Решение № 1877 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7637/2012 г.

Решение № 1877 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7637/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Станков, който се легитимира с пълномощно в защита на интересите, както на директора на Агенция "Митници, така и на митница Столична, против решение № 1978 от 10.04.2012 г., постановено по адм. д. № 8154/2011 г. на Административния съд София-град. С обжалваното решение, по жалба на Александър Соколов е отменено решение № 9700-0251/30.06.2011 г., издадено от началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 599/19.08.2011 г., издадено от директора на Агенция Митници в обжалваната част, с която е определено сумата 3225 лв. да бъде възстановена, ведно със законната лихва от влизане в сила на ЗВНАУА до окончателното плащане и на осн. чл. 160, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 15, ал. 3 от ЗВНАУА изпраща делото до компетентния орган-началника на митница Столична за издаване на акт за възстановяване на сумата 3225 лв. ведно със законната лихва за периода от 14.08.2007 г. до окончателното плащане. Със същото решение Агенция Митници е осъдена да заплати на Александър Соколов разноски в размер на 460 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът в касационното производство-Александър Соколов я оспорва по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като частично основателна. Предмет на преценка за законосъобразност пред административния съд е решение № 599/19.08.2011 г. на директора на Агенция Митници в частта относно първоначалният момент на определената лихва върху определената сумата от 3225 лв. за възстановяване. В атакуваното митническо решение, този първоначален момент на дължимост на лихвата е свързан с влизане в сила на ЗВНАУА. Жалбоподателят е поддържал, че лихвата върху главницата следва да се присъди за периода от момента на внасянето на главницата-14.08.2007 г. Административният съд е уважил жалбата като е постановил, че върху надвнесената главница за акциз се дължи лихва от момента на внасянето й-14.08.2007 г. Мотивите на съда са за неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Посочил е, че сумата, подлежаща на възстановяване, не е внесена от лицето поради грешка от негова страна, а поради стриктното изпълнение на разпоредбите на ЗАДС. Също така, съдът е посочил, че възприемането на тезата на решаващия административен орган би означавало, че ако сумата на дължимия съгласно чл. 40 от ЗАДС (отм.) акциз е била събрана в резултат на ревизия, същата ще подлежи на възстановяване с лихва, като по този начин изправното данъчнозадължено лице се поставя в по-неблагоприятно положение от лице, което не е изпълнило свое задължение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като основателна. В ЗВНАУА няма изрична правна норма, която да урежда началния момент, от който следва да бъде начислена регламентираната в чл. 4 от същия закон лихва. В закона е уредена процедурата за възстановяване на надвесен акциз, като компетентният административен орган трябва да прецени правото на възстановяване, размера на сумата за възстановяване и лихвите върху установената надвнесена сума за акциз. Началният момент на дължимост на лихвата не следва да се обвързва с влизането в сила на нормативния акт, който регламентира възстановяването на надвнесен акциз. Акцизът се явява надвнесен не по силата на този специален закон, а поради факта на изпълнение на публичното задължение за внасяне на акциз в размер над следващия се. За неуредените въпроси ЗВНАУА в своя § 1 от ДР препраща към разпоредбите на ДОПК. Релевантна за случая е разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. В тази правна норма са уредени две хипотези, при които се дължи законна лихва и разграничителният момент е дали внасянето или събиране на тези недължимо внесени или събрани суми е въз основа на акт на органа по приходите или внасянето или събирането на тези суми е в резултат на декларация от задълженото лице и това е осъществено от него. Възстановяването на такива суми в последната хипотеза изисква реализиране на административно производство, което се инициира от самото заинтересувано лице. По делото се установява, че такова административно производство е осъществено, но то е по реда на чл. 7 и сл. от ЗВНАУА, поради което следва да се възприеме хипотезата, че сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени и това е датата на депозиране на искането за възстановяване. С оглед на изложеното по-горе, началният момент на дължимост на лихвата в конкретния случай е 28.06.2011 г., когато е направено и депозирано искането за възстановяване с вх. № А94-0167 от страна на лицето. По делото се констатира, че с оспорения административен акт е определена дължимост на законната лихва от по-ранен момент - 1.01.2011 г., което е по-благоприятно за жалбоподателя. При съобразяване с принципа за reformatio in peius (забрана за влошаване на положението при обжалване), митническото решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Административният съд като е стигнал до извод, различен от направения в настоящото решение е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Обжалваното решение следва да се отмени изцяло, а вместо това се постанови решение по съществото на спора, с което жалбата срещу атакуваното митническо решение се отхвърли. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд