Решение № 1388 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5905/2007 г.

Решение № 1388 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5905/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 218и във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение от 15.05.2007 г. по гр. д. № 3106/2006 г., постановено по реда на чл. 218з ГПК, Софийският градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 3.04.2003 г. по гр. д. № 7102/2002 г. на СРС, 45 състав, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове от З. П. Я., Р. Т. Г., Л. Т. Р., К. Д. Я., В. Д. В. и А. Г. Я. против П. А. Л., Г. А. М. и В. А. М. с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху следния недвижим имот: част от ливада, представляваща парцел **** - 803,с площ от 877 кв. м., като неоснователни. Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от пълномощника на К. Д. Я. - адв. К. Н., в която се релевират доводи за необоснованост и за неправилност-касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Поддържа, че в нарушение на приложимия материален закон/пар. 178 от ППЗПИНМ/, съдът е формирал извода си, че сградата върху процесния имот е законно изградена, поради което е налице изключението предвидено в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Освен това поради липса на активност от страна на съда -неизпълнение на указанията на ВКС за изискване и прилагане към преписката на заявление вх. № 2179/27.11.1997 г., търпи неблагоприятни последици, а именно неправилен извод за липсата на активна материално правна легитимация. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира разноски. Ответниците по жалбата не са депозирали по реда на чл. 218г ГПК (отм.)писмен отговор . Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) Разгледана по същество е основателна. С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е приел, че част от възстановения на ищците с решения № 5793/26.11.1998 г. и № 5833/5.11.1999 г. на ПК - В. имот е идентичен с част от бившата ливада на Д. Я., както и с имота притежаван от ответниците, в който се намира и сградата, която в по-голямата си част попада в спорните 877 кв. м. Позовавайки се на заключенията на техническата експертиза е приел, че сградата е безспорно законно построена преди 1.03.1991 г. и в съответствие с издадените строителни книжа, в периода към 1970 г., когато не се е изисквало разрешение за ползване на обекта, т. е. за въвеждане в експлоатация. За да се прецени дали е налице активна материално правна легитимация и с оглед § 34 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е необходимо да се прецени налице ли е посоченото заявление вх. № 2179/27.11.1997 г. и от кои лица изхожда то. Само при условие, че е от заинтересованите лица и постъпило в тримесечния срок от влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ би могло да се прецени валидността на второто решение на ПК В., както и активната материално правна легитимация. По този въпрос съдът е длъжен да се произнесе, тъй като това е първата от кумулативните предпоставки за основателността на иска с правно основание чл. 108 ЗС. В настоящия случай въззивния съд, с оглед указанията на ВКС, с определение по чл. 205 ГПК (отм.) е допуснал изискване на основание чл. 153 ГПК/отм/ от ОСЗГ В. на окомплектованата преписка № Б-369/27.02.1992 г. на наследниците на Д. Г. Я., със заявител Т. Д. Я., включваща и заявление вх. № 2179/27.11.1997 г. и протокол № 1/19.06.2000 г. за въвод във владение. Липсват доказателства определението на съда да е доведено до знанието на третото неучаствуващо лице, в чието държане се намира преписката, а съдът не е проявил активност за попълване на делото с допустими и относими доказателства, необходими за изясняването му. На това основание следва да се приема, че обжалваното решението е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, което по смисъла на чл. 218, ал. 1 б. "в" ГПК е основание за неговата отмяна. Същевременно настоящата касационна инстанция не е в състояние да постанови решение по същество, доколкото по делото липсва посоченото доказателство. В случая чл. 218и ГПК е приложим, защото той регламентира правомощията на касационния съд при повторно разглеждане на делото само по отношение на неправилните съдебни решения. На това основание и като се има предвид, че настоящото производство пред касационната инстанция е образувано по касационна жалба срещу повторно постановеното въззивно решение, необходимостта от събиране на посоченото относимо доказателство е основание с отменителното си решение настоящата инстанция да даде ход на делото по същество, като изиска на основание чл. 153 ГПК (отм.) от ОСЗГ В. окомплектована посочената по-горе преписка и насрочи съдебно заседание за приемане на доказателството/т. 3 от ТР № 2/2.07.2004 г.,ОСГК на ВКС/ Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение