Решение № 3673 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2019 г.

Решение № 3673 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. Цинцаров в качеството му на ЕТ "Поибър-И. Цинцаров" - гр. Пазарджик срещу решение № 559/26.07.2019 г., постановено по адм. дело № 26/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-16001318000740-091-001/04.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден, респ. изменен с решение № 685/03.12.2018 г. (допусната е техническа грешка в съдебното решение при изписване номера на решението на решаващия орган № 59/01.02.2019 г вместо № 685/03.12.2018 г.) на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта за определените задължения в общ размер от 88 516, 41 лв. и лихви – 18 512, ЗЗ лв. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2014 г., 2016 г., 2016 г. и 2017 г., за определен ДДС, както и за вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО (за 2015 г. и 2017 г.) за същите години и в изменителната част за вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 2 092, 80 лв. и лихви – 284, 88 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател не отговаря на истината приетото от съда, че "Еконт Експрес" ООД – гр. Русе е представил до НАП и до съда товарителници за изпратени пратки и документи за изплатени суми – РКО и разписки, в които фигурира името и подписа на ревизираното лице. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че въпреки установеното от приходните органи, че предприятието му на едноличен търговец има оборот над 50 000 лв., не е регистриран по ЗДДС по инициатива на органа, а се определя дължим ДДС на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС. Излага и твърдение, че органът по приходите не е доказал обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за наличие на укрити приходи и неправилно съдът е потвърдил ревизионния акт. Направените изчисления за оборотите през проверяваните години касаторът счита, че са изцяло погрешни въпреки, че не оспорва, че има получени пари чрез наложен платеж от "Еконт Експрес" ООД, като е възможно някои от сумите да не са осчетоводени, както и че когато е изпращал стоки чрез посочената фирма, е издавал фактури и касов бон за повечето от пратките. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът не е коментирал изобщо направените възражения в нарушение на ЗДДФЛ, като е определен данък без да се приспаднат внесените осигуровки. Изложени са и оплаквания относно това, че съдът не е възприел допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което са определени нови задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, които следва да са действителните задължения на база новата данъчна основа. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище от юриск. Григорова, я оспорва. Представителят на Върховна административен прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна За да отхвърли жалбата на И. Цинцаров като ЕТ "Поибър-И. Цинцаров" срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че фактическите и правни изводи на ревизиращите органи, са законосъобразни и ги е споделил. Съдът е приел за установено неосчетоводяването на приходи от продажби на стоки, изпратени с наложен платеж чрез куриерската фирма през целия ревизиран период, а за 2016 г. не са отчетени и всички продажби, документирани с регистрираното фискално устройство. В тази връзка съдът е възприел установеното от приходните органи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. За несъстоятелни съдът е приел изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че след като документите, удостоверяващи наложените платежи не са изготвени на името на ЕТ "Поибър-И. Цинцаров", а на името на И. Цинцаров, то същите не е следвало да се вземат предвид при достигане на оборота от 50 000 лв., имащ значение за регистрацията и облагането по ЗДДС и за облагането по общия ред по ЗДДФЛ. За ирелевантно е прието от съда възражението на жалбоподателя, че приходните органи не са го регистрирали по ЗДДС по своя инициатива, както и че това не е направено, тъй като през 2017 г. оборотът на същия се е понижил под прага от 50 000 лв. Не е кредитирано от съда и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което е изследван магнитен носител, притежаван от ревизираното лице, съдържащ таблица за получени от него наложени платежи. Съдът е приел, че таблицата очевидно е непълна, като не е ясно от кого е изготвена и как жалбоподателят се е сдобил с нея. Съдът е кредитирал приложената по преписката справка на оптичен носител от куриерската фирма, която е подписана с електронен подпис от съответните служители. В обжалваното решение е констатирано, че в приложените товарителници, разходни ордери и разписки фигурират име и подпис на ревизираното лице, като изпращач на стоките и съответно като получател на сумите. Съдът е счел, че жалбоподателят не е опровергал по чл. 124, ал. 2 ДОПК констатациите на ревизионния акт предвид, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК. Затова в решението е прието, че безспорно е установено, че на жалбоподателя с ревизионния акт са определени публични задължения и същият е материално законосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор по делото, че касационният жалбоподател като ЕТ "Поибър – И. Цинцаров" е осъществявал търговска дейност като продажба на стоки в търговски обект – магазин и чрез електронен магазин, сайтове за реклами, обяви за реклами и др. Установено е също така, че в хода на извършената ревизия по особения ред приходните органи са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. След извършена насрещна проверка на "Еконт Експрес" ООД приходните органи са установили за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. са извършени продажби от ревизираното лице продажби на стоки чрез интернет и изпращането им чрез куриер, както и е събрана в хода на ревизията информация чрез ПУФО за извършените куриерски услуги и за периода 01.01.2016 г. – 31.07.2017 г., като приходните органи са извършили обединяване с проверката за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. В тази връзка се спори относно установеното