Решение № 5609 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 405/2018 г.

Решение № 5609 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 405/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Т., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в [населено място] срещу Решение № 572/20.11.2017 г., постановено по административно дело № 374/2017 г. по описа на Административен съд - П. (АС П.), с което изцяло е отхвърлен искът срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в размер на 15000 лв за претърпени неимуществени вреди, вследствие на лоши условия в затвора и липса на медицинско обслужване, за периода 01.10.2016 г. до 15.05.2017 г. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени процесуалния нарушения и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че установената пред съда фактическа обстановка сочи за лоши санитарно-битови условия и пренаселеност на килиите, в които е пребивавал. Моли решението да бъде отменено и съответно да му бъде присъдена исковата сума. Претендира разноски в размер на внесената държавна такса. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлен искът на Т. Т. срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в размер на 15000 лв за претърпени неимуществени вреди, вследствие на лоши условия в затвора П. и липса на медицинско обслужване, за периода 01.10.2016 г. до 15.05.2017 г. Съдът служебно е изискал доказателства от затворническата администрация за условията, при които се изтърпява наказанието "лишаване от свобода" и въз основа на представените доказателства е установил, че Т. Т. пребивава в затвора от 11.10.2016, като до 20.10.2016 г. е бил в приемно отделение в Затвора, а от 20.10.2016 г. е настанен в спално помещение с прозорци, наличен санитарен възел – тоалетна и течаща вода и с нетна площ 37, 94 кв. м. Броят на лишените от свобода през по-голямата част от периода 20.10.2016 г. до 15.05.2017 г. е между 13 и 15, т. е. на осъден се падат под 3 кв. м. площ. През деня спалното помещение е с отворени врати и лишените от свобода могат да се разхождат в коридора. Дневният престой на открито е 1, 10 ч., осигурена е спортна зала и участие в мероприятия. Лицето изтърпява наказание при "строг режим" и е настанено в едно помещение с други такива лица, независимо от извършеното от тях престъпление. От страна на Томов не е заявявано желание за работа за процесния период. Лицето е регистрирано в Медицинския център на затвора с диагнозите – неинсулинов диабет, късен диабетен синдром – диабетна ретинопатия, ангиопатия и полиневропатия, миопатичен астигматизъм, патологична катаракта, артериална хипертония – първи-втори стадий, хипертонично сърце, стенокардия. При постъпването е преосвидетелстван на 05.12.2016 г. с определена 100% трайна неработоспособност без чужда помощ, което състояние е противопоказно за ангажирането му в трудови дейности. Във връзка със здравословното състояние на ищеца е разпитан като свидетел директорът на медицинския център в затвора, който потвърждава проследяването на същото, както и осигуряването на медицинско наблюдение и лекарства. Пред съда са представени доказателства, че във връзка с произнасянето на ТЕЛК П. на Т. Т. са извършени множество медицински изследвания, ежеседмични прегледи, а понякога и прегледи два пъти в седмицата. Представено е седмично меню за храна на лишените от свобода, съгласувано с лекар, главен готвач и утвърдено от началника на Затвора гр. П., както и протоколи за дезинфекция, деритаризация и дезинсекция. В противоречие със събраните писмени доказателства, свидетелските показания, дадени от други пребиваващи в същия затвор, са за лоши хигиенни условия, тесни помещения, мишки, влага, мухъл, лошо отопление и климатизация, недостатъчно храна. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация. Относно липсата на достатъчно площ в помещението, в което се изтърпява наказанието, съдът е счел, че наличните условия на спалното помещение в Затвора в гр. П., в което е пребивавал и пребивава ищецът през процесния период, не са довели в случая до неговото негативно засягане от неблагоприятно естество. За недоказани са приети твърденията, че ищецът е непушач, че не му е осигурена работа и медицинско обслужване. Касационната жалба е частично основателна. Основателни са оплакванията на касатора за неправилност на извода на АС П. за липса на незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на Затвора П., изразяващо се в неосигуряване на затворника на минимална жилищна площ от 4 кв. м, каквото е изискването на ЕКПЧ и утвърдената практика на ЕСПЧ. От приобщените по делото доказателства се установява, че за по-голямата част от процесния период на затворника се е полагала жилищна площ под 3 кв. м, което е под установения от ЕСПЧ жилищен минимум. От представените от ответника доказателства се установява нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС относно критерия за желателен стандарт за жизнено пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не е била осигурена минимална жилищна площ. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в разглежданата част. Липсата на достатъчно жизнена площ е от естество да причини на касатора негативни емоции, физически и психически дискомфорт, който е в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на администрацията да осигури на затворника нормални условия за изтърпяване на наказанието. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.. Предвид изложеното искът за претърпени неимуществени вреди в резултат на лоши битови условия в Затвора П. е основателен до размера от 400 лв. Тази фиксирана сума, съобразно критериите за справедливост, определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита наложеният престой в пенитенциарна среда, интензитетът на вредите, тяхната продължителност и кумулативният им ефект върху лицето, предвид и тежко влошеното му здравословно състояние. Върху така определения размер на обезщетението следва да се присъди законната лихва от завеждане на исковата молба, доколкото към момента на предявяване на иска незаконосъобразните действия и бездействия на затворническата администрация не са преустановени. В останалата част искът за обезщетение за лошите условия в затвора правилно е преценен като неоснователен. Предвид останалите развити оплаквания на ищеца, не са доказани влошени битови и санитарно-хигиенни условия- чл. 21, ал. 2 и ал. 6 ППЗИНЗС. Налице е добра проветримост и осветеност на помещенията в Затвора П. - чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС. Осигурява се необходимата по количество и качество храна - чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, във връзка с което Съдът правилно е кредитирал представените от ответника писмени доказателства. Помещенията са със санитарен възел и течаща вода - чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, а през деня килиите са отворени. Осигурен е дневен престой на открито и спортна зала. - чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. Осъденият не е заявявал желание за работа, а и такава му противопоказана, с оглед здравето му. Осигурено е необходимото медицинско обслужване и лекарства - чл. 128 ЗИНЗС. Ето защо в тази част касационната жалба е неоснователна. Предвид изложеното, съдебното решение следва да бъде частично отменено, като ГДИН следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 лв и разноски за касационната инстанция в размер на 5 лв. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски на ГДИН, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. В останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата над 400 лева до пълния предявен размер от 15000 лв. решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН за тази инстанция е неоснователно, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение