдебни заседания, обаче се установява, че съдът е провел съдебното производство, именно като производство по обжалване на индивидуален административен акт. Така е постановил и съдебното си решение. Още с първото постановено по делото разпореждане от 29.07.2021 г. Административен съд София град на основание чл.158, ал.3 във вр. с чл.150, ал.1, т.6 и чл.159, т.4 от АПК е приел жалбата за неясна, оставил я е без движение и е указал на жалбоподателя да отстрани нередовностите. С последващо определение от 10.03.2022 г. съдът е конституирал страните: жалбоподател Агро Алфа ЕООД и ответник - изпълнителния директор на ДФЗ и отново е дал указания на жалбоподателя по делото. Самото първоначално конституиране на ответника - изпълнителния директор на ДФЗ, в последствие поправен на ДФЗ, също навежда на извод, че съдът води производството, като образувано по жалба срещу индивидуален административен акт. Като такова съдът осъществява всичките си процесуални действия, обявява делото за решаване и постановява оспорения понастоящем правен резултат, без да е налице конкретизиране в решението на предявените с исковата молба искове. Съдът е следвало да разгледа исковата молба по общия исков ред и в съответствие с разпоредбите на ГПК. Трябвало е да съобрази процесуалните си действие с особеностите на производството, преценяйки, предявените пред него претенции. Съдебното производство в случая започва по инициатива на Агро Алфа ЕООД, след което производството протича под контрола на съда и завършва с постановяване на съдебно решение, което е задължително за страните по спора. Страните в исковото производство са: ищец - този, който предявява иска си пред съда, и ответник този, който се защитава срещу иска. За разлика от производството по оспорване на индивидуален административен акт, в исковото производство страните са равнопоставени, нещо което Административен съд София град не е съобразил. В течение на съдебното производство се спазва състезателното начало всяка от страните се стреми да докаже своите твърдения пред съда, като процесуалното правоотношение е между всяка от страните и съда. Страните не влизат в процесуални правоотношения една с друга. Искът поставя началото на исковия процес, като поражда процесуалното отношение. Искът определя спорния предмет и чрез него се определят кои са надлежните страни по делото. В конкретния случая вече се посочи, че съдът е сезиран с предявен от Агро Алфа ЕООД иск срещу ДФЗ. За да бъде действителен искът се предявява във формата на писмена искова молба. За да бъде редовна исковата молба, тя трябва да бъде написана на български език, да има предписаното от закона съдържание (реквизити) и да бъде скрепена с предвидените от закона приложения чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Проверката за редовност на исковата молба съдът следва да направи съобразно разпоредбата на чл. 129 от ГПК. Ако не съдържа всички необходими реквизити (което включва както съдържанието, така и приложенията), тя е нередовна и съдът изпраща съобщение на ищеца в какво се състоят нередовностите, като му предоставя 7-дневен срок, в който да ги отстрани. Ако ищецът не ги отстрани в този срок, исковата молба му се връща. Административен съд София град не е осъществил такава проверка, тъй като въобще не е провел съдебното производство, като исково. Не е осъществил проверка и по допустимостта на иска, с оглед разпоредбата на чл. 130 от ГПК. В раздел III от Глава тринадесета на ГПК е регламентиран редът за разглеждане на делото. Разглеждането на делото обхваща съвкупността от процесуални действия на съда и страните, състоящи се в подготовка на делото, събиране на доказателства и устни състезания. Законът цели с оглед икономичността на исковата защита, да съсредоточи разглеждането на делото в най-много две заседания по подготовка на делото (първо заседание) и заседание по решаване на делото (второ заседание). Процесуалните действия който се извършват по подготовката на делото и по решаването на делото са изрично регламентирани в цитирания раздел от ГПК и съдът е следвало да ги съобрази. Настоящия състав без да се спира в конкретика какви са точно тези действия, намира за необходимо да подчертае, че доказателствата, който се събират следва да са в подкрепа на предявения иск за обезщетение. В случая съдът не е съобразил реда по който следва да разгледа предявената искова молба и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да определи правното основание на иска, въз основа на фактите, и да се произнесе по исковата претенция по съответния ред в исково производство. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение