Решение № 2482 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12869/2008 г.

Решение № 2482 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12869/2008 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на РДНСК Варна срещу решение № 1160 от 1.08.2008 г. по адм. д. № 2325/2007 г. на Варненски административен съд - седемнадесети състав, като се иска отмяна на същото и да се постанови друго, с което да се потвърди заповедта на началника на РДНСК Варна. Ответникът по касационната жалба Атанас Атанасов взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. С решението, което се атакува с касационната жалба, Варненският административен съд е отменил заповед № ДК-10-60 от 15.10.2007 г. на началника на РДНСК Варна и отказа на главния архитект на район "Приморски" при община Варна за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда и преписката е върната на главния архитект за произнасяне по подаденото от Атанас Анатасов заявление съобразно дадените указания и тълкуване на закона. За да постанови решението си съдът е намерил за неправилен изводът на началника на РДНСК Варна, че обжалваният отказ е законосъобразно издаден. Изложените в оспорената заповед и отказа мотиви са незаконосъобразни и необосновани, по аргумент от чл. 145 ЗУТ, предложените по приложения ПУП инвестиционни проекти следва да бъдат одобрявани и съгласувани без условия и резерви, доколкото не противоречат на действащите за територията подробни устройствени планове и нормативи по устройство и застрояване на конкретната територия, поради което същите следва да бъдат отменени, а жалбата срещу тях - уважена като основателна. Решението е незаконосъобразно с разпоредбата на чл. 96, ал. 3 ЗУТ. Съгласно този текст от закона техническите изисквания при проектиране на геотехнически строежи, сгради и съоръжения в с влачищните райони се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 7 от Наредба № 12/2001 г. за проектиране на геотехнически строежи, сгради и съоръжения в с влачищните райони, не се допуска проектиране и изпълнение на строежи в свлачищни райони, ако те не са предварително укрепени и трайно стабилизирани съгласно изискванията на тази наредба, с изключение на случаите, когато строежът изпълнява стабилизиращи функции. От заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. на министъра на териториалното развитие и благоустройството и приложение № 1, т. 5 към нея се установява, че ж. к. "Бриз", в който се проектира строежа, е в свлачищен район и за него съществува горепосочената забрана. Обстоятелството, че част от него е изведена от строителната забрана не го извежда от горецитираните ограничения при проектирането. В случая няма данни района да е укрепен съгласно изискването на Наредба № 12 или строежът да изпълнява стабилизиращи функции, което прави невъзможно проектирането на сградата и съответно издаването на разрешение за строеж. При това положение отказа на главния архитект да издаде разрешение за строеж е законосъобразен, както и обжалваната заповед на началника на РДНСК Варна, поради което решението следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли неоснователната жалба. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение