Решение № 4061 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4289/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на И. Йорданов, М. Паунова-Йорданова и Б. Йорданов против решение 1103 от 21.02.2023 г., постановено по адм. д. 1697/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. София, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът К. Богданов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът район Кремиковци Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на И. Йорданов, М. Паунова-Йорданова и Б. Йорданов против заповед 18-8491/30.07.2021 г. на началника на СГКК гр. София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, състоящо се в нанасяне на границите на ПИ с идентификатор 16448.7722.700 в съответствие с границите на имот пл. 148, кадастрален лист Б-2-11-А, съгласно решение от 15.02.2012 г. на ОСЗ Панчарево, влязло в сила на 16.03.2012 г. и решение по гр. д. 1023/2014 г. на СРС и изготвен проект от правоспособно лице. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва, че с процедираното изменение в КК и КР е нанесен имот, с идентификатор 16448.7722.700, собственост на наследниците на Р. Богданов. Констатира, че в случая е налице спор за материално право, който обаче е разрешен по исков ред, като предявения иск по реда на чл. 108 ЗС е уважен. Приема, че изменението на КК и КР е извършено въз основа на влязлото в сила решение, поради което прави извод за съответствие на оспорената заповед с материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган началникът на СГКК гр. София съобразно изискването на чл.54, ал. 4 ЗКИР. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, който на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилни са и изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Видно от приложеното съдебно решение, постановено по гр. д. 1023/2014 г. по описа на СРС, влязло в законна сила е, че 182 кв. м. от ПИ с идентификатор 16448.7722.700 попадат в ПИ с идентификатор 16448.7722.32, като предявения иск по чл. 108 ЗС е уважен именно за тази част. Установено е, че е изготвена скица-проект, като предложеният проект за нанасяне на имотните граници на имота съответства като местоположение и координати със скицата изготвена от вещото лице по гр. д. 1023/2014 г. по описа на СРС, която скица е приподписана от съда и е неразделна част от съдебното решение, постановено по иска по чл. 108 ЗС, което съответствие е потвърдено и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Следователно в случая е осъществена хипотезата на чл. 54, ал. 7 вр. ал. 2 ЗКИР. Ето защо като прави извод за законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като със същите по същество се изразява несъгласие със заключението съдебно-техническата експертиза, което не е оспорена по предвидения за това в закона ред. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъдят И. Йорданов, М. Паунова-Йорданова и Б. Йорданов да заплатят на АГКК сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение и на К. Богданов сумата 1000 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,