обстоятелство от "Еконт Експрес" ООД, че данните за всички куриерски услуги са с подател И. Цинцаров, а не ЕТ "Поибър – И. Цинцаров". Приходните органи са твърдели, че получените суми от наложен платеж, не са отчетени чрез фискалното устройство на едноличния търговец Той от своя страна твърди, че не е извършвал доставки чрез интернет, като търговец, поради което за тези доставки не е издаван и фискален касов бон от задълженото лице. Приходите от продажби чрез интернет с наложен платеж са, както следва: за 2014 г. – 77 720, 56 лв.; за 2015 г. – 78 690, 01 лв.; за 2016 г. – 96 491, 10 лв. и за 2017 г. – 48 989, 70 лв. Ревизираният субект не е бил регистриран по ЗДДС, като е установено, че към 30.09.2014 г. е реализирал оборот над 50 000 лв. и е следвало до 14.10.2014 г. да подаде заявление за задължителна регистрация. С ревизионния акт е установено, че към 31.12.2017 г. оборотът е 48 989, 70 лв., т. е. под необходимия праг за регистрация по ЗДДС. Затова и на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС върху определената данъчна основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, е начислен ДДС от 29.10.2014 г. до 31.12.2017 г. в размер на 39 692, 93 лв. при прилагане на чл. 67, ал. 3 ЗДДС, като ДДС се смята включен в цената на доставените от търговецът стоки на клиенти. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че след като приходните органи са установили, че е налице облагаем оборот над 50 000 лв. към 20.09.2014 г., то е следвало служебно да го регистрират по ЗДДС, но така установеното обстоятелство за наличие на оборот за регистрация, приходните органи са установили в хода на ревизията, извършена през 2018 г., а и към 31.12.2017 г. оборотът е спаднал под минималния праг за регистрация и затова жалбоподателят не е регистриран по ЗДДС, но законосъобразни са изводите и на ревизиращите органи и на съда, че следва да се начисли ДДС за посочения по-горе период на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Относно задълженията по ЗДДФЛ правилно първоинстанционният съд е възприел констатациите в ревизионния акт, че са налице неотчетени приходи от продажби на стоки чрез интернет-търговия, предвид представените данни от куриерската фирма. Правилно е прието основанието за и облагане с пряк данък – чл. 26, ал. 1 във връзка с ал. 7 ЗДДФЛ, според която физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по ТЗ, формират данъчна основа по реда на ал. 1-6 от посочената разпоредба. Затова и правилно съдът е възприел определянето от приходните органи на данъчната основа за облагане за неотчетените приходи, като съответно са взети предвид и разходите и са приспаднати на основание чл. 28 ЗДДФЛ и дължимите осигурителни вноски и внесения патентен данък, въз основа на което правилно е определен данъкът по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Следва да се споделят изводите на първостепенния, с които не са възприети възраженията на търговеца, че след като документите, удостоверяващи наложените платежи (използваните справки на "Еконт Експрес" ООД) не са изготвени на името на ЕТ "Поибър – И. Цинцаров", а на И. Цинцаров, не следва да се вземат предвид при определяне на оборот от 50 000 лв., което е относимо към регистрацията по ЗДДС, а също и за облагането по ЗДДФЛ. Това е така, тъй като и цитираната по-горе разпоредба на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ възприема и физическото лице като търговец с оглед извършената дейност. Следва в тази връзка да се има предвид и чл. 56 ТЗ и Глава Осма на Дял Първи от Част Втора на ТЗ, която е озаглавена "Физическо лице-търговец", а и съдебната практика приема, че с регистрацията по ТЗ само се разширява неговата правосубектност да участва в стопанския оборот, но въпреки регистрацията, той е физическо лице, което отговаря с цялото си имущество. В тази връзка правилно съдът не е възприел изводите на вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза, че след като документите, удостоверяващи наложените платежи не са изготвени на името на едноличния търговец, а на физическото лице. В този смисъл са неоснователни оплакванията и в касационната жалба, след като не се оспорва обстоятелството на получени парични средства от клиенти по наложените платежи предвид справката на куриерската фирма. Неоснователно е и оплакването, че неправилно е определена данъчната основа за облагане за ревизираните години. Предвид данните по административната преписка ревизиращите органи са изчислили данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК и въз основа на нея и данъчните задължения на търговеца. Предвид оборимата презумпция, съдържаща се в чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на касационния жалбоподател е било с всички допустими доказателства и доказателствени средства да опровергае констатациите на ревизионния акт, което не е направено. Относно установените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО правилно и приходните органи, а впоследствие и първостепенния съд са приели, че след като извършените доставки, по които ревизираното лице е получило приходи, то те са във връзка с икономическата му дейност като едноличен търговец, поради което дължими са и определените за внасяне осигурителни вноски. По отношение на тях в касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания и предвид правилно определената данъчна основа за облагане на посочените по-горе данъчни задължения, то и задължителните осигурителните вноски правилно са установени. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Относно присъдените с обжалваното решение разноски в полза на приходната администрация, предвид изхода на делото, те са определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК са присъдени 3 600, 77 лв., вместо 3 624, 06 лв., т. е. в по-малък размер, но няма жалба от страна на приходните органи, нито искане пред първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Предвид депозираното по делото писмено становище на ответника по касация, в която се съдържа и искане за юрисконсултско възнаграждение, такова се дължи в размер на 3 624, 06 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение